Ивайло Калфин: Най-вероятното във Великобритания ще се проведат избори за евродепутати

 

Ивайло Калфин, министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2005 –2009), в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-н Калфин, какво е посланието на отхвърленото от Великобритания споразумение – ново или референдум, чрез който страната да легитимира оставането в ЕС?

Ивайло Калфин: Това какво казва Великобритания е въпрос, който всички си задават в ЕС, защото очевидно, че Великобритания трябва да каже много ясно какво точно иска. И това й беше напомнено от лидери от ЕС. Очевидно, че гласуването в британския парламент показва, че това споразумение, договорено в продължение на близо две години между ЕК и Тереза Мей не хареса на депутатите. Така че поне една от многото опции да се излезе на основата на точно това споразумение отпадна. След това гласуване се отварят различни възможности: Великобритания да преосмисли решението си или най-малкото да потърси референдум, на който да попита дали народът приема тези условия, които са договорени. Втори вариант е Великобритания да поиска отлагане на излизането, което е предвидено до 29 март и да се опита да предоговори някакви нови условия. Но това ще е много трудно, тъй като не знам какво различно от тези две години, което се говореше, ще стане. И третият вариант е да излезе на 29 март без споразумение, хаотично, което след себе си ще доведе до много рискове. За съжаление, последната версия и този вариант става все по-вероятен.

Водещ: Какво ще последва от излизането на Великобритания без споразумение?

Ивайло Калфин: Ще последват много неща, които са в различни области. И на този въпрос, който ми задавате, аз бих очаквал отговори и от правителството. Защото то трябва да анализира, във всяка една област, какво ще се случи. Това е от примерно, права на български граждани, на британски граждани в България, през взаимни инвестиции, през търговски отношения. Примерно, лекарствата, които внасяме от Великобритания ще поскъпнат, защото ще се наложат мита и т.н. Въобще това са страшно много и то различни ефекти. Аз очевидно, воден от незнание преди известно време, публично казах, че правителството е трябвало да подготви план за това какво ще се случва, ако няма споразумение. Чух, че имало някаква работна група, но този план не сме го видели, така че  може би правителството има нещо, не знам защо го пази в тайна. При всички случаи ще има ефект, който е негативен в различни области.

Водещ: Дълго време чувахме, че споразумението гарантира правата на българите, живеещи във Великобритания. Не е за пренебрегване фактът, че приблизително около четвърт милион българи живеят, поне с такава статистика се сблъсках. Сега на фона на отхвърленото споразумение, по-остро ли стои въпросът със съдбата на българите във Великобритания?

Ивайло Калфин: Стои много остро, защото на практика няма никакъв ангажимент към тях. И това е една от темите, които българското правителство трябва да види по какъв начин ще работи. Очевидно е, че не можем да стоим само зад това, което се договаря от ЕК. Всяка една страна би трябвало да има собствен план за действие, ако няма споразумение. Тогава Великобритания става трета страна и сключва за много неща, двустранни споразумения. Така че, ще ви дам пример с българските граждани. В ЕС действително трябва да има реципрочност, което не пречи българите да имат визи заедно с още три държави за САЩ,  ЕК не е могла до този момент да защити тези интереси. Така че да не изпаднем и в подобна ситуация и във Великобритания. Между другото Германия и Франция, след гласуването в британския парламент, веднага представиха планове и гласуваха специални закони какво да се прави, при положение че се стигне до излизане без споразумение. В България ние казваме – чакаме Комисията да ни защити. Много грешна е тази позиция.

Водещ: Кой ще бъде големият губещ от Брекзит без споразумение – Великобритания или ЕС? Има коментари, че определени страни, тайно потриват ръце и се молят за излизане без споразумение.

Ивайло Калфин: Не, не мисля че има такова нещо. Няма някой, който да печели от това излизане. Нито Великобритания, нито страните-членки. Сега да измерване кой повече губи, е много относително. Но важното е, че няма печеливши. Нито една страна не печели от излизането на Великобритания. Това беше обаче, вътрешнополитическият дневен ред в страната – референдум, който макар и с малко беше спечелил и политически лидери, които упорито водят страната си в тази посока.

Водещ: След като така или иначе британският парламент отхвърли настоящото споразумение, готов ли е ЕС да преговаря за ново споразумение? Има ли такива индикации?

Ивайло Калфин: Вижте, първият въпрос е свързан с датата на излизането, защото според европейския договор за функциониране на ЕС, точно две години след подаването на информацията, че Великобритания ще излезе, нейното членство се прекратява. Така че ако нищо друго не се случи, на 29 март вечерта Великобритания вече няма да бъде член на ЕС. Така че първият въпрос е свързан с това – има ли смисъл, има такъв механизъм, този срок да се отложи. Има смисъл да се отложи при положение, че нещо ново се случи. Смисъл, че Великобритания каже, че ще предприеме избори или, че ще смени коренно някои позиции, или ще свика нов референдум. Иначе просто госпожа Мей да се появи в Брюксел и да каже – искам нови преговори. В рамките на две години се водят тези преговори и аз не вярвам, че ще се постигне нещо много по-различно.

Водещ: Ясно ли  е вече дали във Великобритания ще има кампания за нови евродепутати? Категоричен ли е отговорът на този въпрос, че няма да има?

Ивайло Калфин: Това е една от въпросителните. Между другото, вчера ЕК се обърна към Великобритания и ги призова, ако се продължи срокът след 29 март, те да проведат европейски избори. Това създава известни неудобства, тъй като вече британските места са разпределени в други страни-членки. Но просто всеки ще си запази евродепутатите и докато Великобритания не излезе от ЕС, то юридически, най-чистият вариант, е тя да си провежда избори и да се държи като пълноправен член. Така че най-вероятното е там ще трябва да се проведат избори.

Водещ: Реална ли е, господин Калфин, вероятността много българи вкупом да се върнат в България от Великобритания?

Ивайло Калфин: Тук има многото неясноти. И аз бих очаквал българското правителство, ако действително има такъв план, аз запазвам известни съмнения, да го покаже, защото те са много обвързани нещата. Не може да говорим само за правата на българите, само за търговските отношения и т.н. В двустранните отношения ние трябва да поставим цялото меню и да търсим най-добрия вариант. Във Великобритания се приемаха закони, това излезе в медиите, в които се предвиждаше намаляване на броя на граждани на ЕС, които в момента работят във Великобритания като се започне от хората с по-ниска квалификация. Така че при положение, че се готвеше подобно законодателство, аз не бих се изненадал, ако започне такъв процес и много български граждани, които работят там, бъдат помолени да напуснат. Това при вариант, че няма споразумение.

Водещ: Което безспорно ще рефлектира върху българската социална система, като цяло, защото  ако10 хиляди души се върнат в столицата и се регистрират като безработни,  търсят личен лекар и т.н. Така че Брекзит е пряко свързан с нашата страна, независимо че се чуват тези, че не ни засяга.

Ивайло Калфин: Вие сте права, той има много ефекти. Те не може да се измерват само с правата на гражданите или само с търговските отношения. Аз пак ще ви кажа примера с лекарства. Тези,  които внасяме от Великобритания, ще се появят мита. Въпросът е какви ще са тези мита, колко ще поскъпнат те, какъв ще е достъпът до тях, ще покрива ли нещо Здравната каса от това. Така че страшно много въпросителни има при излизане без споразумение. При излизане със споразумение, също има много неща, които ние трябва да решаваме във двустранен план. Но без споразумение е един много сложен процес, в който много голяма грешка ще бъде, ако българските власти кажат – разчитаме само на ЕК.

Росица АНГЕЛОВА