Иван Гранитски: Очевидно нещо в модела на управление на държавата куца. Трябва да се смени общественият договор

Иван Гранитски, писател, издател и член-кореспондент на Българската академия на науките, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: На Ивановден ни предстои среща с Иван, с Иван Гранитски – писател, директор на издателство „Захари Стоянов“ и член-кореспондент на Българската академия на науките. Казвам добър вечер и честит празник на господин Гранитски. Честит Ивановден. Да пребъде името ви.

Иван Гранитски: Добър вечер.

Водещ: Да не се отървете от здраве, щастие, късмет.

Иван Гранитски: На всички, дай боже. И всички Ивановци да поздравим. Също така да са живи и здрави, късмет и успех.

Водещ: Господин Гранитски, на празниците обикновено по традиция си говорим по-сериозни неща. Такива сме българите. Не мога да не ви попитам, накъде е насочена стрелата на времето? Това е въпрос към поета Гранитски.

Иван Гранитски: Благодаря ви. Много философски въпрос.

Водещ: Той е и заглавие на вашата стихосбирка.

Иван Гранитски: Да, заглавие е на моя книга.

Водещ: Да.

Иван Гранитски: За всеки човек, мислещ, стрелата е насочена към вътрешните устои на душата, постоянните размишления добре ли върви човек, заслужава ли си живота, какво прави да постигне познанието, защото знаем, че още древните са казали: познай себе си. Това е най-важният въпрос. Така че мисля, че за всеки човек стрелата на времето трябва да е насочена навътре към опознаване бездните на душата. Защото познаем ли космоса на собствената си душа, ще познаем и другия космос. Хермес Трисмегист е казал още преди няколко хиляди години: както горе, така и долу в микрокосмоса се оглежда и макрокосмосът, и обратното. А за обществата вероятно стрелата на времето трябва да е насочена към мъдро, добро управление, което да носи просперитет на съответната нация и държава, успехи, благополучие и духовно просветление.

Водещ: България къде е? Вие как я усещате – като песимист или като оптимист?

Иван Гранитски: За съжаление, размишлявайки върху това, което е днес България, не виждам как човек може да бъде оптимист. Но може би с волята си да вярваме, че нещата могат да се подобрят, да се борим в тази посока. Иначе чисто разумния, логическия анализ ни води до доста песимистични разсъждения. Ето вече 10 години сме член на Европейския съюз и виждаме, че продължаваме да сме най-бедната, най-нещастната, най-болната, най-изоставащата страна. Няма сериозни основания да сме на това дередже. Очевидно нещо в модела на управление куца. Трябва да се смени, общественият договор, трябва да се подмени, да е друг. Друго – отношението на държавниците, на хората, които се наричат политическа класа, за да се измъкнем от това незавидно – окаяно положение е точната дума, в която се намира държавата.

Водещ: Вие сте ръководител на издателство „Захари Стоянов“ и събирате, обединявате талантливите хора в България.

Иван Гранитски: Опитваме се, опитваме се.

Водещ: Като гледате вашите автори и ги сравните с това, което се случва и с факта, че според всички европейски класации българите изглеждат като лузъри, какво обяснение намирате? Това не ви ли гневи, не ви ли бунтува? Лузъри ли са вашите автори?

Иван Гранитски: Гневи ни, разбира се, и мен, и нашите автори също, с които много пътуваме из страната. Те виждат, какво е в цялата страна, защото София е един вид общество, но извън София съвсем други са нещата Но дори и в София размишляващите хора не могат да бъдат щастливи с положението. Освен гнева и отчаянието, според мен са нужни и усилия на този тип хора, които да създадат необходимата критична маса на мислещи в тази посока, за да се промени нещо. Защото виждаме, че тук-там някои единични гласове се обаждат, че нещо е сбъркано в модела на управление на държавата и то не сега, а от последните 30 години. От началото на прехода очевидно е, че нещо не е както трябва. И единствените в случая главни причини са в хората, които се изреждат в управлението. 30 години вече България върви явно не по точния път. Вижте страните на Вишеградската четворка, вижте Унгария, Чехия, Полша. Преди 30 години ние бяхме горе-долу на равнището на Унгария. Вижте, къде е сега Унгария, къде сме ние. Така че аз затова смятам, че трябва да се направи нов обществен договор. Но дали ги има тези политици, държавници, които имат този тип мислене, тази насока, тази философия на мисленето, за да се стигне до това решение, че има надпартийни и надкорпоративни интереси, че Отечеството трябва да е над всичко, да се върнем към тези идеи на създателите на Европейския съюз, но не Европа на регионите, какъвто беше неолибералния модел, който се проваля с гръм и трясък, а Европа на нациите – това, което завещаваха и говориха и мечтаеха за новия Европейски съюз преди преди 50-60 години, когато е създаден. Така че виждате, че тук делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се. България е причината нашите управленци и държавници да се стреснат.

Водещ: Казахте, че е необходима критична маса, която да доведе до преподписването на обществения договор, но откъде ще дойде тази критична маса? По-грамотни ли, по-четящи ли ставаме през годините?

Иван Гранитски: Не, уви, ние виждаме, че обратно – има статистики, които показват, че 43-43% от завършващите средно образование деца са функционално неграмотни. Тоест, става дума вече за поколения почти, които са погубени. Голяма част от тях пък са и прокудени в чужбина. Имаме над 2,5 милиона българи и то предимно млади и подготвени – учат тук до средното или висшето образование и бягат навън. Учат 1-2 езика и искат да се реализират навън. Виждате, че това е, как да кажа, не е устойчива, ами катастрофично водопадна устойчива тенденция. И всяка година 20 000-30 000 млади хора напускат. Щом като вече сме стигнали дотам, че и хора на 50-60-годишна възраст казват, не можем да се реализираме тук, отчаяни сме и целите семейства търсят решение навън, значи работата е трагична.

Водещ: Защо е така? Защо позволяваме да бъде така?

Иван Гранитски: Пак казвам – не искам да звучим съвсем песимистично, просто искам да размишляваме. Аз поне и много близки мои хора – мислещи хора, учени, интелектуалци – размишляват в тази посока. И не виждаме друго решение, освен събуждане на обществото. То трябва да се събуди. Сега е доста заспало нашето общество или е отчаяно – не знам каква дума да използвам.

Водещ: Точно затова правим този разговор – за размисли пред пробуждането.

Иван Гранитски: Да.

Водещ: Размисли пред изгрева, ако можем още по-поетично да го наречем.

Иван Гранитски: Да. Между другото вашето радио и вашата Агенция са от, слава богу, тези медии, казвам го не защото съм ваш гост, но сте от медиите, които разсъждават във фундаменталния смисъл на думата за патриотичните ценности. Но вижте, колко медии има, които, така да се каже, защитават други интереси, други цели на този вече провален и в Европа сгромолясващ се неолиберален модел, който доведе до неимоверно отслабване на самата Европа. Вижте лидерите на Европа – там няма нито един сериозен лидер. Вижте Макрон, Меркел, да не говорим за останалите. Ето те водят Европа към пропаст. Слава богу, че имаме страни от Вишеградската четворка, които защитават автентичните интереси на Европа.

Водещ: Господин Гранитски, винаги интелектуалецът, творецът, общественикът от Възраждането насам е бил стожерът на нацията. Чува ли се сега неговият глас? Народът има ли глас за своите духовни водачи?

Иван Гранитски: Не.

Водещ: И търси ли ги?

Иван Гранитски: Народът има глад, но нали виждате, че държавниците, политиците или псевдополитиците въобще не се интересуват от мнението на хората напоследък. Обратно – преди 30 години те ги насъскаха, делиха ги, и сега ги делят – леви, десни, центристи, нихилисти, патриоти. Самият факт, че основните политически партии се отказаха от патриотичните каузи и това наложи да се създадат патриотични формации, също е много показателен. Би трябвало във всяка българска партия да има патриоти, да има хора, които мислят за националните интереси. А се стигна дотам да има сепарирани партии, които се наричат патриоти и патриотически. Това е добре. Но защо в другите формации – по-големите – ги няма тези патриоти, защо се отказаха от националната кауза. Ето, Унгария не се отказа. Вижте Орбан как действа – няма никакво значение дали е ляв, или е десен. И самото деление вече е контрапродуктивно – нито лявото е ляво, нито дясното е дясно. Така че тук въпросът е съвсем друг. Аз не виждам в днешната ситуация в България да се появят, дай Боже да се появят, но сега не ги виждаме, тези хора, които ще имат смелостта и мъжеството да седнат на една кръгла маса нова и да кажат: очевидно е, че моделът е сбъркан, дайте всички да седнем и да направим нов обществен договор, в който да се изброят или да се извадят 5-6-10 национални приоритета – икономика, протекционизъм за българските производители. Тогава ще се развие икономиката, да се надяваме, на селското стопанство, на унищоженото овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство, протекция за българската култура, за българското образование, за здравеопазването, истинско стопанско отношение към българската земя, недопускане на пълчища мигранти, които повечето от тях имат една единствена цел – да променят цивилизационния характер на нацията и на страната, в която идват. Затова и в Унгария, и в други страни, пак ги давам за пример, има друго отношение на държавниците. Така че има решение и начин, но трябва да има воля

Водещ: Обикновено вие сте известен, че свързвате и вашия живот, и вашата лична съдба със съдбата на издателство „Захари Стоянов“. Какво да очакваме през тази година от него?

Иван Гранитски: Ние работим именно в тази посока. След като завършихме едно наистина много сериозно издание – почти пълно събрание на съчиненията на Димитър Талев във връзка с неговата 120-годишнина, сега довършваме друго пак пълно събрание на съчиненията на Яворов – друг наш велик писател. Отдавна не е преиздаван, както и не е издавана цялата му публицистика, така че в 7 тома ще бъде представен и Яворов – публицистика, писма, критика, разбира се и поезията, и преводите, и пиесите му. Развиваме две много важни поредици в тази посока. Едната се нарича „Дълг и чест“, която представя в доста популярни, но в същото време съвременни изследвания от съвременни историци, академици, както и от наши класици. Това е поредица за българските ханове, царе, духовни водачи на нацията, писатели, военачалници. И затова е така наречена: „Дълг и чест“. И друга поредица, пак патриотична – „Език свещен“. От думите на Вазов е родена тази поредица, която пък има амбиция да представя в нови издания избраните творби на големите български поети – от Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Гео Милев до по-ново време.

Водещ: Много ви благодаря, че споделихте плановете си.

Иван Гранитски:  И аз ви благодаря.

Водещ: Ще очакваме тези поредици, защото те са изключително важни. Те са духовната съкровищница, те са част от нашия национален код.

Иван Гранитски: На вашите слушатели и на всички българи – да живее Отечеството. Както се казва – горе главите, нужна е нравствена съпротива. Тя лека полека ще създаде, дай Боже да роди тези критично мислещи хора, които да променят днешната незавидна ситуация, в която се намира любезното Отечество.

Цоня Събчева