Иванка Диловска: Българската индустрия плаща по-ниски сметки за ток отколкото средно в Европа и много по-ниски отколкото в Германия

снимка: pixabay.com

Иванка Диловска, член на УС на Института за енергиен мениджмънт, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Смяташе се, че с включването на Българската енергийна борса към Обединения европейски електроенергиен пазар „Ден напред“ ще бъдат преодолени придружените с необосновано високи цени на електроенергията за бизнеса дисбаланси. Оказва се, че, макар и инцидентно, с десетки пъти обаче по-високи цени на електроенергията на борсата се появяват, като последният път е през миналия уикенд, а според Асоциацията на организацията на българските работодатели тенденция е цената на индустриалния ток да бъде до 30% по-висока от тази в страните с развита икономика. Подозрението е, че борсовата цена се манипулира. Как може да се манипулира енергийна борса? Въпросът е към енергийния експерт Иванка Диловска – член на УС в Института за енергиен мениджмънт. Основателни ли са подозренията на работодателите, че цените на Българската енергийна борса се манипулират?

Иванка Диловска: Много е трудно да се разкрие пазарна манипулация, но специално за случая от предишния уикенд – 9 февруари – аз мога да ви назова името на пазарния манипулатор. Това е „Сабине“, бурята „Сабине“, която наистина предизвика не само климатични трусове и турбуленции на самолети, но също така и турбуленции на цените. В случая, ако ми разрешите съвсем накратко да ви разкажа за две цени на борсата в два отделни момента и причините, поради които това се случи, и оттам вече заедно с вас да разберем, дали наистина става дума за манипулация или не. Ако погледнем цените на немската борса два дена преди това, на 7-ми в 09.00 часа сутринта. Тогава производството там е преди всичко от конвенционални централи – това са обикновените централи, както ние ги наричаме – на газ, на въглища, ядрени. Не духа, и вятърът има само едно 5-процентово участие в покриването на потреблението. Тогава цената на немската борса е 57 евро/мегаватчас, което е малко по-високо 2-3 евро от българската цена. Тоест, в този момент не може да се каже, че има някакви подозрения за нещо лошо, което се случва на българската борса. Два дена по-късно обаче, 15.00 часа на 9 февруари духа толкова силно, че производството на вятър и малко слънце вече заема 80% от общото производство в Германия. Обикновените централи, за да не спират, защото спирането е много скъпо, предлагат отрицателни цени на борсата. И в 15.00 часа на 9 февруари цената на борсата в Германия е минус 13 евро/мегаватчаса. Всъщност, какво можем да кажем? Наистина цената на борсата в 09.00 часа в Германия е била минус 17 евро, и наистина в 09.00 часа на този ден на българската борса цената е била около 60 евро, само че това е в рамките на 1 час или в рамките на едно денонощие. Но не е тенденция, която да ни дава основание да стигаме до подобен тип твърдения за постоянна тенденция и за опасения за българската индустрия. Фактите, статистиката показва, че цената за 2019 година на българската индустрия е, за борсова цена говорим отново за „Ден напред“, е най-ниската в региона – 48 евро/мегаватчас. И второ, много важно, цената борсовата на „Ден напред“ не е единственото, което определя общата сметка и общата цена на всеки един от нас. Примерно ето, да вземем германската цена, която е била 1 евро на 9 февруари, борсова, само че нека не забравяме, че в цената на германските потребители се включват над 60 евро добавки на всеки мегаватчас. Това са добавките, с които се подкрепя нисковъглеродната политика. При нас тези добавки са 10 евро/мегаватчас. Така че ако се сложи чертата, както се казва, ще се види, че българската индустрия плаща по-ниски сметки отколкото средно в Европа и много по-ниски отколкото в Германия. А що се отнася за българската борса, вие хубаво казахте, че все пак тя е нововъведение, тя работи от 3 години и има своята незрялост, има своите кусури. Но все пак като всяка борса има търсене и предлагане, и там, където се срещнат търсенето и предлагането, се определя и цената. И общо взето, мисля че няма особени опасения, не би трябвало да има опасения за някакви конспирации и манипулации. Нещата вървят добре.

Водещ: Г-жо Диловска, а може ли да се манипулира енергийна борса и как?

Иванка Диловска: По принцип манипулации биха могли да се случват както навсякъде, на всяка борса, с предизвикване на изкуствен излишък или изкуствен недостиг с цел вдигане или понижаване на цената. Но специално на енергийната борса това се прави по-трудно. По-трудно е да се направи, защото вие знаете, че няма складиране на продукция, няма как да купиш евтина енергия и да я задържиш, за да я продадеш когато цените са високи, всичко се случва в рамките на микросекунди. Неслучайно за това се казва, че най-сложният организъм, който е създаден от човека, е електроенергийната система. След човешкия организъм това наистина е една най-сложна система и е добре да се отнасяме с респект към нея.

Водещ: А възможно ли е Българският енергиен холдинг да използва монопола си, за да управлява енергийната борса във вреда на българската индустрия и българската икономика, както го подозират работодателите?

Иванка Диловска: Факт е, че има монопол, има монополно положение на БЕХ на борсата, и е факт, че такъв тип структура създава опасения и за злоупотреба с монополно положение. Според мен обаче, в случая с държавната електроенергетика нито има тази обиграност, нито пък има лостовете, с които да злоупотребява. Даже по-скоро ми се вижда, че злоупотребата е в посока на потискане на цените под необходимото ниво по политически съображения, а не обратното, както би действал един частен холдинг например. Така че искането за отстраняване на хора от холдинга, мисля че не е в правилната посока. По-скоро необходимостта е да се съсредоточим върху това как да се увеличи конкуренцията, и това би трябвало да е желанието на всички: и на индустрията, пък и на домакинствата в България. Увеличаването на конкуренцията може да стане най-вече с интеграция на пазарите „Ден напред“ с европейските пазари, което за съжаление все още не е факт. Ние имаме интеграция само на пазар в рамките на деня, но интеграцията с пазарите „Ден напред“ на север от нас не се случва. И това всъщност е проблемът, че не създава, не се засилва конкуренцията.

Водещ: Нали се говореше, че в началото на тази година ще се създаде тази интеграция за „Ден напред“?

Иванка Диловска: Мисля, че в крайна сметка тя се отложи за 2022 година, което забавяне не е, всъщност, не е в положителна посока. Но трябва все пак да знаем и това, че борса трудно се създава, трудно работи, трудно се създават хора, които да работят в борсата, така че ще трябва да се примирим с някои дефекти. Но едно, което е много важно и трябва да го знаем, българската индустрия работи в благоприятни условия при ниски цени, и освен това с една засилваща се държавна подкрепа от 2013 година насам. Например, вие знаете, всички приходи от емисии, приходите от емисии на нас не ни ги вземат – връщат ни ги обратно, след като се изтъргуват на европейската борса. Всички тези приходи за емисии в размер на над 2 милиарда – 2.3 милиарда, които сме получили като страна от 2013 година насам, са насочени към намаляване на цените на електрическата енергия. И половината от тях – над 1 милиард – са държавна подкрепа за електроинтензивната индустрия. Това са 140 предприятия в България, които са получили от държавата солидна подкрепа. И само, за да бъде по-ясно, примерно миналата година ние плащахме 23 лева добавка за възобновяема енергия. Ние, имам предвид домакинствата. А знаете ли, колко плащаше електроинтензивната индустрия – само 4 лева/мегаватчас. Тоест, 19 лева подкрепа от страна на държавата на всеки един мегаватчас електрическа енергия, което е солидна подкрепа.

Водещ: Електроенергийната ни система какви пороци има, от които могат да се възползват отделни енергийни олигарси?

Иванка Диловска: Във всички случаи структурата и производството, съсредоточено в БЕХ, е основното, където се коренят пороците на системата. Тоест, трябва да се помисли по какъв начин да има известно раздвижване, така че да има същинска конкуренция между производителите. На ниво търговци, аз не мисля, че би могло да се говори за концентрация на мощ и на сила, но във всички случаи вие знаете, че ние сме обременени с подозрения за задкулисни сделки, така че не бих го изключила това нещо. От друга страна, има и един друг много интересен проблем в българската енергетика. Това е 35-процентовото участие на АЕЦ „Козлодуй“ в производството с най-ниската цена на генерираща мощност. Е, разбира се, подобна концентрация на производство и на ниска цена създава големи апетити към това – всеки би искал да получи енергия от там, и тук вече можем да си представим най-различни сценарии.

Водещ: Какви например?

Иванка Диловска: Обикновено в случаи като с АЕЦ, когато има голямо производство на дадена централа на ниски цени, поради това, че тя исторически си е изплатила разходите, се предприемат регулаторни интервенции от страна на националните регулатори. Да речем във Франция енергията на големите им ядрени централи, които също са съсредоточени, както и при нас в голяма компания EDF, се разпределя между по-малки доставчици, така че да има повече участници на пазара от страна на снабдяването с енергия. И по този начин да няма подозрения, че се продава на по-ниски цени, отколкото биха могли да бъдат цените, или че се продава на определени привилегировани участници по една или друга причина, които подозрения може и да не са истина, но като потенциална предпоставка като подобен тип злоупотреба просто съществуват просто поради физическата структура на тази мощност и нейните разходи.

Водещ: Конкурентен ли е българският ток?

Иванка Диловска: Аз мисля, че в момента той, би могло да се каже, е под ударите на търговията с емисии, тъй като растящите цени на търговията с емисии води до увеличаването и на разходите на енергията, което прави веднага, особено за държави, които са гранични за Европейския съюз, подкопава конкуренцията спрямо съседните държави, които не плащат и не калкулират в разходите си емисионни такси. Ето поради това сега е много интересно и е много важно за България активно да участваме в дебатите по Зелената сделка. Идеята е, едната от идеите, важни за нас е да има карбонови мита на границите на Европейския съюз. Това означава, че ако има внос на цимент или внос на ток от друга държава, където няма подобен тип законодателство за въглеродните емисии, то да има мита, които да не влошават конкурентната сила на местната индустрия. И поради това ние би трябвало, като институция разбира се, да участваме активно по дебатите по Зелената сделка, защото от това ще зависи дългосрочно перспективата и на индустрията, и на електроенергетиката на България.

Водещ: Ползвам възможността, че сте наш гост да ви попитам – готви се от 1 юли щадящо освобождаване на цените на ток, като от регулирания пазар ще започне поетапно вадене на потребители според инсталираната им мощност. Нармененно ли е? Закъсняло ли е? Кое го налага?

Иванка Диловска: Аз не съм прочела това, г-жо Събчева. За битовите потребители ли е?

Водещ: Това е за битовите потребители. Но изобщо това е част от схемата на правителството за либерализация на пазара на електроенергия.

Иванка Диловска: Моята информация беше, че ние, като битови потребители, ще получаваме от крайните снабдителите, от електроснабдителните дружества част от енергията, която ще бъде купена от свободния пазар. И аз мислих, че това е схемата, която е приета. Като тази енергия, като делът на свободната енергия във фактурите ще расте всяка година, докато най-накрая потребителите купуват цялата енергия от свободния пазар.

Водещ: Вероятно това имат предвид и управляващите. Сложили са преходен период от 3 години.

Иванка Диловска: Да, ето това е преходен период, в който постепенно ще се увеличава делът на свободната енергия. И в крайна сметка идеята е през този 3-годишен период, ние, виждайки вече цената на свободната енергия, да бъдем заинтересовани и да потърсим търговец, който да продава енергията на по-ниски цени, отколкото я получаваме от електроснабдителните дружества. Но това няма да доведе до принуда да сменяме доставчиците, нито пък до някаква друга промяна, освен ред във фактурата нов, на който ще има друга цена на част от енергията, която крайните снабдители ще купуват от борсата. А дали ще стигнат 3-те години, аз съм скептична за това от гледна точка на връзката между пазар на едро и пазар на дребно. Говорихме си с вас, че пазарът ни на едро не е най-добрият образец за конкурентен пазар, нито пък е интегриран със съседните пазари. А няма как при един незрял и с дефекти пазар на едро да очакваме, че ще цъфнем и ще вържем с либерализацията на пазара на дребно. Ако няма ликвидно достатъчно конкурентно предлагане на енергия, разбира се, че ще ни е трудно да си изберем доставчик, на когото да повярваме.

Водещ: И понеже не всички от нас имат вашата компетентност на енергиен експерт, простичкият въпрос е: ще се повиши ли цената на ток за битовите потребители?

Иванка Диловска: Аз не очаквам, че ще има повишение на цената на тока, защото като гледам референтната цена, която КЕВР определи, регулаторната комисия определи миналата година като прогнозна на енергията, около 90 и няколко лева, като че ли тя се покрива от фактическата цена в момента. Но Зелената сделка, очакванията за повишаване на цените за емисии, нуждата от модернизация на мрежата, без която ние не можем да станем по-модерни и да си произвеждаме електричество в домовете и т.н., това във всички случаи ще създаде натиск върху цените, но то ще бъде според мен в наша полза, защото пък бихме могли да избираме по-евтини доставчици, ако наистина нещата вървят така, както трябва да вървят, пък и да живеем по-чисто.

Цоня Събчева