Ивайло Калфин: Не виждам връзка между посещенията на Дмитрий Медведев и Йенс Столтенберг

Бившият външен министър Ивайло Калфин, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“.

 

 

Водещ: Продължава посещението на руския премиер Дмитрий Медведев у нас. Както вече бе анонсирано, темите на разговор са икономика, енергетика и туризъм. За анализ на тази визита сме поканили бившият външен министър Ивайло Калфин. Г-н Калфин, ден след Националния празник на България, какъв знак виждате в посещението на руския премиер у нас?
Ивайло Калфин: Понеже вие го свързвате с Националния празник, точно този факт, според мен, не е добър, защото аз не видях никъде връзка между предния ден, а това е свободата на България, която е в резултат на Руско-турската, за нас, Освободителна война. При нас говорим за тръби, за газ и т.н., но не беше лошо да се спомене от някои от нашите първи мъже и историята. Иначе по отношение на посещението, това знаете че много отдавна се отлага. Очаквахме или президент, или премиер на Руската Федерация. Миналата година още се очакваше, между другото също около датата на Освобождението. Очевидно, че сега темите са икономически. Очевидно, че в тези икономически теми има проблеми. Ние имаме спадащ стокообмен, намаляващ брой туристи и няколко големи енергийни проекта, в които и много въпросителни.

Водещ: Т.е. вие виждате в тази визита само икономически теми, които могат да бъдат обсъждани. Какво обаче би станало, ако „Турски поток“ не завие към България?

Ивайло Калфин: Аз виждам икономически теми, защото виждам че това се извежда от правителството. Иначе на мен много ми се щеше България като член на ЕС и на НАТО да постави въпроса за това какво се случва след отпадането на договора за ракети с малък и среден обсег на действие? Как оттук нататък ще се развиват отношенията? Може ли Европа и Русия да сключат споразумение за ограничаване на ракетите и т.н.? Но това виждам, че не е в темите на българското правителство.

Водещ: В този ред на мисли има ли скрити послания на темите, които се дискутираха между българските държавни мъже и руският премиер?
Ивайло Калфин: Не виждам скрити послания. Надали през България Русия ще изпраща послания към ЕС. Но мисля че ние можехме, още повече, че в същия ден, посещението вчера на господин Медведев в София, руският президент подписа указа за оттегляне на Русия от договора за ракети с малък и среден обсег. Така че това е тема на деня. Някак си тази тема беше избегната в разговорите и това за мен не е добре. Но отново казвам, това е изборът на българските власти.

Водещ: Какви могат да бъдат последствията от  подписването на този договора?
Ивайло Калфин: Този договор и още един, който изтича 2021 г. са единствените, които поставят пречка пред надпреварата във въоръжаването. След вдигането на тези пречки, очевидно че регионът и то тук в Европа ще започне да се запълва с унищожителни оръжия, включително с ядрени, с ракети, които досега бяха забранени и т.н. И България ще бъде една от потърпевшите страни. Ние нито произвеждаме, за да подпомагаме собствената си икономика като участваме в тази надпревара с такива оръжия, нито имаме интерес на наша територия те да бъдат разполагани. Така че ние би трябвало да бъдем сред тези, които настояват за подновяване на споразуменията и за гаранции на Европа, че няма да има нови надпревари във въоръжаването. Това би трябвало, според мен, да е българската позиция.

Водещ: Знаете, господин Калфин, че някои коментатори обвързаха посещението на генералния секретар на НАТО и визитата на руския премиер. Вие виждате ли някаква връзка между тези две посещения?
Ивайло Калфин: Не, аз не виждам връзка. Генералният секретар на НАТО това му е работата да прави посещения в страните-членки. Имаше за мен, в България следваха едно след друго тези посещения, нещо което мен ме впечатли много, без никой да пита и да поставя въпрос премиерът обяви на пресконференция, че България не е „троянски кон“ на Русия в НАТО. Това нито някога се е дискутирало, нито някой ни подозира в това нещо. Аз не знам този малко комплексиран подход, какъвто беше, но не бих правил връзка между двете посещения. България е член на НАТО, което не ни пречи ние да търсим пълноценни отношения с Русия. Въпросът е доколко ги намираме.

Водещ: Намираме ли се в средата, пресирани от две големи сили – Русия и образно казано Запада?

Ивайло Калфин: Ами, вижте, България е наистина в такъв регион и сме в този регион от 13 века. Това е регион, който стратегически е важен, защото е връзката между Европа и Азия, и по отношение на транспорт, на енергетика, на комуникации. Така че ние не можем да избягаме от това нещо, то не е нещо ново. Въпросът е, че България би трябвало да има много ясна политика, много ясно формулиран национален интерес. И това не пречи да има различни интереси към нас, ако ние знаем нашия, а не се опитваме да се харесаме последователно на различните големи сили.

Водещ: Какви са полезните ходове на България между тези две големи сили?

Ивайло Калфин: За България най-полезният ход е ние да не бъдем зона на напрежение. Ние виждаме, че страните около Русия или тези страни между НАТО и Русия, са извор на напрежение, замразени конфликти, натоварване с допълнително и въоръжение, и включително горещи точки. България не трябва да участва в това нещо. И как се случва това? Като търсим действително една политика на съгласие, на диалог с всички, като търсим политика на въздържане от разполагане на оръжие, като търсим максимално инфраструктура, която да е в интерес и на едната, и на другата страна, която да минава през България. Така ние бихме съдействали от една страна за нашия интерес, и от друга страна, за стабилизирането и оздравяването на връзките между Запада и Русия.

Водещ: Успяваме ли да запазим този баланс, да пазим неутралитет, без да се превръщаме в зона на напрежение?

Ивайло Калфин: Засега не виждам успешна подобна политика. Ние нищо от тези неща, за които говорих, нито го поставяме, нито сме постигнали.

Водещ: Как вие лично виждате бъдещето на АЕЦ „Белене“? Ще завие ли според вас „Турски поток“ към нас?

Ивайло Калфин: Ами за АЕЦ „Белене“ аз съм привърженик, защото съм работил много и за големите енергийни проекти, включително АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“ навремето, и мисля, че те са в интерес и на България, и на Русия, и на Европа. Надявам се АЕЦ „Белене“ да бъде довършен. Виждам за 10 години една еволюция в позицията на премиера, който най-после започна да се сеща, че това е обект от стратегическа важност за държавата, в който има вече направени много инвестиции. Не съм убеден, че този подход, който е приел правителството, някой да дойде и да го строи, без да иска нито левове, нито гаранции от България, че ще проработи. Но нека да видим. По отношение на „Турски поток“, ние няколко години само говорихме за „Южен поток“. Този „Южен поток“ трябваше да докара през България 64 милиарда кубически метра газ. Сега говорим за една четвърт от тях и се молим да мине през България. Очевидно, че в сравнение с преди 10 години сме в много по-лоша позиция. Дали ще завие към България, има много условности. Само да напомня, че ние и „Набуко“ мислехме, че ще завие през България, но от Вашингтон обявиха, че интересът е по-добър и той отиде в Гърция и в Италия. Същото нещо може да се случи с „Турски поток“. Руският премиер иска гаранции от Европейския съюз. Аз не виждам какви могат да бъдат тези гаранции. България няма как да не заеме самостоятелна позиция, само да пренася писма между Брюксел и Москва. Ние трябва в самия ЕС да издействаме ясна позиция, но не го правим, защото само преди две седмици имаше гласуване по „Северен поток“, където Германия събра една група страни, между тях и Франция, и други държави, които се противопоставиха на предложенията на практика да се спре „Северен поток“. България не участваше в тази група. Така че ние не подкрепихме „Северен поток“, сега не знам как ще търсим подкрепа за „Турски поток“. Така че политиката да се харесаш на всички едновременно няма как да работи.

Водещ: Благодаря ви.

Евелина БРАНИМИРОВА