Зоя Начева, Държавен архив: Създаването на Смолянски окръг е едно смело решение, което променя облика на нашия край и дава мощен тласък на неговото развитие

снимка: pixabay.com

Директорът на Държавен архив – Смолян в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян, по повод навършването на 59 години от създаването на Смолянски окръг.

 

„Фокус“: Г-жо Начева, преди 59 години се създава Смолянски окрът. Каква е обстановката в града по това време и какви документи се пазят в Държавен архив – Смолян от това историческо за Среднородопския край събитие?

Зоя Начева: Създаването на Смолянски окръг е от изключително значение за развитието на този край от Родопите, както и за обединението на трите селища Устово, Райково и Смолян в единен град. Съхранените в архива документи показват, че то става в една доста сложна, напрегната и неспокойна обстановка. Драматични и съдбовни са наистина събитията от това време. А както всяко историческо събитие, то също има своята предистория. Тя започва през второто полугодие на 1958 г. когато обстановката в Смолян сериозно се нажежава от слухове, че се готви ново административно деление и съдбата на Среднородопието е застрашена. Местното ръководство взема превантивни мерки и изпраща делегация от трима души, в която влизат: Емин Афузов – народен представител на Смолянска околия, Мехмедали Кадиров – член на бюрото на ОК на БКП, Димитър Спилков – представител на БЗНС. Нейната задача е да запознае ръководителите на държавата с искането за създаване на самостоятелен Смолянски окръг. Три дни пратениците обикалят институциите и най-влиятелните лица, изтъкват мотивите за това – отдалечеността на селищата по южната граница, състоянието на пътищата, което затруднява придвижването и т.н. За съжаление обаче, въпреки солидната аргументация, делегацията никъде не среща разбиране. Управляващите считат, че в Смолян определено няма условия за създаване на самостоятелен окръг и трябва да се включи към Асеновградски окръг, който възнамерявали да създадат.

„Фокус“: Отказът на управляващите за създаване на Смолянски окръг, кара ли местните ръководители да се откажат от идеята?

Зоя Начева: Това не отчайва местните ръководители и те повеждат една мощна кампания с писма и телеграми от гражданството за обособяване на окръга. По този повод идват партийни ръководители от Пловдив и осъждат тези действия. Дори наказват местните ръководители като подстрекатели на тези действия. Наказани са: Ангел Каишев – първи секретар на ОК на БКП, Атанас Тодоров, Мехмедали Кадиров, Стефан Маджаров – секретари. През септември 1958 г. идва решението за закриване на Смолянска околия. В града остават да работят само градските институции, но те продължават битката. Васил Андреев – първи секретар на ГК на БКП и Тодор Кавгадов – като председател на ГНС. И така до последните декемврийски дни на 1958 г. когато една сутрин щастливият глас на Георги Василев – член на групата за борба с трудностите по създаването на Смолянски окръг, донася радостната вест по телефона от София с думите: „Честит окръг!“. И така с Указ №30 от 22 януари 1959 г. на Президиума на Народното събрание е назначен временен изпълнителен комитет на Смол.окр. Новото административно деление е официално обявено на 23 януари 1959 г. В състава на Временния ИК влизат Никола Палагачев – председател; Запрян Ташев, Юсеин Коджахасанов, Райчо Даскалов и Цвятко Цветков – зам.председатели; Илия Станчев – секретар и членове: Атанас Кълбов, Димитър Спилков и Костадин Балабанов.

„Фокус“: Какво е значението на създаването на Смолянски окръг за развитието на града и региона?

Зоя Начева: Благотворното влияние и значението на създаване на окръга е от изключителна важност за по-нататъшното развитие на Среднородопския край. За недостиг на средства, което е най-болното място до този момент, вече не се говори. Благоустрояването на Смолянския край започва още от втората половина на 1959 г. Започва оформянето на градската градина между пощата и сградата на Народно читалище „Христо Ботев“. Така това място, което до този момент е едно старо бунище с дъх на оборска тор се превръща в приветлив кът за отдих на смолянчани. Бързо започва и се разраства строителството. Първите строежи в града са: на Профсъюзния дом, емблематичният за Смолян хотел „Орфей“, административната сграда на Банката в сегашния Нов център на града. Ражда се и идеята за Панорамния път за Пампорово. През 1960 г. се осъществява многолетната мечта на редица будни родопчани от различни поколения – обединението на трите селища в единен град Смолян. Това разкрива още по-големи хоризонти за растеж и развитие на града и окръга. Едно наистина съдбовно събитие, спечелено с много усилия и много любов към родния край. Едно смело решение, което променя облика на нашия край и дава мощен тласък на неговото развитие.

Нели ГЕРГЬОВСКА