Ивайло Калфин: Подритването на партньорските отношения в никакъв случай не прави Америка по-силна

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Как резултатите от срещата Тръмп-Путин ще се отразят върху Европейския съюз – възможно ли е американският президент  да се договори с руския, заобикаляйки Европа? Презастрахова ли се заради евентуалното пренареждане България, насочвайки се към Китай и неговите хипотетични инвестиции? Въпросите са към Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи. В сряда започва срещата на върха на НАТО. На фона на прерасналото в търговска война напрежение между ЕС и САЩ, дали тя няма да се окаже повторение на срещата на Г-7 от преди месец, която завърши с внезапното оттегляне на подписа на американския президент от заключителното комюнике?

Ивайло Калфин: Това е реално притеснение. Аз не бих казал, че напрежението между Европа и САЩ се дължи на друго, колкото на несигурността. Не се знае какво може да се очаква от американския президент, а и това го показа срещата на Г-7, където той седна, подписа едно споразумение, а после от самолета го отмени. Сега генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, каза че срещата е така подготвена, че не се очакват провали, но въпреки това притесненията в Европа са налице. Не се знае американският лидер по какъв начин ще участва и ще подходи към срещата. Той преди срещата изпрати до няколко страни писма, в които много строго им се накара, че не са им достатъчни военните разходи.

Водещ: Какво всъщност се опитва да прави със своята външна политика от последните месеци американският президент?

Ивайло Калфин: Въпросът ви е хубав – какво се опитва да прави? Това като че ли остава загадка. Той продължава да твърди, че поставя Америка в центъра на своята политика. Но Америка може да бъде силна тогава, когато има силни съюзници. Америка не може да бъде силна тогава, когато е в конфликти с най-близките си партньори. Във вторник  неслучайно председателят на Европейския съвет напомни на американския президент, че Америка трябва да прави ясна разлика между партньори и заплаха за тяхната сигурност. Така че подритването на партньорските отношения в никакъв случай не прави Америка по-силна. Но това се случва, след като е избран Доналд Тръмп за президент. Да видим докъде ще продължи този процес.

Водещ: Може ли да бъдат подкопани усилията за единство в НАТО пред нарастващата заплаха на източния фланг на Пакта, специално за предстоящата среща на Тръмп с Путин в Хелзинки – няколко дни след срещата на върха в Брюксел?

Ивайло Калфин: Всъщност от Брюксел американският президент минава през Великобритания за малко и след това отива на среща с руския президент. Така че срещите следват на практика една след друга. По принцип в Русия има заявен и виден интерес, който е да се разклаща единството и в НАТО, и в ЕС. Русия винаги е предпочитала да има отношения с отделните страни, а не с целите блокове. И това е разбираемо. Това, което прави американският президент в момента, е общо-взето в същата посока. Така че бих казал, че сегашната политика на Тръмп, и на Русия на Путин, имат общ интерес – то е отслабване на европейските партньори. Това не значи, обаче, че Европа трябва да го гледа безпристрастно това развитие.

Водещ: Какво може да направи?

Ивайло Калфин: Какво може да направи? Да спре да реагира само на поведението на Тръмп. Вярно, че то разрушава отношения, градени от войната насам, от Втората световна война насам и да започне да има самочувствието на самостоятелен играч на международната сцена. Ако САЩ не са готови да продължат тези отношения на партньорство, то Европа тогава трябва да разчита на собствените си сили, а те не са малко.

Водещ: Американския президент обича ефектните ходове, забележимо е, привърженик е на пиара. Защо, според вас, е избрал именно тази обиколка – Брюксел, Лондон, Хелзинки? ЕС-Мей,Брекзит-Путин?

Ивайло Калфин: Може да търсим някаква символика в нея, въпреки че мисля, че чисто логистично се правят тези неща. Срещата на НАТО е насрочена много отдавна, тя е ежегодна и се провежда редовно. След това срещата в Хелзинки с руския президент беше договорена съвсем наскоро. Знаете че, когато минава през океана американски президент, той гледа да направи няколко посещения, няколко събития едновременно, така че е нормално той да се забави, още повече че ще има два дни, уикенда, в Шотландия, където е родината на голфа, един любим спорт на американския президент, така че сигурно ще го  видим и на голф игрището там.

Водещ: Реалистично ли е американският президент да се договори с руския зад гърба на Европа?

Ивайло Калфин: Не, не знам какво значи „зад гърба на Европа“. По-скоро американският президент ще говори от двустранен план с руския. И там има много теми, които могат да се поставят. Аз по принцип мисля, че би трябвало да се търси партньорство и сътрудничество. Това не трябва да бъде за сметка на един или на друг. Така че няма проблем да се развият отношенията между САЩ и Русия, стига те да са в унисон на това, което са между САЩ и Европа. И все пак приоритетът е да бъде в синхрон с европейските партньори. В противен случай САЩ, мисля, че не си правят услуга.

Водещ: Вие сте били дълги години евродепутат. Защо САЩ, в случая президентът Тръмп, сякаш се оказва по-гъвкав от лидерите на ЕС в отношенията си с Русия?

Ивайло Калфин: Аз не знам какво значи „по-гъвкав“. Той смени линията, която имаше преди това в САЩ, която беше много остра. Даже бих казал, че САЩ оказваха натиск или поне мога да предполагам това нещо – и в Европа, и на Балканите по отношение на политиката към Русия. Така че това, което виждаме, е, че просто САЩ като че ли спряха този натиск, което мисля че не е фатално, дори не е лошо развитие. Аз мисля, че партньорските отношения не означават диктуване от една страна на това какво да се прави. Иначе, че има сериозни проблеми, поставяше се въпросът дали той няма да признае Крим за руски? Няма да се случи това нещо и не трябва да очакваме такива неща. Но ситуацията в Крим не означава, че трябва да се сложи под въпрос въобще бъдещето на отношенията с Русия.

Водещ: Как и на какво прилича сега световният ред? Има ли лидер или е многополюсен?

Ивайло Калфин: Световният ред, бих казал, че никога не е имало лидер. Имаше двуполюсен свят, след това имаше опит на САЩ да изземат единия полюс. Оказа се, че това няма как да се случи. И сега се връща в ситуация, в която има различни центрове на власт, икономическа мощ и политическо влияние по света. И вероятно това ще бъде и развитието в бъдеще. В този смисъл и от българска гледна точка, тук не става въпрос кой да е „големият брат“ под чието крило да се подслоним, а какъв е българският интерес и как ние можем да поддържаме отношения с всички, защитавайки националните си интереси.

Водещ: Това дали е възможно, дали е по силите ни и можем ли да го изпълним?

Ивайло Калфин: Тя е малко странна позиция за много хора, които обичат да има някой голям, който да ни казва какво да правим. Но мисля, че просто се налага в случая. Това се отнася и до Европа, разбира се. Това, което прави американският президент вече една година, сега очакванията са да видим докъде ще стигне, но той, очевидно е, че е тръгнал в тази посока, е на пренареждане на световните сили. Той с отношението си се опитва да омаловажи Европа и да повдигне статута на Русия. Очевидно, че в тази тенденция той ще продължи да работи. И тук вече Европа трябва да направи собствените си изводи.

Водещ: Господин Калфин, от ЕС не се ли поставиха самите в тази роля на лека, частична, да не кажем, пълна маргинализация? Те бяха избутани от почти всички маси на преговори по ключови световни въпроси от години насам. Няма ги.

Ивайло Калфин: Не бих се съгласил с вас. Ролята на Европа е доста по-различна от тази на Америка. Америка обикновено действа със силата си, с военната си мощ. Европа действа с, грубо казано, с парите си, с мека сила – с хуманитарна помощ, с помощ за развитие и т.н. Не всеки път е във взаимен интерес това. Имам пример с това, което се случва в Сирия. Всъщност Европа понася щетите на войната в Близкия Изток, а там воюват САЩ, Русия, Турция. Въобще там има, ако не пряко, то чрез подставени лица, изключително много интереси. В крайна сметка бежанската вълна идва тук у нас в Европа. Така че ето една причина Европа да преосмисли собствената си позиция, собствените си интереси.

Водещ: И какво трябва да направи, как трябва да изглежда това преосмисляне? В какво ще се заключи?

Ивайло Калфин: Примерно на срещата на НАТО тогава, когато американският президент казва „увеличете си средствата за отбрана, защото нашите са много високи“, да му се напомни, че Америка участва във военни действия навсякъде по света не със съгласието на Европа, в смисъл не взима съгласието на партньорите си в НАТО. Така че не може да се очаква да споделяме тези разходи и тези тежести. А освен това тогава, когато говорим за военни разходи, нека да погледнем и обратната страна – къде отиват приходите от военната индустрия? И можеш ли да натискаш страни само да правят разходи, за да купуват чужда военна техника, без да им помогнеш и да създадеш условия да развият собствената си индустрия? Ето едни въпроси, които мисля че би трябвало да му поставят европейските лидери на срещата на НАТО.

Водещ: Дали ще му ги поставят?

Ивайло Калфин: Виждам една плахост все още в Европа. Очевидно е, че изненадата е много голяма от това, което се случва в Америка. Но аз мисля, че трябва да приемем фактите и действително да защитаваме европейския интерес без да чакаме някаква промяна в американската позиция. Това не значи да влезем в конфронтация, в никакъв случай. Но това означава действително да бъдат равноправни партньорства – тогава, когато се говори за военно сътрудничество, то не може Европа и НАТО да бъдат въвличани в конфликти, в които те нямат работа.

Водещ: Приличат ли си като предизвикателства Китай и Русия? Предизвикателства пред ЕС, в известна степен и пред България като член на Общността и като самостоятелна държава?

Ивайло Калфин: Има елементи, които можем да търсим като общи. Както споменах, че Русия предпочита отношенията с част, т.е. с индивидуалните страни, а не с целия ЕС, примерно, така виждам и китайският формат, който беше в София „16+1“ – това са бившите социалистически страни плюс Китай. ЕС много нервно гледа на този формат, въпреки че голяма част от участниците са страни-членки и не може да се очаква, че те ще правят нещо различно от ангажиментите си към ЕС. Но това е общото. Общо-взето и Русия, и Китай се опитват да поставят формата на сътрудничество – с кого и по какъв начин искат да бъдат партньори. От друга страна, стратегиите, стратегическите цели са много различни.  Китай има чисто икономически интерес да влезе на европейския пазар, който европейски пазар е динамичен, богат и конкурентен. И всеки един производител би искал да е на него. Докато Русия има по-строги геополитически интереси, там не са само икономически. Те са свързани със зони на влияние, това включително го виждаме на Балканите и в региони, съседни на Европа.

Водещ: Германия и Китай подписаха преди часове сделки за 20 милиарда евро, а Брюксел напомни чрез говорител на ЕС, че ЕС има обща търговска политика, която му е делегирана от държавите-членки и в тази област трети страни не могат да се договорят сепаративно с отделни или с групи страни от съюза – това по повод на срещата в София „16+1“. Къде се разминават отношенията?

Ивайло Калфин: Аз мисля, че има една нервност, която е излишна в някои страни от ЕС и като цяло в институциите на ЕС. ЕС води общата търговска политика и страните-членки са делегирали търговската си политика на ЕС. В този смисъл никой не може да договаря различни митнически, немитнически и т.н. условия. Но що се отнася до инвестиции, до чисто търговски отношения, до сделки, до подпомагане на бизнеса, било частния, било държавните поръчки, няма никакви ограничения в това нещо. То, разбира се, става в рамките на европейските правила, така че няма повод за нервност. Сега, вярно е, че китайските проекти в Югоизточна Европа променят потоците от стоки. Примерно Китай наскоро взе пристанището в Пирея, преди малко повече от година, и го развива изключително бързо. Доставката на стоки през Пирея до Европа пести 7 дни в сравнение с доставките през Ротердам, което очевидно че ще обърне стоковите потоци, търговските потоци. Но това няма как ЕС да го спре.

Водещ: Съществуват притеснения за авторското право и за стоките менте, които заливат Европа.

Ивайло Калфин: Това и сега го има. Китай има доста облекчен режим на търговия с Европа, така че както в България, така и в Германия, в Холандия, в Швеция, все пак притесненията са свързани с истинността на стоките. Между другото самият Китай в лицето на премиера си заяви готовност да сътрудничи с  европейските партньори това нещо да се премахва. И аз съм сигурен, че  в малко по-далечно бъдеще такава е перспективата. Преписването на стоки, краденето в кавички на търговски марки, на лицензи и т.н., няма как да продължи.

Водещ: Презастрахова ли се заради евентуалното пренареждане България, насочвайки се към Китай и неговите, засега поне, хипотетични инвестиции?

Ивайло Калфин: Хипотетични е правилното определение. Китай започна някои инвестиции в Югоизточна Европа. България е доста назад. Има инвестиции в Сърбия, в Гърция, в Черна гора, в Босна. Но това, което на практика става, е много по-малко от това, за което се говори. Така че нека тепърва да видим колко голям ще е реално интересът на Китай в региона. А България много правилно и според мен нямаше нужда да чакаме тази среща, ние сме действително последни в региона, които започнахме да говорим за конкретни проекти с китайската страна. Ние имаме интерес, отново ще повторя и мисля, че това е много важно – да развиваме пълноценно отношенията си с всички страни. България не може и не трябва да разчита на един голям покровител, та било то даже и ЕС, в който членуваме. И да си мислим, че за всичко оттам нататък някой ще се грижи за нас.

Водещ: Господин Калфин, но какъв ни е интересът на България да се пакетираме за Китай с Източна Европа? И защо трябва да създаваме Консултативен център за бизнес с Китай?

Ивайло Калфин: На мен не ми е ясно още, какво ще прави този Консултативен център, но ако има нужда, има Министерство на икономиката, има бизнес асоциации между двете страни, ако има още един център, нека да видим какво ще прави. Но тук не става въпрос за пакетиране. Това е точно китайският подход, който иска да пакетира определен брой страни. Не, ние тук имаме интерес национален и регионален. И той е в рамките на европейските правила. Ние какво бихме могли да направим, за да се възползваме от възможностите за развитие, основно на инфраструктурата? Защото споменах пристанището в Пирея, там заради нашето забавяне, стоките се предвижда основно да вървят през Република Македония, Сърбия, Унгария и към Европа. Те не минават през България. Така че ето един конкретно пропуснат български интерес. Така че имаме определено интерес ние да се възползваме от възможностите за развитие на инфраструктурата.

Водещ: Дали няма да се види в тази инициатива антиевропейски нюанс?

Ивайло Калфин: Не виждам никакъв такъв антиевропейски нюанс. Още повече, вие споменахте че китайският премиер отиде в Германия след това и подписа повече споразумения отколкото с всички 16 страни.

Водещ: Е, тук е въпросът – Китай с Германия може, ние с Китай не можем. Защо? Германия с Русия може, на нас с Русия нещо с газа не ни се получи.

Ивайло Калфин: Не ни се получи по наша вина. Това, което ние отказахме на Русия, сега се молим на Турция да го получим, което е доста смешна държавна позиция. Но ние сме общо-взето последователни във външнополитическата си непоследователност. И много външнополитически решения се взимат на идеологическа основа, което е грешно. Има интереси.

Водещ: А на каква основа те трябва да се поставят?

Ивайло Калфин: Те трябва да се поставят на чисто икономическа и на чисто икономически интерес. Ако говорим за газа, защо същият този газ трябва да го вземем от Турция, който пак  идва от същото място Русия, загубвайки огромния транзит, който в момента минава през България, и който догодина просто ще спре. И оттам губим стотици милиони долара такси за пренос.

Водещ: А икономиката няма ли да се окаже „желязната ръкавица“, в която се е мушнала политиката?

Ивайло Калфин: Икономиката винаги върви заедно с политиката, но тук основно е интересът. Пак ще се върна на американския президент. Той казва „те купуват руския газ европейците, пък ние им купуваме скъпите коли“. Когато американският газ се появи по-евтин от руския в Европа, сигурно той ще бъде по-конкурентно способен, става въпрос за шистовия газ. Той все още е на много по-висока цена. Така че тук няма място за сръдни. Тук има място за икономика.

Цоня Събчева