Иванка Кибритова: Животът и творчеството на Константин Величков са тясно свързани с Франция

За преводаческата дейност на Константин Величков и интереса му към френската литература, Радио „Фокус“ – Пазарджик разговаря с уредника в къща-музей „Константин Величков” в Пазарджик – Иванка Кибритова.

Фокус: Г-жо Кибритова, каква е връзката на Константин Величков с Франция?

Иванка Кибритова: Животът и творчеството на Константин Величков са тясно свързани с Франция, с нейната култура и литература. Той е книжовник, който през целия си живот превежда на български език произведения на европейската поезия и драматургия и е един от първите преводачи в България още преди Освобождението. Константин Величков получава образование в цариградския императорски лицей Галатасарай, който е устроен по френски образец. Обучението се води изцяло на френски език и от там се заражда интереса на младия ни съгражданин към великата френска литература. За това и първите стъпки на литературното и преводаческото поприще на младия пазарджиклия са посветени на френската класика. Още 15-годишен като ученик в Цариград, Величков превежда драмата на Виктор Юго „Лукреция Борджия”. Годината е доста далечна – 1872 година и това е първия български превод още по време на робството. Посетителите на къща-музей „Константин Величков” в Пазарджик могат да се докоснат до тази книга, това първо издание, което вече е библиографска рядкост и се намира в постоянната експозиция на къщата-музей  „Константин Величков”. През същата 1872 година Величков превежда и известната комедия на Молиер „Жорж Дантен” под заглавие „Георги срещу господаря си”, която е поставена от ученици от лицея и самият той участва активно в представлението като актьор. Чрез своите преводи Константин Величков допринася за разширяване на духовния кръгозор на българина, изгражда мост за общуване с европейската култура и в частност с френската литература и с нейните велики представители.

Фокус: Кои френски автори превежда Константин Величков?

Иванка Кибритова: Тук бих искала за отбележа  авторите, които той превежда през целия си живот. Това са на първо място Виктор Юго, Ламартин, Расин, Молиер и разбира се, чудесните стихове на Шатобриан. Сред преводите, може да допълним, че освен „Лукреция Борджия”о т Виктор Юго, Константин Величков превежда „Шарлот Корде” на Понсар, „Аталия” от Расин, поемата „Амелио” от Юго, чудесните елегии „Езерото” на Ламартин, „Капналите листа” от Милбоа, превежда също стихове на Франсоа Купе и на Шатобриан. Величков оставя и чудесни преводи на сонетите на Жозе-Мария дьо Ередия. Тази литература вдъхновява младия българин с дълбокия си хуманизъм, предаността към народа и обичта към отечеството, а шедьоврите на тези класици отговарят изцяло на изискванията на естетическия вкус и свободолюбивата душа на пазарджиклията. Константин Величков превежда с истинско вдъхновение, със задълбочено познаване на езика и нещо, което трябва да отбележим – винаги от оригинала. Преведените от него произведения са поместени в периодичния печат. Друга част излизат в съставената от Константин Величков и Иван Вазов първа „Българска христоматия” в два тома, годината е 1884 г. и е едно много полезно за времето си, особено сред Освобождението, книжно издание. Комедията „Мизантроп” от Молиер е представена с успех на сцената на Народния театър в София.

Фокус: Какво влияние върху него оказва престоят му във Франция?

Иванка Кибритова: Константин Величков се докосва до обществения и културен живот на Франция по време на престоя си в Париж през 1882 година, където заминава да учи правни науки. Наред със следването той продължава да чете  френските поети и се увлича по френските критици. Българинът сътрудничи от Париж на вестник „Народний глас” в Пловдив и чрез неговите дописки той се явява първият и единствен кореспондент от френската столица на голямото пловдивско издание след Освобождението. Величков следи отблизо и политическия живот във френската република като присъства на публични разисквания в парламента. Така младият българин придобива политически и законотворчески опит – сравнява, прави изводи за българското Народно събрание. Не на последно място той усъвършенства знанията си по френски език в областта на правото и на риториката. След завръщането си в България Величков се утвърждава, по думите на Иван Вазов, като един от най-добрите оратори в българското Народно събрание. От Франция младият студент донася голям брой книги на френски поети, писатели, литературни критици. Част от тях подарява на много близкия си приятел Иван Вазов, на други близки приятели и разбира се обогатява своята лична библиотека.

Фокус: Константин Величков остава свързан до края на дните си с Франция?

Иванка Кибритова: Последната зима от своя живот Константин Величков прекарва в живописното градче на френската ривиера – Мантон, където заминава за лечение, поради разклатеното си здраве. През тези месеци той създава една от най-добрите си стихосбирки, която ни е оставил – „Крайморски строфи”. Последните дни на бележития българин също са свързани с Франция. По стечение на обстоятелствата животът му завършва в Гренобъл на 3 ноември 1907 година в хотел „Наполеон”, сега този хотел се нарича „Централ”. Французите организират голяма траурна церемония, на която присъстват част от елита на града, голяма българска студентска общност, известни общественици, културни дейци. На страниците на френския печат излизат многобройни статии, които са посветени на многостранната обществена и творческа дейност на нашия виден съгражданин. Две години по-късно тленните останки на Величков са пренесени от Гренобъл и погребани в България.

Ваня НИКОЛОВА