Иван Гайтанджиев: Това, което става в Каталуния, е не само испански, но и европейски проблем

Иван Гайтанджиев, дългогодишен посланик в Египет и политически анализатор, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“  

 

Водещ: Каталунският лидер Карлес Пучдемон и други представители на регионалните власти в Барселона подписаха символична декларация за независимост от Испания, но обявяването на независимостта на региона бе отложено. Съобщено бе, че този ход няма да бъде осъществен в продължение на няколко седмици, за да бъдат проведени преговори с правителството в Мадрид за разрешаване на кризата.

Посланик Гайтанджиев, това, че каталунският премиер отложи обявяването на независимост на региона и поиска преговори може ли да се разглежда като стъпка назад и охлаждане на първоначалната еуфория в Каталуния или като стъпка към успеха за решаване на кризата?

Иван Гайтанджиев: Както е известно в живота има няколко неписани правила – от няколко злини трябва да се избере по-малката. Друго неписано правило – ако искаш нещо да не стане, отлагай го. Някой може да  добави и друго неписано правило – всяко зло за добро. Колкото за конкретния случай, категорично може да се каже, че за някой това може би е отстъпление, за някой може би това е крачка назад, за някой може би е крачка напред, но това, което безспорно се очакваше, че в някаква степен към този момент логиката взима връх, именно да се избере по-малкото зло, а то очевидно е разговори. Търсене на пътища чрез разговори, чрез преговори, а не чрез натиск, не чрез насилие.

Водещ: Казвате преговори, но какви биха могли да бъдат вариантите?

Иван Гайтанджиев: По начало в основата на този страшен казус и конфликт е едно сериозно разминаване с Конституцията на Испания, което даде основание на Мадрид да не приеме в никаква степен и в никакъв случай условията, които бяха поставени от каталунците, а именно това, че Испания е неделима, и че в тази Конституция за каталунците се говори не за народ, а за народност. В този смисъл, това даде основание на Мадрид да каже: „Не, няма да приемем вашите условия.“ В този смисъл, Мадрид си позволи нещо крайно погрешно, даже да употреби насилие, с което нещата на пръв поглед станаха неразрешими. Колкото до вариантите, те са няколко – като започна с главния вариант – разговори, разговори, разговори. Друг вариант е да се търси евентуално промяна, корекции в Конституцията. Трети вариант е да се търси някакъв нов законодателен подход за евентуален референдум, и в случай, че реализира нов референдум, да се стъпи на нещо по-конкретно, но пак на основата и на базата на разговори.

Водещ: Приемането на идеята за преговори от страна на Мадрид  означава ли признаването на каталунските лидери за легитимни партньори, нещо, което Испания не би искала да признае?

Иван Гайтанджиев: Ако Мадрид се придържаше абсолютно стриктно и ортодоксално към текстовете на Конституцията, те едва ли не трябваше да водят разговори, да се съгласят за разговори. Но самият факт, че трябва да има преговори и разговори означава, че негласно Мадрид е принуден и длъжен да се съгласи с факта, че каталунците си имат ръководство, че си имат свой лидер, който се нарича Пучдемон.

Водещ: Един от обсъжданите варианти през последните часове беше централното правителство на Испания да поеме временно правомощията на регионалните власти в Барселона. Ако се стигне до това крайно решение, има ли риск да се изостри още повече напрежението?

Иван Гайтанджиев: Съвсем формално Мадрид може да си позволи това и даже вече в този дух направиха се някакви изявления, и от високо ниво, и то от самия министър-председател Рахой. А подтекстът на тези изявления беше, че „ние като чуем вашата позиция обявите ли независимост или не, ще кажем какво ще правим“. Но по същество този чл. 155, който наистина е много остър, много  тежък, много силен текст, ако се приложи, това означава, че няма да има никакви разговори, и това означава, че нещата отиват към своята изходна точка, а това са пътища за никъде.

Водещ: Виждам новини от последните минути, които са свързани с изказване на министър-председателя на Испания, в която той уточнява, че няма да бъде използван чл. 155 от Конституцията на страната, тоест, отнемане на автономията на каталунския регион. Допускате ли все пак, че в хода на преговорите, при една невъзможност да се стигне до взаимно приемливо решение, може да се подходи и към това – отнемане на автономността?

Иван Гайтанджиев: Аз повтарям, ако се приложи този текст, този ход, това означава край на всякакви разговори. Това би било абсолютно погрешен, неадекватен ход. Това би било много опасно, ако се приложи такъв ход на практика.

Водещ: Води ли след себе си каталунската криза още такива процеси на разединение в Европа? Каква е вашата прогноза?

Иван Гайтанджиев: Вече редица анализатори използваха едно на пръв поглед клише, но точно – а именно за принципа на доминото. В Европа нещата са много сложни, в много държави има активизиране на националистични тенденции. Един такъв въпрос би могъл да стане отново актуален, това, което е в Испания и Каталуния – в  Германия, в Италия, в Белгия. И много интересно, че и Париж, и Рим, и Берлин заявиха, че те не могат и няма да приемат в никакъв случай каквато и да независимост или независима Каталуния. Тоест, ако може да се говори за принцип на доминото, аз бих казал и за един друг принцип – на лошо хвърления бумеранг, който когато се хвърли лошо, и след като свършиш своята мисия, бумерангът не пада в краката на този, който го е хвърлил, а го удря в челото.

Водещ: Къде сбърка испанското правителство в годините назад? Защо се стигна въобще до този референдум и плод ли е той на политическа грешка?

Иван Гайтанджиев: В генезиса на този тежък проблем стоят отново чисто икономически съображения. Разбира се, има и емоционална страна, разбира се, има и чувство за каталунска принадлежност, за испанска принадлежност, но в основата са много сериозни икономически различия. Каталуния е най-богатият район на Испания и безусловно най-големи отчисления отиват в Мадрид, а обратно в Каталуния много малко средства се връщат. Тук има една безспорна несправедливост, и ако можем да говорим какво може да се търси в едни преговори и в едни разговор за излизане от този сложен, тежък казус, именно  това е подходът – да се намери едно по-справедливо, буквално бързо разпределение на парите.

Водещ: Може ли оттук нататък Испания сама да разреши тази криза без активна намеса на Европейския съюз?

Иван Гайтанджиев: Знаете ли, аз бих казал така – това, което става в момента в Испания, в Каталуния, не е испански проблем, не е каталунски проблем, това е европейски проблем. Това, което става, може да се впише много точно и изцяло в предизвикателствата пред Европа, пред реалностите, пред сегашното време, пред бъдещето време. В този смисъл, в никакъв случай не може да се решават нещата без участието, без отношението, без позицията, и то работещата позиция на Европа. иначе това е просто без алтернатива.

Водещ: Посланик Гайтанджиев, именно с вас преди малко повече от година, след Брекзит, говорехме за необходимост от реформирането на Европейския съюз. Сега, една година по-късно говорим отново за криза – какво означава това, че Европейският съюз продължава да се нуждае от реформиране или процесите са необратими?

Иван Гайтанджиев: Ако трябва да се самоцитирам, преди една година – точно така – аз пред вас казах, че ако Европа, Европейският съюз не се реформира, той няма бъдеще. Това, което казах тогава, го повтарям отново. Развоят на събитията обаче показа, че реални реформи не се осъществяват. Има няколко тенденции, няколко неща – говори се за силни държави в единна Европа, говори се за силни региони, отново става актуална темата за Европа на различни скорости. Това са абсолютно неработещи неща. Работещото е силни държави в една общност. В този смисъл, реформирането е задължително, определянето на концепция за настоящото и бъдещето на Европа става все по-важно. И това се отнася с огромна сила и за България. Защото към това, което става в Испания, ние не можем да бъдем безразлични, защото ако погледнем историята настоящето и ако говорим и за бъдеще, това абсолютно се отнася и за нас. И ако трябва да обобщя отново, в хода на тези реформи България е длъжна и трябва да участва в намирането на решението и изхода за бъдеще на Европа – единна Европа, но с равноправно участие, а не да бъдем и в бъдеще резоньори, свидетели и изпълнители на противоречиви тези.

Водещ: Припомнихте в началото на разговора ни поговорката, че ако искаш нещо да не се свърши, най-доброто решение е да го отлагаш във времето. Можете ли да се ангажирате с прогноза – в какъв период от време ще се разположат преговорите между  Испания и Каталуния, колко дълго ще продължи тази криза?

Иван Гайтанджиев: Аз считам, че това неписано правило – ако искаш нещо да не стане, трябва да се отлага, и това ще се приложи в момента, но ако се придържаме към това разсъждение, не можем да очакваме като с магическа пръчка да се решат нещата. Очевидно ще има необходимост от време, очевидно ще са необходими разумни решения. И да не се забравя следното, че политика не се прави само със сърце, политика се прави с разум.

Водещ: И основното ни обобщение от този разговор – България не бива да бъде пасивен наблюдател на случващото се и в Испания, и в Европа като цяло, препоръчвате тя да вземе своята активна роля, ако правилно съм разбрала?

Иван Гайтанджиев: Точно така. И ще повторя – не да бъдем изпълнители, не да бъде резоньори, а да бъдем участници в изработването на общите работещи решения за настоящото и бъдещото на Европа, респективно на България.

Росица АНГЕЛОВА