Иван Гранитски: Намеса на държавата в делата на Църквата е недопустима

 

Писателят Иван Гранитски в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Преди дни на първо четене бяха приети законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Български общественици излязоха с обръщение по повод на приетите текстове. Какви заплахи виждат в тях? Това ще попитаме писателя Иван Гранитски, който е един от подписалите обръщението до министър- председателя.

Господин Гранитски, от какво са продиктувани притесненията ви?

Иван Гранитски: Ние виждаме, че в последните 30 г. се правят нееднократни опити, не само църквата да бъде подчинена на държавата, но и по-лошо – тя да бъде обезсилена. Тези години на разкол, които много трудно преминаха, нанесоха големи щети на църквата и по-скоро на вярата – разклатиха  и вярата в българското общество по отношение на църквата. Слава Богу, църквата като една хилядолетна институция се справи с разкола. Но тук виждаме други опити постоянни, които се опитват да поставят под един или друг контрол средствата за дарение, които идват от всякъде – от обикновени миряни. Една част от поправките са насочени именно в  тази посока и те според нас са много вредни, защото знаем, че Христос казва на учениците си: когато лявата ръка дава, дясната не трябва да знае. Това е много важен принцип. Огромната част от дарителите, първо, желаят да останат анонимни, защото не искат да се хвалят, това за тях би било суетен жест. От друга страна, ако всички тези дарения се поставят под такъв строг контрол чрез Агенцията по вероизповедания, става дума за пряка намеса на държавата в делата на църквата. Това е недопустимо.

Водещ: Знаете какъв е аргументът на държавата, че става дума за национална сигурност, т.е. за контрол върху финансирането на нерегламентирани религиозни дейности.

Иван Гранитски: Нали за това има поне 10 служби с такава цел и с такава задача създадени – ДАНС, МВР, други агенции,които се грижат. Тогава къде ще остане тяхната отговорност? Въпросът тук е друг и решението, и мнението на Синода, което беше нееднократно оповестена, е много аргументирано. Хубаво е нашите политици, законотворци, да четат внимателно бележките на Светия Синод, които ние, тази група академици, професори и интелектуалци, подкрепихме  именно заради разумността на тези бележки и предупреждения на Светия Синод. Добре  е нашите законотворци да се вслушат в тях. Тези бележки са известни. Те се публикуваха. Те са в няколко точки. Там става дума не само за дарения. Става дума и за други неща. Ние много отдавна говорим, за това че трябва да се въведе час по вероучение в нашите училища. Има, като че ли някакъв слаб напредък в това отношение, но работата се бави. А тук въпросът е много важен, защото един час по вероучение би бил час по нравственост. Това не е просто обикновен предмет. А колкото до националната сигурност, с която някои заиграват, тези елементи на да кажем радикален ислям, саудитски пари, които се дават подмолно или явно за издръжката на някои имами и някои мюсюлмански проповедници, за тази работа има държавни институции и структури, за които стана дума. Не е необходимо Агенцията по вероизповедания да се превръща в някаква инквизиция, страшен орган, който да преследва в случая православната църква или да пречи на каноничната й дейност. Това са нашите аргументи и те са прозрачни и ясни.

Водещ: Стана ясно още, че от Светия Синод са притеснени, че финансирането на църквата твърде много ще се контролира. От друга страна различните вероизповедания също имат своите съображения по отношение на финансирането. Т.е. е ли това закон, който може да покара нови разделителни линии между различните вероизповедания в страната?

Иван Гранитски: Разбира се. Поначало последните години нашите законотворци постоянно прокарват закони, които разделят, а не обединяват нацията. Започвам да мисля, че тук има система. Както казва героят на Шекспир – „лудост, лудост, но има система“, Полоний го казва. Има някаква система в прокарването на постоянни закони или опит те да се прокарат, които разделят нацията. Спомнете си богохулната Истанбулска конвенция. Какви чудовищни опити имаше от страна на държавници и политици тя да бъде наложена и главно от „брюкселските папагали“, чието мнение нашите държавници много ценят. А и тук ролята на нашата православна църква е изключителна, защото тя именно за единението, за  сцеплението  на българския народ работи и спасява все пак в тези критични времена обществото ни от още по-големи разломи. Между другото, тук трябва да посочим и друга една опасност, тя не е само опасност, тя е очевидна, тя е недомислица. В България живеят около 5 милиона православни. Има към 60 и няколко хиляди католици и 65-66 хиляди протестанти. Има около 600 хиляди мюсюлмани. Според  предложенията в новия закон  ще се отпускат по 10 лв. на глава, почти като за изборите. Това значи, че НОИ има таван 15 милиона, а ако трябва да бъдат по 10 лв. на глава, православната църква трябва да получи 50 милиона примерно, тя няма да ги получи, ще получи 15 милиона. Тези 15 милиона за нищо не стигат, но ще позволят един груб контрол и груба намеса в работата на църквата. Това според нас е недопустимо.

Водещ: В обръщението, което адресирате до министър-председателя Бойко Борисов, казвате, че е необходимо да се упражнява контрол върху езика на проповедта. Пояснете повече?

Иван Гранитски: Имаме предвид, това е и една от сериозните бележки на Синода, затова ние подкрепяме този сериозен аргумент, защото в определени места в България, се забелязва, това даже не се и крие, че има проповядване на радикален ислям, на войнстващ ислям, не само в Пазарджик, но и на други места. От тази гледна точка е хубаво да има контрол, защото при тези проповеди става дума за директна агресия, за проповядване на насилие и други богопротивни тези.

Водещ: От друга страна обаче, господин Гранитски, през последните години сме свидетели как държавата участва активно в изграждането и възстановяването на храмове. Т.е. не е ли това един добър пример за сътрудничество и отстояване на принципите на независимост в същото време?

Иван Гранитски:  Така е. Слава Богу, че има такива примери. Тук аз ще дам пример –  и самият министър-председател Бойко Борисов, той има едно разумно отношение и разбиране за важността на православната църква за възстановяването на храмове, на манастири. Това е добра традиция, но ние виждаме, че пак се налага от време навреме той да спасява положението, както и в други сфери. Търчат някакви хора, моят за помощ, той помага. Това е добре, но това не трябва да бъде система. Това показва, че държавните механизми и институции не работят, щом опират до решението единствено на министър-председателя. Би трябвало да има система на отношение, ясни правила на отношенията между държавата и църквата.  Агенцията по вероизповедания разбира се си върши своята работа, но тя трябва да бъде ненатоварена с някакви свръх огромни функции, както се очертава, ако се приемат тези, така да се каже, контрапродуктивни и вредни промени в Закона за вероизповеданията. Единствено трябва да се вслушат нашите политици, пак ще повторя, в разумните доводи и аргументи на Светия Синод. Тук се задава и друг конфликт, който нашите държавници също не взимат под внимание и нехаят – това е, не дай Боже, задаващият се разкол между руската православна църква, сръбската, може би българската и някои други църкви и Вселенския патриарх по повод узаконяването на анатемосаната иначе украинска църква. Тези неща също трябва нашата държава да има отношение, нашите държавници. Но понеже Външно министерство нехае, то виждате че и по Истанбулската конвенция нямаше отношение, обратно – симпатичната Захариева беше много заета да пропагандира Истанбулската конвенция, се налага пак Бойко Борисов да бъде и външен министър. Това от друга страна не е лошо. Но пак ще кажа, не е продуктивно.

Водещ: Светият Синод обаче също все още няма позиция по този въпрос?

Иван Гранитски: Не, има. Излязоха много разумни мнения на неколцина наши висши йерарси – на Гавраил, Ловченския митрополит, на други митрополити, на  Антоний – Западноевропейски и Средноевропейския, те имат категорична позиция.

Водещ: Оставаме с впечатлението, че в това обръщение призовавате още веднъж парламентът между първо и второ четене да се вслуша в аргументите, които излага Светият Синод за корекции в Закона за вероизповеданията.

Иван Гранитски: Дано да се вслуша. Иначе може да се стигне пак до биене на камбаните в цялата държава като при заплахата с Истанбулската конвенция. Това просто би било много тъжно и глупаво от страна на парламента.

Росица АНГЕЛОВА