Зоя Начева, Държавен архив – Смолян: Навършват се 142 години от рождението на родопския революционер и будител Пею Шишманов – Войводата

Снимка: Държавен архив - Смолян

Интервю с директора на Държавен архив – Смолян, по повод годишнината от рождението на революционера и родопски будител Пею Шишманов.

 

„Фокус“: Госпожо Начева, през 1876 г. на 14 февруари е роден Пею Шишманов, известен революционер и будител от Смолянския край. Какви документи, свързани с живота и дейността му се пазят в Държавния архив – Смолян?

Зоя Начева: Много са съхранените документи за войводата Пею Шишманов и за революционната организация от този период във фондовете на Държавен архив – Смолян. Преобладаващо те се намират във фонд 30К – Македоно-Одринска революционна организация “Централни Родопи” – Славейно. Това са: статути, правилници на организацията, протоколи за избор на революционно ръководство в Ахъчелебийско (Смолянско), тефтери и тетрадки за раздаденото оръжие и получените помощи от населението за нуждите на организацията, стотици писма и телеграми между нейните членове (част от които шифровани), оригинални снимки и копия, съхранили за идните поколения мигове от тези трудни и величави дни.

„Фокус“: Разкажете повече за живота и дейността на Пею Шишманов.

Зоя Начева: Стремежът ни към грамотност, просвета, национално съзнание, завладява в края на ХІХ век и Средните Родопи. Особено ярко тази нагласа на населението се чувства в село Карлуково (дн. Славейно) като решаваща роля за възхода на националния дух тук играят еснафа, просветното дружество и училището. Сред будителите на народния дух е и карлуковският учител Пею Иванов Шишманов. Заедно с по-големият му брат Вълко Ив. Шишманов (роден 1864 г.) те застават начело на национално-освободителните борби на местното население. Пею Шишманов е роден на 14 февруари 1876 г. като втори син в семейството на известния през втората половина на ХІХ в. голям скотовъдец и горовладелец – един от карлуковските старейшини – Иван Кехая. Завършва начално образование в родното село при “стария учител”, както наричат брат му – Вълко Шишманов. Учи прогимназия в Пловдив, а през 1893 г. продължава в Одринската гимназия. На следващата 1894 г. се завръща в Пловдив, където през 1898 г. завършва гимназия. Записва се във Военното училище, но само след година е принуден да го напусне по здравословни причини. От 1900 до 1903 г. той работи като учител в родното село. Но основното в неговия живот е революцията. Още с идването му, основаното от Вълко Шишманов революционно братство става революционен комитет. Не е добър оратор по природа, но с тихият си глас, липсата на парадност, със силата на убеждението успява да привлече последователи. Неговият характер  много  точно описва Никола Гюмюшев в една своя записка: “…Пею няма оня буен, импулсивен характер на многото наши войводи… Напротив – скромността му бе отличителна черта. Повечето мълчалив, отмерен, търпелив и винаги с мнението си не изпреварваше, а чакаше другите да се изкажат. С това правеше впечатление на загадъчен мъдрец.”. Учителстването му върви успоредно с трескавата дейност по организиране на родопските комити. Пею Шишманов поема ръководството на Гюмюрджинския (Беломорски) революционен окръг (с 4 района – Смолянски, Златоградски, Гюмюрджински и Ксантийски). Това включва: военно обучение, революционно възпитание, снабдяване с оръжие, дисциплина.

„Фокус“: Как се стига до избирането на Пею Шишманов за ръководител на местната революционна организация?

Зоя Начева: По въпроса за или против въстание в Средните Родопи, становището на Пею Шишманов търпи развитие. От архивните материали и изказванията на някои от членовете на комитета става ясно, че първоначално Пею Шишманов е убеден в необходимостта от въстание. По-късно когато започват разногласия във върховете на революционните кръгове – разделени на вътрешни и върховисти, а така също и поради липсата на оръжие,  коригира тази своя позиция.  В едно писмо до Вълчо 1902 г. той пише: “…Аз съм напълно убеден, че без терор ние няма нищо да направим, а още повече в Родопите. Вие твърде добре знаете нашето местно положение, че за масово въстание, никак не благоприятства, макар и да няма място, да се погледа на Европейските интереси, но все таки можем най-много да пакостим на турските потери. Аз писах и в Одрин, че ние в Ахъчелебийско никой път не можем направи масово въстание, а само можем води партизанска борба, предизвикана от терора… Родопски.” Това е един от неговите псевдоними. Подписва се още като Черногорски, Ивайло и др.  На 8 май 1902 г. Пею Шишманов е избран за ръководител на местната революционна организация. Непосредствено след конгреса на “Петрова нива”, състоял се от 28 юни до 1 юли (нов стил) 1903 г.,  в местността “Св.Дух” над Карлуково се провежда нова революционна сбирка, известна като “Родопският конгрес”, на който Христо Караманджуков информира за взетите решения на “Петрова нива” по повод подготовката на предстоящо въстание. Присъстват представители на всички селски комитети. Взема се решение да не се вдига въстание в Ахъчелебийско поради липса на оръжие, да продължи четническата дейност, която с по-големи акции да затруднява и задържа турските войски, за да възпрепятства действията им срещу поборниците в Македония и Одринско. Избира се бойно тяло с председател Пею Шишманов, секретар – Никола Данаилов (Райково) и член Христо Караманджуков (Чокманово).  След като избухва Преображенското въстание в Одринско, в Славейно веднага пристигат турски войски. Изработен е план за защита на християнските села в Ахъчелебийско. И въпреки че до въстание тук не се стига, четниците успяват да задържат турските гарнизони, за да нямат възможност да вземат участие в потушаването на въстанието. След Хуриета (Младотурската революция за реформи) през 1908 г. четническото движение се разформирова.

„Фокус“: С какво е свързана дейността на Пею Шишманов по време на Балканската война през 1912 г.?

Зоя Начева: По време на Балканската война през 1912 г. Пею Шишманов отново е на своя  пост. В нея той взема участие първо като доброволец, заставайки начело на един “летящ отряд”. По заповед на ІІ-ра Дивизионна област събира бивши четници и отрядът е включен като подкрепление към 4-та погранична рота на 6-та дружина на 21-ви средногорски полк. Под негово ръководство отрядът изпълнява заповедите на командира на дружината и извършва множество полезни действия в полза на българската войска в Родопската област, а през 1913 г. се присъединява към опълчението в Гюмюрджина. След Освобождението на Родопите Пею Шишманов се отдава на грижи по уреждане стопанските дела в обичаното от него Имарет дере. Заема се да постави в ред наследствените имоти и гори. Създава дъскорезница известна като “Пеювата бичкия”, а към нея по-късно и гатер. Живее в Асеновград, Пловдив, София.  Грижи се за своята многолюдна челяд – съпруга, четирима сина и една дъщеря.

„Фокус“: Кога и къде завършва живота на видния родопчанин?

Зоя Начева: Умира на 11 ноември 1942 г. в Пловдив. Неговият верен съратник Христо Караманджуков, в некролога по този повод, го описва като “велик по душа” и “скромен по природа” българин, когото със заслугите на “политическото поприще” поставя редом до именитите родопчани с принос на “книжовното поле” – Христо Попконстантинов и Стою Шишков. За него Чило Шишманов, по повод 55-годишнината от Илинденско-преображенското въстание, пише: “Неговият живот бе пример на скромен, безкористен, тактичен и мъдър революционер. Той оставя светъл и чист образ на преображенец.”

Нели ГЕРГЬОВСКА