Зоя Начева: Книгата „Йеромонах Григорий – Предание и реалност” показва неизмеримата божия любов, стремежа към знание и просветеност и безрезервното отдаване на другите в името на Христа

Снимка: Държавен архив - Смолян

Директорът на Държавен архив – Смолян и съавтор на книгата, посветена на 180-годишнината от идването на поп Григорко в Родопите, в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян.  

 

„Фокус“: Госпожо Начева, как възникна идеята за написването на книгата „Йеромонах Григорий – Предание и реалност”, на която се съавтор заедно с Коста Начев?

Зоя Начева: Изминаха вече 180 години от идването на йеромонах Григорий в нашия край, но стъпките му още не са заглъхнали и името му продължава да буди съзнанието и да вълнува сърцата на родопчани, които от поколение на поколение предават спомена за него. Идеята да направим книга за него възникна още през 2000 г., когато чествахме 200 г. от неговото рождение, но задачата се оказа нелека поради отдалечеността във времето и поради пословичната му скромност – не е оставил писмени следи. Наложи се да обиколим много села от двете страни на границата, да се срещнем и разговаряме с много хора, да се осъществят четири пътувания до Света гора и едва тази година  с божието благоволение успяхме да оформим книгата за него. Благодарим на Бог, че подпомогна усилията ни, благодарим на всички, които са съхранили и разказаха предания от баби и дядовци за йеромонах Григорий, на художника проф. Димитър Серезлиев за корицата и на печатницата, отпечатала книгата. Проф. Серезлиев е автор на рисунката върху корицата на книгата, която направи по вдъхновение от разказа на Тома Садукей.

„Фокус“: Как успяхте да съберете толкова много сведения за живота и дейността на йеромонах Григорий?

Зоя Начева: Документалният сборник е посветен на 180 г. от идването на Йеромонах Григорий в Средните Родопи и началото на просветителската му мисия. Въпреки изминалите почти два века от идването му в нашия край от атонските манастири, стъпките му още не са заглъхнали и името му продължава да буди съзнанието и да вълнува сърцата на родопчани, които от поколение на поколение предават спомена за него. Името му на пръв будител и възрожденец, който създава своя школа в Родопите, обучава десетки свещеници, възражда и разпалва чрез тях вярата в сърцата на родопчани, вярата в Христа и християнските ценности, всичко това срещаме в изследванията и селищните истории на редица краеведи и изследователи, но досега нямахме цялостно издание за него. Ето защо  местната историография му дължеше това изследване и се радваме, че успяхме да съберем на едно място оскъдните сведения за този скромен и всеотдаен труженик на вярата. Над 10 години продължи събирането на спомени от възрастни хора от селата, в които е служил, водихме кореспонденция с монаси от манастирите Ватопеди, Дионисий и Зограф, които ни изпратиха сведения и документи, четирите пътувания до Света гора от мъжката половина от екипа, също допринесе много за обогатяване на представата ни за монашеския подвиг на йеромонах Григорий, продължил 35 г. в Смолянския край, особено с богатия снимков материал.

„Фокус“: Какво е посланието, което носи книгата за поп Григорко?

Зоя Начева: Това е една книга за неизмеримата божия любов, за стремежа към знание и просветеност, за безрезервното отдаване на другите в името на Христа. От идването на йеромонах Григорий през 1837 до 1873, когато поема обратния път за Атон, този родопски проповедник и пръв възрожденец успява да обходи много селища из Среднородопието, като започва от Устово, Момчиловци, Райково, Славейно, Петково и къде ли още не из Кръстата гора, както самият той я нарича. И до ден днешен възрастните хора от тези селища си спомнят и разказват научените от баби и дядовци истории и нравоучения на светогорския монах, станал символ на нравственост, душевна чистота и вяра в бога. така неговите послания и днес продължават да будят душите и да призовават към нов възрожденски подем. Книгата за Йеромонах Григорий е едно документално свидетелство за силата на християнската вяра, за борбеността и неимоверните усилия на хиляди монаси и таксидиоти да просветлят и подкрепят своите събратя по време на турското владичество, когато още няма обучени свещеници в тия земи и требите се извършвали на непонятен за тях език. Поп Григорко ги учи да пишат с гръцки букви на родопско наречие, създават т-нар. дамаскини, в които превеждат и записват с гръцки букви на родопско наречие черковни проповеди и слова, за да се проповядва на достъпен език сред населението. Тази книга е едно послание към днешните и идващи поколения за непреходността на християнската идея. Тези, които ще я прочетат, ще имат възможността да се докоснат до изконните човешки добродетели, които носи в себе си този скромен монах, ще се запознаят с непреходно актуалните му съвети и напътствия, които не са загубили силата си и днес, ще научат как трябва да се живее в името на другите, как силата на божията любов върши чудеса в душите на хората.

„Фокус“: С какво ще остане в сърцата на родопчани поп Григорко и към какво се е стремил той по време на 35-годишния си престой в Родопите?

Зоя Начева: Поп Григорко оставя един много ясен и категоричен знак за Балканите. Независимо  от гръцкия си произход, той безрезервно работи и подкрепя българската национална кауза. Така, както един Григор Пърличев дава своя принос към гръцкото културно възраждане, йеромонах Григорий обрича себе си на духовното възраждане в Родопите. И това е неговото прозрение за духовно единение на балканите чрез запазване на националната идентичност и съхранение на общочовешките ценности. Поп Григорко казва: “Езикът на всеки народ трябва да живее… оставете народите сами да се молят на свой език.” Защото, както казва апостол Павел : “На първо място е християнството, преди народността и всички в Христа са едно.”

„Фокус“: А какво ще може да се види в изложбата, съпътстваща представянето на книгата за йеромонах Григорий?

Зоя Начева: Изложбата е изготвена изцяло от 62 фотографии на Коста Начев и това е негова първа самостоятелна фотоизложба. Фотографиите проследяват завръщането на йеромонах Григорий на Света гора в края на мисията му в Родопите. А тя приключва с обявяването независимостта на българската църква и последвалата схизма от 16 септември 1872 г., която е сериозен удар върху авторитета и състоянието на българската православна църква и я изолира от православния свят. Василий Аврамов – един от първите му ученици разказва, как йеромонах Григорий обикалял без страх всички села негодувал срещу схизмата, като казвал, че „всеки народ трябва да се моли богу на родния си език“. Отец Канев също пише, че поради негодуванието му срещу схизмата, поп Григорко бил  отзован от митрополията в Ксанти и задължен да се прибере в манастира си в Света гора. В писанията на останалите краеведи също се споменава, че заминаването му става през пролетта на 1873 г., което е логично, след като се е борил срещу схизмата. Тези сведения станаха причина спонтанно в нас да се роди идеята да извървим пътя на йеромонах Григорий обратно до Атон, като единствена възможност да съпреживеем това, което са видели очите му, да изпитаме болката от раздялата с планината и хората, сред които 35 г. проповядва словото божие, учи ги на четмо и писмо, живее с техните радости и болки. Искахме да видим всичко, до което се е докосвал, преминавайки по пътя обратно за Атон, да се опитаме да почувстваме и разберем силата, която го е водила. желанието ни бе да заснемем всичко това и да направим един фоторазказ за видяното и преживяното от самия него. Господ ни даде тази възможност и през пролетта на 2010 г. тръгнахме от с. Момчиловци, от параклиса „Свети Атанасий“, където отец Канев пише, че той се прощава с любимото му село и неговите жители: „ …очите му били пълни от мъка, старци, жени и деца го изпращали от Педевци надолу, не искали да се върнат, а Тодора Вълчева Чакърова и още няколко моми и жени го изпратили чак до Хубча.“. След Момчиловци се простил с Устово и Райково, където „върволица мъже и жени го изпратили до райковския „Свети Дух и оттам поел пътя за Света гора.“. Така в изложбата проследяваме пътя му обратно до света гора, по двата възможни маршрута, съответно от източната и от западната страна на полуострова. Надяваме се чрез този фоторазказ, освен съпреживяване на видяното от йеромонах Григорий, днешните родопчани да осъществят едно познавателно пътуване из атонската света обител, която да им даде представа за манастирите и природните красоти, сред които е изградена монашеската република Света гора атонска.

Нели ГЕРГЬОВСКА