Иван Иванов, бивш директор на НАОП „Николай Коперник“ – Варна: На 12 април за първи път през 1961 г. човек, с помощта на космически апарат, е обиколил Земята

Иван Иванов, бивш директор на НАОП „Николай Коперник“ – Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

Фокус: Господин Иванов , във връзка с Международния ден на авиацията и космонавтиката ще изнесете лекция на тема „Астрономия и космонавтика“. Разкажете ни малко повече за събитието?

Иван Иванов: 17.00 часа по повод Международния ден на авиацията и космонавтиката и по повод това, че 50 години вече работя в НАОП „Николай Коперник“ съм подготвил една лекция на тема „Астрономията и космонавтиката“. Идеята е да се покаже, че всъщност космонавтиката и астрономията са така преплетени, че трудно могат да бъдат отделени една от друга що се отнася до изучаването на вселената. Просто космонавтиката е един от методите, които се използват за изучаването на относително близките тела с много повече възможности, отколкото при наблюдение от Земята. А също така и звездното в орбита около Земята или далече от Земята на големите телескопи, които при астрономите освен видимата светлина улавят и инфрачервената, ултравиолетовата, рентгенова, гама лъчи и това позволява да се изучават далечни обекти, много по-добре тъй като земната атмосфера, която поглъща по-голямата част от електромагнитния спектър, не позволява тези лъчи да достигнат неповлияни на земната повърхност.

Фокус: Какво ще кажете за полетите в космоса?

Иван Иванов: А що се отнася до полетите до обектите в слънчевата система, почти всеки ден става нещо ново и интересно и то благодарение именно на тези апарати, които в момента изследват различни тела в системата. Най-много са те около Марс, има няколко апарата, които работят на повърхността. Всъщност един работи на повърхността на Луната, около Луната обикалят няколко апарата. Има един космически апарат, който обикаля около Венера. Да не говорим за тези, които са около Земята и се използват, както за телекомуникации – за предаване на информация, така и за метеорологични наблюдения. Горе долу това е в основата на тази лекция с, разбира се, малко мечти за това как може би ще изглеждат пътешествията или пребиваването на Луната, на Марс в бъдеще. И защо да не си помечтаем някога хората да полетят към звездите. Засега това изглежда съвършено нереалистично, но преди по-малко от 100 години полетите със самолети са били нещо фантастично и никой не е вярвал, че човек скоро ще полети в космоса. На 10 април, примерно, отбелязваме 40 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. През лятото ще отбележим 50 години от първия полет и стъпване на хора на повърхността на Луната, а всъщност 12 април е и денят, в който за първи път през 1961 г. човек , с помощта на космически апарат обиколи един път около Земята и се завърна на нея. Така, че интересни са както постиженията на космонавтиката, а в лекцията основно ще бъде обърнато внимание на резултатите от използването на космическите полети. В началото има една малка интересна част посветена на това кога и как е възникнала астрономията и всъщност защо се налага да се използват и космически апарати за изследване на телата, които са близко до нас. Началото ще бъде точно в 17.00 часа на 12 април. Вероятно през лятото малко по-разширена подобна лекция за полетите до Луната ще направим през месец юли, когато се навършват 50 години от полета на Аполо 11.

Фокус: Господин Иванов, споменахте, че това е лекция свързана и с тази годишнина от първата Ваша изнесена лекция. Дали може да ни кажете, спомняте ли си каква беше темата на лекцията Ви тогава?

Иван Иванов: Ами тогава за съжаление нямахме достатъчно много техника, за да показваме допълнително някакви картини – само с диапозитиви и то бяха черно бели. Така, че основно тогава лекциите бяха посветени на звездното небе, което може да се демонстрира с апарата „Планетариум“, което по това време беше супер ново за България. Всъщност, първия фабричен планетариум в България беше този във Варна и затова в началото лекциите бяха предимно посветени на звездното небе, съзвездията и това как те се движат по небето с представата за отделните небесни линии. Първата ми лекция беше именно на такава тема за съзвездията и можехме да показваме няколко картинки на различни съзвездия, фигурки, които символизираха имената на тези съзвездия. Така, че това беше и първата ми лекция. С течение на времето станаха все повече и повече в техническо отношение нещата по-добри. Сега разполагаме, за съжаление, макар и с модерна техника – това са мултимедийните проректори, но си мечтаем за един хубав, нов планетариум и система за показване на видео върху цялото небе, така нареченото 360-градусово кино или сферично кино, но това вероятно ще стане в бъдеще, когато има подходящи условия и средства, защото тези нови технологии са значително по-скъпи, от тези, които имаме в момента и можем да си позволим.

Бояна АТАНАСОВА