Ивайло Мирчев, ОП „Туризъм“ – Асеновград: Предстои реализирането на проект за превенция срещу унищожаването на находищата на диво родопско лале в района

Ивайло Мирчев, експерт в ОП „Туризъм“ в Асеновград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за особеностите на местността „Лале баир“, за нуждата от предприемане на мерки за опазване на застрашеното от изчезване диво родопско лале и за равнището на туристическата култура в България в наши дни:

Фокус: Г-н Мирчев, разкажете ни повече местността „Лале баир“ – там, където може да се види застрашеното от изчезване диво родопско лале.
Ивайло Мирчев
: Местността е кръстена така, заради находището на защитения от Червената книга на България ендемит – диво родопско лале. „Лале баир“ се намира в югоизточната част на Асеновград. Това е един невисок рид, но реално е първата гънка към Родопите, в северната част на така наречената Асеновградска планина или Добростанския рид. Скалното било е интересно – в Асеновград го наричаме „малкото конче“, правейки препратка към красивата седловина в Пирин – Кончето. Самият ръд е много безопасен, могат да преминават туристи без никакъв проблем. От западния край е върха, наречен „Анатема“. Той е изключително панорамен към цялото поле, също към Асенова крепост и Родопите. От другия край се намира параклис, наречен „Св. Илия – Гръцкия“. Съвсем в непосредствена близост, на около 500 метра от параклиса, се намира и местността „Лале баир“. Тя е обявена като природна забележителност през 1978 година, с единствена цел запазването на естественото находище с площ от 2 хектара на българския ендемит и защитено растение – родопско лале. „Лале баир“ е прекатегоризирана в защитена местност през 2003 година. Ежегодно към местността в Асеновград се стичат стотици туристи, за да видят и да заснемат застрашеното от изчезване диво родопско лале. В началото на месец май цъфтежите на лалетата са изключително атрактивни за хората, които обичат природата.
В последните години се сблъскваме с един голям проблем, а именно незнанието на хората как да се държат в планината и как да опазват тези красоти. От тази година вече официално биосферен резерват „Червената стена“, където е и местността, е прекръстен на биосферен парк „Червената стена“ – един от четирите биосферни резервата в България, официално утвърдени от ЮНЕСКО.
Нашата дългосрочна политика е на места като „Лале баир“, които имат уникални за България находища, да бъдат обезпечени с информационна среда за една евентуална превенция срещу късане на цветя и бране на такива защитени видове. Работим с Държавно горско стопанство – Асеновград, които през годините се доказаха като един много надежден партньор. Винаги може да разчитаме на тях за всичко, свързано с планината. Отделно функционира и Консултативен съвет за „Червената стена“, където всъщност обсъждаме тези въпроси и начертаваме една по-дългосрочна политика. Но едно от основните неща, ако не и най-основното, е създаването на туристическа култура в тези защитени зони, за да знаят хората как да се държат и как да опазват биологичното разнообразие.
Фокус: Как бихте оценили туристическата култура и грамотност в България, в частност и в Асеновград, в рамките на съвремието?
Ивайло Мирчев: Туристическата грамотност клони към нулева, под критичния минимум, и това има своето обяснение. Допреди няколко десетилетия активни в това отношение бяха местните туристически дружества под шапката на Български туристически съюз (БТС). За съжаление, през годините много от тези туристически дружества не изпълняваха съвестно своите задължения. В момента тези задължения са прехвърлени към общините и по-конкретно към структури като общински предприятия. В Асеновград случаят е точно такъв – ОП „Туризъм“ се грижи за туристическата инфраструктура и за затова хората, които са в планината и са загубили своята туристическа култура, отново да бъдат учени на такава чрез информационната среда там. Тази информационна среда е задължение на общинските предприятия и на местните туристически дружества. Основното задължение на туристите сред природата е да я опазват. Планината си е там, биологичното разнообразие също. Туристите са просто гости в планината и трябва да се отнасят с нужното уважение към своя стопанин.
Фокус: Вие работите по проект за превенция срещу унищожаването на находищата на диво родопско лале в района на Асеновград. В какво се състои той? Какво предвиждате и как мислите да опазите този ендемит?
Ивайло Мирчев: Както казах, през последните години се наблюдава негативна тенденция, че хората, непознавайки статута на дивото родопско лале, го късат и си го носят вкъщи. Идеята ни е чрез проекта, по който ние кандидатстваме към Община Асеновград, да създадем информационна среда, която да е един вид превенция срещу посягането, късането и унищожаването на тези няколко находища на родопско лале в района. Броя на цветята там е между 250 и 500, като най-голямото находище се намира от северния край на билото при местността „Лале баир“. Ще поставим две информационни указателни табели на български и английски език, текстовете на които се съгласуват с РИОСВ. Подготвили сме няколко професионални фотографии, заложили сме и маркиране на маршрут до самото място, за да може хората да имат информационна среда, която ще ги ограмоти как да действат в планината и какво отношение да имат към биосферното разнообразие, както и да имат обезпечена инфраструктура, която ще ги заведе на точното място. Общата сума, необходима за реализирането на проекта е 650 лева. Това включва изработката на двете табели. Те ще са от специален материал, който ще бъде издръжлив на атмосферните условия. Това е било, има много силен вятър, зимите там са много тежки и навява много сняг. Ще закупим професионални фотографии, ще закупим материали и техника, с която ще прочистим просеките. След това ще направим нужната туристическа маркировка. В никакъв случай сумата не е голяма, но това е едно начало, за да може да поставим устойчива тенденция всяка година по една защитена зона да бъде по някакъв начин маркирана с информация. Така хората ще знаят и ще си планират фоторазходките или обичайните туристически разходки до тези красиви места. И най-важното – да знаят в кой период на годината те могат да видят разцъфнали цветята, които се намират там“. Родопското лале е един от четирите вида диворастящи лалета у нас. То е рядко срещано и е включено в Червената книга на България. Проектът за опазването му в района на Асеновград трябва да се реализира до месец октомври.
Тони МИХАЙЛОВ