Ивайло Калфин, АБВ: Не е нормално да се отказваме от членство в Шенген, това ни прави друга категория членове на ЕС

 

АБВ ще се яви със самостоятелна листа за изборите в столицата. От партията няма да издигат кандидат за кметската надпревара, а ще подкрепят кандидатурата на Мая Манолова. Повече от 200 кандидат-кметове ще издигне обаче АБВ на предстоящия местен вот в цялата страна, а през вчерашния ден партията и официално се регистрира в ЦИК за изборите наесен. Повече за очакванията от битката по места и не само, разговаряме с Ивайло Калфин, водач на листата на АБВ за общински съветници за изборите в София в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ:  Г-н Калфин, кажете ни трудно ли беше взето това решение за подкрепа кандидатурата на госпожа Манолова и съответно неиздигане на собствен кандидат? По-скоро решение в интерес на партията или решение в интерес на столичани?

Ивайло Калфин: Много обсъждахме това решение. За партията е по-добре да има собствен кандидат за кмет, защото той олицетворява и цялата кампания, с идеите си, с визията си. Отказахме се от това и поставихме партийните интереси на втора линия, защото една от основните амбиции е в София е да се промени начинът, по който се управлява в момента. А това може да стане с нов кмет.

Водещ:  Може ли да се каже, че приоритетите на госпожа Манолова, визията й за развитието на града,  до голяма степен съвпадат с тези на АБВ? Имахме възможност вече да чуем част от тях – по-чист, по-зелен град, прозрачни процедури в столицата?

Ивайло Калфин: Ние това чуваме и от госпожа Фандъкова. Проблемът е, че ГЕРБ управлява 14 години вече града, от 2005 г. Така че сега тепърва да говорим за тези е малко късно. Тепърва ще видим на госпожа Манолова каква е цялостната визия за София. Основният ни мотив, когато взимахме това решение, беше, от една страна, желанието за промяна в София. В София не могат да се отрекат някои положителни неща, които се случват. За огромните ресурси обаче, които се изсипват в града и за очакванията да живеем в един по-уютен град, това, което се прави е категорично малко. Госпожа Манолова като омбудсман и преди това като народен представител е един много активен човек, така че тук по-скоро подкрепяме принципната промяна. Тепърва ще уточняваме вече и конкретните виждания. Няма да подпишем празен чек, ние при всички случаи ще настояваме следващият кмет да се съобразява с нашите приоритети, разбира се.

Водещ:  Говорим за принципна промяна, а не за един вид протестен вот срещу кандидатурата на госпожа Фандъкова?

Ивайло Калфин:  Не, не. Самата госпожа Фандъкова е човек, който аз не се съмнявам, че полага искрени усилия за града, но в цялата система на управление на ГЕРБ управлението е непрозрачно. Има няколко огромни бомби, които са заложени и цъкат в София и има абсолютна непрозрачно включително по отношение на големи инвестиции, големи проекти. Това нещо може да се смени не с доброто желание след 10 години управление на госпожа Фандъкова, а с нов кмет.

Водещ: Към днешна дата как се осъществява комуникацията между различните представители в Столичния общински съвет? Налице ли е ползотворен диалог, ползотворни дебати, които всъщност трябва да виждаме оттам?

Ивайло Калфин: Дебати има, но не са достатъчни. Име теми, по които включително общинските съветници, да не говорим, че гражданите трябва да има достъп до тази информация, но включително общинските съветници не могат да се доберат до нея. Аз ще ви дам пример с последния инфраструктурен проект на правителството, довършването на тази 6 километра от околовръстното шосе от „Младост“ до магистрала „Тракия“. Още от когато г-н Борисов беше кмет се говори за тях. Междувременно цената се увеличи някъде около 6-7 пъти, която се заявяваше, стана 150 милиона, което е огромна сума за 6 километра. И предполагаме, че голяма част отидат примерно за компенсация и отчуждаване не земи. Само че никой не дава информация каква сума отива за отчуждаване и дали еднакви суми се плащат на тези, на които се отнемат земите примерно. Ето ви една тема, която е важна за доста софиянци и по която не може да се доберете по никакъв начин до информация.

Водещ:  Безспорно важна тема. Вярвате ли, че промяната на личността на градоначалника всъщност ще изчисти подобни практики, в които се откриват недотам ясни процедури?

Ивайло Калфин: Автоматично няма да го направи това нещо, но тя е предпоставка. Ние при всички случаи, при всеки един резултат от изборите за кмет ще настояваме на нашите приоритети. Но те много по-лесно биха могли да се случат, ако се промени сегашната добре смазана машина на ГЕРБ- да се взимат решения непрозрачно и без обсъждания.

Водещ: Впускате се в битката изключително мотивиран, както и сам споделихте. Каква е обаче силата за промяна, която един общински съвет и членовете в него вътре имат?

Ивайло Калфин:  Аз имам опит и в Народното събрание, и в Европейския парламент и съм убеден, че тогава, когато един избран представител си върши работата и засяга правилните теми, той няма как да не бъде чут. Така че моята амбиция е в Софийския общински съвет следващите общински съветници на АБВ да направят промяна заедно с всички, които мислят като нас. София да бъде един по-лесен за живеене град, защото в момента животът в София е труден.

Водещ: Очертахте актуалните наболели проблеми в столицата към днешна дата. С поглед обаче назад, промениха ли се проблемите на града за периода от предходните местни избори или за съжаление голяма част от старите, добре познати, останаха нерешени?

Ивайло Калфин: Аз не виждам основна промяна в големите проблеми. Има някакво придвижване, сигурно има някоя отворена станция на метрото, има купени нови автобуси, въпреки че има такива, които са още от времето на социализма. Но има големи въпроси, по които също няма информация и столичани не знаят какво ги очаква. Не знаем и всеки трепери градинката пред блока дали няма да се окаже поредната реституирана част от града и няма да порасне блок пред прозорците му. Не знаем какво ще се случва с „Топлофикация“. Там държавата в момента поема дълговете на „Топлофикация“, които вече се доближават до 1 млрд. лева. Това е огромен проблем за софиянци, който може да избухне и който може да засегне цялата страна. Говорим за зелени площи, вярно, отвори се парк „Възраждане“, който не е голям, но продължава изяждането и на „Южния парк“, и на „Борисовата градина“ със застрояване и със всичко се оправдава сегашната управа със закони, с минали решения. Виждате сагата около небостъргачите в София, къде да има, къде да няма, точно на най-неподходящите места, които ще направят абсолютни задръствания в града. Започва да се прехвърля топката- „ами, то отдавна е дадено решението, ами то ние какво да направим“. Тези теми се обсъждаха и преди четири години.

Водещ: С оглед на тези важни акценти, как от АБВ разчетохте визията, която столичани днес имат за града си?

Ивайло Калфин: Ние много дълго обсъждахме листа за нашите приоритети и в листата вие ще видите хора, които познават, работят в града и знаят различните области. Само няколко имена ще спомена, като г-н Юлиян Плачков, който е директор на едно от големите столични училища. Г-н Николай Цоцомански, който е няколко пъти заслужил лекар-ортопед в столицата. Явор Цаков, човек, който познава спорта и публичната комуникация. Хора, които са софиянци, които отдавна живеят тук и които работят с общинските проблеми. Мисля, че тази експертиза ще даде много на софиянци. А отделно от това нашето принципно виждане и ние сме го правили не един път е по различни теми ние да организираме и допитвания до хората. Има и онлайн възможности. И смятаме това нещо да го приложим в София в бъдеще.

Водещ: Тази експертиза в листата тя ли дава основание, увереност, че на тези местни избори АБВ ще надхвърли предишните си резултати?

Ивайло Калфин: Ние на предишните избори се явихме в коалиция, сега се явяваме самостоятелно, с много повече самочувствие в София. И мисля, че действително има основание за това самочувствие. Още повече, че действително вече виждаме и обществена енергия и желание да се промени този начин на управление на София, където тук-таме се прави по нещо. Огромни ресурси потъват и несигурността, и липсата на информация, и непрозрачността продължават в града. Хората действително са ядосани на това нещо и се надявам ние да успеем да ги убедим, че точно срещу този модел ще се преборим.

Водещ: Извън темата на днешния ни разговор ми се иска да чуя мнението ви е по една друга тема. Изказването на премиера за членството ни в Шенген. Знаете, според него моментът за това сега не е най-удачният. Трябва ли подобни изказвания и то изказвания, направени извън страната ни, да ни притесняват?

Ивайло Калфин: Аз лично съм притеснен по принцип от начина, по който се води външната политика на България, включително последните няколко абсолютно излишни скандала, в които се забъркахме. Но принципно това не е приемливо. А ако някой, някъде сваля приоритета, който имаме от над 10 години, да влезем в Шенген, то сигурно трябва да стане в българските институции. Ние досега чувахме, че това е основен приоритет. А премиерът до онзи ден казваше, че ние нямаме никакъв имигрантски натиск, сега казва, че 150 души връщаме от Гърция само. Това означава, че има имигрантски натиск в България. Очевидно е, че след като той обещаваше и на него му обещаваха в продължение на години България да влезе в Шенген и това не се случва, сега започва да отстъпва от тази позиция с мотива „гроздето е кисело“. Знаете поговорката. Не е нормално ние да се отказваме от членство в Шенген, това ни прави друга категория членове на ЕС. Ако имаме притеснение за това какво се случва по границите, трябва да знаем, че Шенген позволява да запазим граничния си контрол. Така че членството в Шенген не означава премахване на граничния контрол автоматично.

Водещ: Освен посланията, които подобни изказвания изпращат вътре в страната, може ли думите на премиера да разколебаят нагласите за приемането ни на някои от последните страни, които пък упорстваха срещу това, помним Холандия, Австрия?

Ивайло Калфин: Ами ние даваме чудесен мотив на тези, които досега ни пречеха и не искаха да влезем. Дали са страни, дали са отделни партии или политици. Утре те ще кажат: „Ами България сама не иска да влезе в Шенген“. Това е действително не бих казал само липса на умения, а това е политика, която е изцяло в разрез с националните ни интереси. Политика, която ни прави, общо взето, много несериозен партньор пред нашите чуждестранни партньори.

Водещ:  Позабравяме ли външната си политика, приоритетите ни там в периоди на избори най-вече?

Ивайло Калфин: Аз продължавам да не виждам приоритети във външната ни политика. Включително вижте какво се случи- голямата тема, която се обсъждаше през последните години или две, това са т.нар. енергиен или газов хъб в България и дейността ни по Западните  Балкани. Виждате, че при раздаването и при разпределението на постовете в ЕК едното отива в Хърватска, която онзи ден влезе в ЕС. Тя ще отговаря за разширяването, а енергетиката отива при естонския комисар. Очевидно е, че България не е и не може да постигне тази тежест, която тук политиците се хвалят в България, че сме много важни, че сме незаобиколими и т.н. Ние сме просто незабележими.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА