Иван Иванов: Българският фолклор продължава да се развива, докато има народ, ще има и фолклор

Иван Иванов, хореограф, ръководител на Арт център „Палитра“ в Добрич, в интервю за Радио „Фокус

Фокус: За поредна година българският фолклор гостува в Швейцария и то в периода на зимните празници. По чия покана бяхте отново там?

Иван Иванов: Момчето се казва Димитър Богданов. Той е ръководител на една формация, в която са се събрали българи. Тя се казва „Бай Ганьо“, което е много приятно, защото те са приели фолклора като мисия, а не като нещо, което ще трябва да ги извежда пред другите в обществото. И най-хубавото е, че искат наистина да се докосват до фолклора, но не си вярват, че могат да създават фолклор.

Фокус: Всъщност вие гостувахте около Бабинден?

Иван Иванов: Точно така. И поводът за това събиране бе Бабинден. И така си го бяха кръстили: Бабинден в Морж.  Чисто приятелски там бяхме поканени отново екипът, който гостува миналата година – Ева квартет, кавал – Велико Великов, аз отговарях за хората и танците. Също така към нас се присъединиха няколко артисти, които живеят извън страната, сред тях едно момче – Димитър Гугов, което свири на гъдулка, страхотен музикант е. Най-интересното е, че аз, Велико и двамата Митковци сме родом от силистренския край.  Това допълнително създаде атмосфера и енергия в цялото мероприятие. Имаше и едно момче от Добрич – Живко, акордионист е, от години живее в Швейцария. От скоро е получил и швейцарско гражданство.

Фокус: Какво представихте тази година?

Иван Иванов: Идеята на това събиране там е по-скоро да представим енергията пред чужденците, които посещават форума, защото имаше много французи, германци, швейцарци от различните кантони. От почти всички кантони имаше хора, които участваха в празника и се потопиха в нашата атмосфера. Идеята на този форум беше да бъде усетена енергията на българина. В първия ден аз показах няколко хора от различни етнографски области на страната. Акцентът беше върху автентичността на хората и начинът, по който те започват да се променят във времето. Имаха възможност да видят как се развива нашият фолклор, тъй като той не е застинал. Фолклорът продължава да се развива. Докато има народ, ще има и фолклор. Момичетата от Ева квартет показаха как звучи българската песен. Едно време не е имало четиригласие, а те демонстрираха как българската песен може да звучи на няколко нива. Това беше изключително интересно за самите участници в празника. При музикалните инструменти кавалът беше водещ и желаещите се запознаха с това как да овладеят основата на този музикален инструмент. Някои от ентусиастите още миналата година приеха първите уроци и вече имат няколко мелодии, които свирят, и то не лошо. И в темпо, и тонът беше много приятен.

Фокус:  Кое българско хоро се удава най-лесно на чужденците?

Иван Иванов: Само да е в равен размер. Общо взето всички хора им се удават много лесно, защото се впускат в тях с огромен хъс и жар. Лесно им се удават, защото не са обременени от стилистиката на отделните етнографски области. Но всичко, което е в по-равните размери – две четвърти, четири четвърти, т.е. размери, които и на тях самите са им познати като ритмика, много по-лесно успяват да се ориентират. Вече по-сложните размери, например ръченици, кривите хора, там се затрудняват. Но с много хъс и желание, с много настроение, когато сме до тях, влизат в хорото. Основното те го разбраха – важно е да се движим в правилната посока, другото е импровизации.

Фокус: Колко време продължи този ползотворен и позитивен обмен на енергия?

Иван Иванов: Самият форум беше два дни – в събота и неделя. В първия ден беше докосването до хората, песните и инструменталите, а на следващия ден изживяхме един неспирен празник, в който всеки каквото можеше да представи, се изяви. В този ден се появи и една смесена група от чужденци – германци, французи, швейцарци, хор, който много ни изненада. Ръководителката им беше от Англия. Беше много изненадващо и дори не можахме да разберем кой от къде е. В този ден музиканти, които се срещат за първи път, свириха сякаш цял живот са били заедно. Бе подредена изложба на народни носии. Интересното е, че хората, които се занимават с това нещо и представяха носиите, са изразходвали страшно много средства и енергия, за да придобият тези костюми. Едно от момичетата – Таня, тя на практика се занимава с това около 3 години. Любопитно е да се каже, че нейният съпруг, който е немец по произход, е по българин от много българи в доста отношения. Сред нас беше и съпругата на Марсел Салие. Тя също ни представи няколко нейни костюма. Това всъщност е семейството, което е открило и представило „Мистерията на българските гласове“ за света.

Фокус: По-жива ли е българската култура там, зад граница?

Иван Иванов: Не мога да направя някаква разлика, защото аз влязох в цялото мероприятие с емоцията да го изживея. Всичко беше толкова чисто, спокойно и сърдечно. Не мога да направя съпоставка. Често се е случвало тук в България да попадам на места, където енергията не е много естествена и по-скоро нещата изглеждат изкуствено. Безспорно животът в чужбина до някаква степен е променил българите там, но българското като цяло е основно, водещо. Имаше изключително много деца, които се търкаляха около нас, тичаха, хващаха се на хората, самите те си носят българското.

Фокус: Благодаря за този разговор!

Жулиета НИКОЛОВА