Иван Арабаджиев, ръководител на школа по керамика: Главната ни цел е децата да намерят уют и щастие, изработвайки предметите си

Снимка: Радио "Фокус" - Бургас

Иван Арабаджиев, ръководител на единствената по рода си в региона школа по керамика, която се намира в Средно училище „Иван Вазов“ в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас по повод предстоящия курс по грънчарство, който се организира, с подкрепата на Община Бургас

Фокус: Г-н Арабаджиев, бихте ли ни разказали за школата по керамика, която се провежда в училище „Иван Вазов“, както и за курса по грънчарство за възрастни, който организирате в момента?
Иван Арабаджиев: Курсът за възрастни, на практика, използва ателието по керамика и пластика за деца към СУ „Иван Вазов“. Тази школа е създадена от баща ми – Кольо Арабаджиев, през 1971-72 година, започнала като малко кръжоче. В годините талантливите деца и възможностите на преподавателя дават шанс да се представят и изложби, т.е. дейността да носи резултат, който да бъде оценен по цял свят – от Япония до Канада. Вече времената са други и нямаме такива възможности. В Бургас имаше 4 школи – по керамика, графика, музайка, батик. Сега мисля, че само тази школа се е съхранила в този си вид. Моята главна цел е децата да намерят един уют и едно щастие – да си спомнят след години, че са били част от кръжока по керамика и то с  гордост. Контактувам с доста хора, които се оказва, че са възпитаници на баща ми и винаги с топли чувства, независимо дали е бил строг или добър, всички имат положителни емоции от пребиваването си в школата. И понеже във всеки възрастен човек се крие едно дете, решихме още преди 2-3 години, със съдействието на Общината,  да организираме кръжок и за възрастни, които да се вдетинят, цапайки се с глина. Съдя по себе си – независимо, че се занимавам с това, винаги ми е било приятно, сякаш за първи път пипам глина. Това очарование на материала, особено когато е съчетано със звуците на природата, може да се сравни единствено с райско усещане.
Фокус: А с какво може да допринесе за благото на децата и съответно на възрастните обработката на глина?
Иван Арабаджиев: Явно това е нещо първично, което е закодирано в нас. Самият допир на глината – тя е податлива на натиск и приема формата, която дори неволно ѝ придаваме. Освен че им създава радост, явно това влияе добре на моториката на деца със затруднения. За тях керамиката явно е някакво спасение. Винаги давам пример с едно от децата, на което в началото беше трудно да работи, затова му отделях повече време. След това без да му давам идея или да му помагам, беше направил иконка на Светите братя Кирил и Методий, която съхранявам още в изложбената зала. Имаше един период, в който успяхме да достигнем предишната школа, на баща ми – влизах в работното помещение в стая с двадесет деца, а все едно няма нито едно – всяко се е съсредоточило върху работата си. Мога да кажа, че сред новите деца има много талантливи. Още от първия път мога да преценя кои от тях могат да работят. Надявам се в края на годината да представим една хубава изложба с техни произведения. Най-важното все пак е децата да си спомнят с добро за това, че са били в школата. Аз вярвам, че, ако на детето е писано да стане професионалист, то ще преодолее всички препятствия и пак ще се занимава с това.
Фокус: Колко време може да се каже, че отнема усвояването?
Иван Арабаджиев: Ние се занимаваме и с пластика, и с грънчарство. Грънчарството е по-скоро занаят. Когато се овладее занаятът, тогава може да се експериментира и да се правят творчески неща, но това не е лесен занаят. Той трябва да се практикува всеки ден. Има технологичен процес, който не може да се прекъсва. Когато кръжочниците направят предмети, аз след това трябва да ги ретуширам, да ги обърна, да не изсъхнат бързо, защото ще се напукат. При незавършени предмети – трябва да им ги завия, да ги съхраня влажни, за да могат децата после да си продължат работата си. Трябва, както е казал древногръцкия художник Апелес – „да се слага по една черта“, т.е. трябва да се работи всеки ден. Аз имах удоволствието, пак благодарение на моя баща, който водеше децата при различни майстори,д а се докосна до техните умения. Това е истинското щастие – да се срещнеш с истински майстор, който е потомствен майстор на друг. Това са грънчари, които могат да ти покажат духа на българското грънчарско изкуство.
Фокус: А за него бихте ли ни разказали малко?
Иван Арабаджиев: Грънчарството в България се развива там, където има материал – глина. В Родопите, например, не се е развило, защото там глината не е подходяща за направата на  съдове. Но там пък има една специфична глина, с която се правят сачовете, така че и родопчаните са дали своя принос. Има различни школи, но за мен, бусенската керамика, откъдето е грънчарят Петър Гигов, на мен лично най-много ми допада. Посланията на керамиката се запазват, защото това е един траен материал. Имаме примери и от 8 хилядолетия. Енеолитната керамика за мен е страхотна. Това е направено от хора, живели преди толкова години и които, опитвайки се да имитирам, винаги се сблъсквам с трудности и така умението им още повече ми се издига в култ.
Мария ПОПЧЕВА