Иван Гайтанджиев: Извънредните избори са едно от възможните решения на кризата в Испания

 

Иван Гайтанджиев, бивш посланик на България в Кайро, журналист  и политически анализатор, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

 Водещ: В следващите минути на предаването „Това е България“ насочваме вниманието си към една от най-горещите точки в Европа  от последните седмици. Испанският премиер Мариано Рахой заяви, че смята да отнеме част от пълномощията на автономните власти в Каталуния. Междувременно властите в Каталуния заявиха, че няма да изпълняват заповедите, дадени от централното правителство в Мадрид. В Барселона са категорични, че централното правителство действа против волята на каталунците. Очаква се по-късно партиите в регионалния парламент там да обсъдят на съвместна среща по-нататъшните си планове. А плановете на Мадрид ще бъдат гласувани от Сената в петък. Ще се стигне ли до ескалация на напрежението?

Посланик Гайтанджиев, как коментирате идеята на Мадрид да разпусне регионалния парламент на Каталуния и властта да бъде предадена на испанския министър-председател? Какви ще бъдат последствията от този ход?

Иван Гайтанджиев: Няма съмнение, че това заявление, ако се осъществи, няма да бъде адекватно. Но кое е интересното? Че все още се използва изразът „засега“, тоест имаме още няколко дни, до петък има още известно време. Все още нещата не могат да се определят като крайно опасни, крайно напрегнати. Нещата по-скоро приличат на нещо като окопна война, но не като война на бойното поле. И все пак, повтарям, ако се стигне до въвеждане в сила на чл. 155, то няма да бъде адекватно и правилно, добро решение.

Водещ: Ако все пак се стигне до прилагането на чл. 155 от Конституцията, това означава ли незабавно провеждане на избори?

Иван Гайтанджиев: Не, в никакъв случай не означава незабавно провеждане на избори. И тук, когато говорим за избори, можем да се върнем малко назад. Мадрид допусна груба грешка, че преди месеци, когато имаше реално условие за провеждане на извънредни избори, не намери сили, не намери потенциал в себе си Рахой и целият кабинет, да се отиде на такъв вариант и затова се пристъпи към един референдум, който на практика се разминава с Конституцията на Испания, а там е написано „неделима Испания“. Но както е известно, когато се допусне една грешка, не бива да се повтаря по същия начин. Тоест едни извънредни избори в Каталуния може би биха били едно решение, един от вариантите, пред които е изправена Испания.

Водещ: Оставаме в сферата на хипотезите, за да поясним още какво би могло да се случи, ако се задейства чл. 155. Завинаги ли това би отнело автономността на Каталуния или това е с някакъв времеви срок?

Иван Гайтанджиев: Първо, ще си позволя да прогнозирам, че категорията „завинаги“ надали може да се осъществи, защото надали ще се стигне дотам, надали ще се стигне до окончателно и крайно отнемане на автономията на Каталуния. По-скоро аз съм умерен оптимист и прогнозирам, че ще се стигне до едно взаимно изгодно и приемливо решение. Защото, повтарям, за Каталуния без Испания няма бъдеще, а за Испания без Каталуния също няма бъдеще.

Водещ: Имат ли страните в конфликта – Барселона и Мадрид, полезен ход към този момент и кой е той?

Иван Гайтанджиев: Както е известно, когато има много тежък спор, тежка политическа криза, подходите могат да бъдат два. Или да се срути всичко и да се започне отначало, или да се върви стъпка по стъпка. Стъпката по стъпка – това е алтернативата за Испания, защото наистина Каталуния твърди, че трябва да има преговори. Мадрид, понеже сега не изразява готовност за такива преговори, а казва: не, ние ще приложим чл. 155. Тоест все още има едно много сериозно разминаване в позициите, даже не се намеква за някаква готовност за търсене на компромиси. А в случая очевидно ще се налага търсене на компромис.

Водещ: Изчерпана ли е възможността кризата да бъде решена с разговори?

Иван Гайтанджиев: Преговори трябва да има. Мадрид говори „трябва да дискутираме“, Каталуния казва „трябва да преговаряме“. За да се преговаря, трябва да се намери обща позиция. Общата позиция е да не се седи от всяка страна докрай на думичката „не“ или на думичката „да“, а да се намери средният път. А средният път е чрез преговори да се намери решението. А решението според мен действително е да се търси политическият подход. А политическият подход може да бъде провеждане на едни извънредни избори, търсене на нова конфигурация на политическите сили в самата Каталуния, а защо да не говорим и за провеждане на извънредни избори в самата Испания, в самия Мадрид? Ето това също могат да бъдат варианти.

Водещ: В последните дни все по-често се поставя въпросът в каква степен Пучдемон представлява желанието на каталунците. И в този смисъл, би ли имала успех партията на Пучдемон – Дясната консервативна партия, на евентуални извънредни избори.

Иван Гайтанджиев: Преди малко споменах, че Мадрид изпусна един много важен момент – да се търси политическо решение за провеждане на избори, извънредни, в Каталуния. Затова се стигна до крайната позиция да се говори за обявяване на независимост. В този смисъл е много важно да се подчертае, че в никакъв случай не може да се очаква, ако досегашната позиция на двете страни се запази, да се намери решение. Решението е чрез компромиса. Едно ново съотношение би могло да бъде работещо.

Водещ: Пучдемон търпи критики през последните дни и за това, че не обяви независимостта на Каталуния непосредствено след провеждане на референдума. Очаквате ли, че сега в близките дни може да прибегне до подобна стъпка?

Иван Гайтанджиев: Големият проблем наистина се състои в това, че самата Каталуния очевидно е разделена. Не превалира нито едното, нито другото. Нещата са някъде по средата. И може би именно на тази основа трябва да се търси решението – евентуално при едни нови избори, ново съотношение на силите в Каталуния и при едни нови избори да се търсят възможности със съдействието и съгласието на Мадрид да се проведе едно сериозно, съобразено със законите и Конституцията допитване или референдум, който да покаже каква е позицията – за самоуправление или за самоопределение. И, което е интересно – че в някаква степен важни фигури в Каталуния впоследствие не говорят толкова активно за независимост, не говорят толкова активно за самоопределение, а за самоуправление. Това е много съществен елемент.

Водещ: Сега, от позицията на изминалите дни, може ли да се каже кой изпусна момента за решаване на кризата – Мадрид или Барселона носи основната отговорност за това?

Иван Гайтанджиев: Би било погрешно, ако се каже кой има по-голяма вина. И двете страни имат вина. И това е едно основание да кажа за пореден път нещо, което безспорно се налага, а то е дефицит на лидери – дефицит на лидери в Каталуния, дефицит на лидери в Испания, дефицит на лидери в Европа, дефицит на лидери в света. А в този смисъл може да продължим и за България.

Водещ: Европа  засега не се намесва в проблема. Самото испанско правителство заяви, че това е вътрешен проблем. Но ще излезе ли проблемът от рамките на Испания, ще й се наложи ли на Европа  да се намеси?

Иван Гайтанджиев: По обясними причини Европа не може пряко да се ангажира, защото те официално казват функционерите в Брюксел – Мадрид ако иска, нека изискат нашето съдействие, ние не бива да се намесваме. Това формално е така, но Европа има косвени лостове за въздействие. И тук ще отворя една скоба и ще обърна внимание на вашите слушатели на следното. Показаха репортажи от снощните големи демонстрации в Барселона и имаше един голям плакат, носен от две жени, на този плакат пишеше: „Спасете Европа“. Много интересно е това. Защото Европа  трябва да разбере, че всяко разединение в страните членки на Европа е много опасно за самата Европа. Тоест силна и единна Европа, обаче с равнопоставени, равностойни държави, е без алтернатива. Това е. Европа трябва да го разбере това. В този смисъл, не може формално само да наблюдава, а трябва да намери своите лостове, защото събитията в Испания са един изключителен урок за Европа. Погледнете какво става в другите европейски държави. Погледнете тенденцията за силно разгръщане и влизане в сила на националистичната карта. Това са опасни тенденции. Тоест урокът от Испания трябва да бъде добре разбран и трябва да се намери разумното решение, а то е, повтарям, силна и единна Европа с участието на равнопоставени държави. Това е без алтернатива.

Росица АНГЕЛОВА