Иванка Василева, Община Перник: На Сурва земята потръпва под лудешкия звън на хлопатарите

Иванка Василева, главен експерт в Община Перник, в интервю за предаването „Перничани – потомците на Кракра“ на Радио „Фокус“

Водещ: На 13 и 14 януари в Перник отново звънците на сурвакарите ще огласят улиците по време на т.нар. Местна Сурва. Малки и големи са превърнали този ритуал за прогонване на злото в религия, а подготовката за него отдавна е започнала. Така ли е г-жо Василева?

Иванка Василева: Знаете ли, преди малко си помислих, че ще Ви кажа три неща. Цяла година пернишките групи са канени в чужбина и в цяла България да показват нашата традиция. Това е първият факт – духът на Сурва е буден непрекъснато. Второ, разговарях с хората, защото организирането на Сурва е ритуал за перничани. Те обичат тази традиция,  всички се събират. Голяма част от хората живеят извън страната и си идват по това време. Селата се изпълват, както казват старите хора „ с мъжка сила, с женска хубост“,  позакърпят някой литак, съберат се да направят някоя маска. И третото нещо, което ще ви кажа, за да Ви въведа в духа на Сурва: разговарях с едно младо семейство, те казаха, че тяхното детенце, което е на две годинки, си поръчало звънчета от Дядо Коледа, защото иска да се включи в Сурва заедно с мъжете. Какво по-хубаво от това –  духът на Сурва в Пернишко е жив непрекъснато. По традиция всяка година на 13 и 14-ти правим нашата Местна Сурва.  Тя е елементът, който е вписан на 2 декември 2015 година в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. За нас това е гордост. Над 3500 човека бяха вписани в този представителен списък за обичая Сурва, защото представяме тази обредност в повече от 31 села.

Очаква се тази година в над 50 села да има такава обредност. Имаме си традиция – това е едно нережисирано събитие: хората си гостуват, събират се, усеща се пречистващата сила на огъня, чувстваме се по-добри. Знаете ли какво ни трябва всъщност? Трябва ни една добра кола, желание, усмивка. Започваме от Лобош,  Кошарево,  Секирна,  Банище. От там като минем по Конската река, започваме от големите ни групи – Батановци, Ярджиловци, Черна гора до Садовик и Брезник. Тръгваме по долината на река Жаблянска, защото там са красивите групи на Пещера-Земенско, там са селата от Елов дол, Радомирско. Това е една традиция, която хората трябва да видят и чуят. Организационният комитет, който всъщност е в Перник, изготвя график и всяка година на страницата на Община Перник се качва този график. Имайте още малко търпение, групите уточняват посещението. Те там гостуват една на друга, получава се нещо много красиво. Първо има какво да видите, второ има какво да усетите и трето перничани обичат да подготвят трапези.

Преди години тези сурвакари са били само мъже. Но в днешно време, когато обредността е отстъпила място на празника, не само мъже се маскират, маскират  се и по-възрастни дядовци, жени и деца. Тази маскарадна обредност осъществява прехода ни от старата към новата година по стар стил на 13 и 14 януари –  Васильовден. Посещението на маскарадните групи във всеки дом е задължителна норма.  На 12-ти се запалват кладите и огньовете, но на 14-ти групите обхождат къщите, има традиция да се посети всеки дом.

Водещ: Разкажете ни повече за подготовката на маскарадните костюми. Всяка година ли се изработват нови, какви материали се влагат, кои са най-често срещаните герои?

Иванка Василева: Във всяко село има т.нар. къщи за мечкарници. По-голямата част от тези събития се случват в читалищата. Хората се събират, подготвят маските, там ги съхраняват от Нова година до Сурва. Това е нещо, което е много специфично. Всяка група има своя маска. Има огромни селища, като Ярджеловци, Дивотино, Батановци, където има т.нар. мечкарници. Хората си правят маските тайно, да не се видят от другите хора, защото с тези маски те се появяват вечерта на 13 срещу 14-ти януари. По-голямата част от новите маски се пазят, за да  се покажат на маскарадния фестивал, защото той е с конкурсен характер и там се оценяват и костюмите, и маските. Повечето маски имат дървена конструкция. Върху тях се налепват разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, лъскави пайети, други елементи. Маската гарантира анонимност. Първата маска по стара традиция е ритуална, свързана е с отвъдното. В момента перничани изработват уникални маски. На самата Сурва, когато е международният фестивал, показваме три дена тази традиция в т.нар. мечкарница. Най-добрите майстори на маски в Пернишко демонстрират изработването на маските и всеки може да се включи, за да усети как се случва тази магия.  Показваме различни персонажи – поп, свекър, свекърва, мечкар, циганин, бирник.

Водещ: Костюмите как се изработват?

Иванка Василева: Костюмите се изработват от самите групи – от платове, от кожи на овце и кози,  от криле и пера на  домашни птици, от рога. Слага се царевична шума, коноп. Участниците изработват маските сами и с помощта на утвърдени от селището майстори. Процесът е сложен. Той понякога граничи с ритуал и е обгърнат от тайнство.

Водещ: Голямата цел, предполагам при изработването и на маските, и на костюмите, е да са възможно по-страшни, за да изплашат злото.

Иванка Василева: Да, разбира се. В състава на всяка група влизат различните персонажи – звънчари, цигани, байрактари, войводи. Всеки от сурвакарите в групата влага много усилия, много любов, много въображение, средства и време за подготовка на празника. Характерно за Пернишка околия са сурвакарските одежди, които са изготвени от зашити един върху друг разноцветни парченца плат или кожи – страшни, респектиращи. Ликовете са неизменен атрибут за облеклото на сурвакарите. Тяхната изработка наистина е много трудна и по-трудоемка. Пленяващо е.

Водещ: Казахте, че тази година ще участват групи от 50 села, ако правилно ви разбрах. Това какво означава, приблизително колко човека ще се включат?

Иванка Василева: Може би не ме разбрахте. Местна Сурва е традиция, която се осъществява в над 50 села в Пернишко. Сурвата е характерна за цялата околия. Само в град Перник имаме над 18 сурвакарски групи, в Ковачевци 12-13 сурвакарски групи, над 12-13 са в Брезнишко.

Ако говорим за Международния фестивал Сурва, там участниците са доста повече. В момента оформяме графика. Имаме небивал интерес. Знаете, маскарадният празник ще се случи на 24 и 26 януари, както е всяка година. Нашият фестивал се е превърнал в част от културното многообразие на обединена Европа.

Водещ: И затова имате международно участие от няколко години вече.

Иванка Василева: Разбира се. Освен традиционните ни участници от Пернишко – едни от най-силните групи в България са пернишките, имаме групи с над 200 човека. Как си представяте, едно село от 150 човека се появява с група от 200 човека? Това е, защото близките и роднините, които живеят в чужбина, се прибират и наистина участват с жар в Международния фестивал „Сурва“. Имаме и доста групи от страната, над 15-16 групи от различни краища на Европа и Азия. В процес на подготовка сме, остава ни малко време да наредим програмите и да ви кажем интересните неща, които очакваме да се случат. Завършваме винаги със сурвакарското „Да бъде!“.  Това утвърждава новото начало, желанието за плодовитост, за благоденствие, за благополучие. Имаме още една приказка,  ние казваме: Какво е Пернишко без Сурва? Без онази нощ, в която нашите млади мъже с маски побелели от студ, полудели от радост и енергия, отнасят като стихия всичко пред себе си, а запустялата ни земя потръпва под лудешкия звън на хлопатари и звънци. Това се случва в продължение на повече от 53 години, ние се превръщаме в най-голямата сцена за сурвакари и кукери. Превръщаме се в приказен фестивал.

Водещ: Това е разговор с продължение, който ще предложим на слушателите на предаването „Перничани – потомците на Кракра“ и в следващи наши издания.

Росица АНГЕЛОВА