Иван Иванов, Историческия музей – Котел: Непреходно е значението на Котленската книжовна школа

Иван Иванов, уредник в отдел „История на българските земи XV – XIX век“ към Историческия музей в Котел, в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“

Фокус: Г-н Иванов, какъв е приносът на Котленската книжовна школа?

Иван Иванов: Поради спецификата на българското историческо развитие, епохалното откритие на Гутенберг идва твърде късно в българските земи и ръкописната традиция господства почти до началото на 19 век. Будни монаси и свещеници търпеливо преписват богослужебни книги, съхранявайки и препредавайки високата култура на Второто българско царство. В числото на тези центрове – на книжовността и на просветата, от най-стари времена е бил и град Котел. Неслучайно неговият най-велик син, идеологът на революцията Георги Стойков Раковски с гордост заявява: „Наш Котел после падения болгарского царства е дал първия зраци просветления в България!”. Потвърждение на думите му свидетелстват оцелелите още от 17 век ръкописни книги, показващите, че просветата в Котел не е секвала и в най-тежките времена на чуждото иго. През 18 век малкият планински градец преживява истински стопански разцвет. Той дава своето отражение и на книжовността и културата. Мнозина котленци още тогава се отправят на поклонение в Атонските манастири. Особено силни са техните връзки с българските манастири „Хилендар“ и „Зограф“ – български духовно-просветни огнища, от които книжовниците на Котел черпят с пълни шепи натрупаните от столетия книжовни традиции и умения. Оттам се внасят и много богослужебни книги, които, дарени на местната църква „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, стават образец за тукашните книжовници. Заслужава да се отбележи един друг фактор с изключително значение за котленското културно възраждане. Според запазените сведения от стари времена в Котел са служили по няколко свещеници едновременно, докато в не малка част от останалите български земи поповете са били рядко срещано явление. Не е тайна, че до възхода на възрожденските процеси от началото на 19 век духовниците – това са били на практика единствените, създаващи културни ценности. При съчетанието на толкова благоприятни условия не е учудващо, че през 18 век в Котел  разцъфтява известната Котленска книжовна школа – едно от последните ръкописни средища в българските земи. За неин родоначалник се приема даскал Милко Котленски, който живее и твори в първата половина и около средата на 18 век. Той е учител в местното килийно училище и измежду неговите ученици изпъква най-яркият представител на котленския книжовен център поп Стойко Владиславов – бъдещият Свети Софроний Епископ Врачански. Сред другите творци от котленския регион неговото дело се откроява убедително и безспорно. Досега са открити 13 ръкописни книги, излезли изпод неговото перо в периода 1762 – 1792 година, когато той е свещеник в котленската църква „Св. Петър и Павел“. Сред тях 3 часослова, 2 служебника, 1 богослужебен сборник и 4 дамаскински сборника. Както е характерно за епохата, книгите са главно с богослужебно предназначение, но също така и с образователен характер. Това е така, защото часословът, съдържащ църковните молитви по часове, е бил основно учебно помагало в килийното училище и е бил научаван дори наизуст, откъдето идвало и популярното в миналото название „наустница“.Като дългогодишен учител на котленските деца, поп Стойко съставил специални учебни часослови – по-лесни за усвояване от невръстните ученици. Но най-значимото книжовно дело на поп Стойко Владиславов в котленския му период е преписът на „История Славянобългарска“, завършен на 29 януари 1765 година. Той е най-ранният открит досега от историческата наука препис на хилендарския будител. От преписката, която поп Стойко полага, на първа страница е отбелязано пристигането на Паисий Хилендарски в Котел, когато великият монах я донася, за да бъде преписана и съхранена за бъдните поколения, за да знаят котленци, че и българите са имали могъщо и славно царство и да не се срамуват от българския си род. Това, че подобна отговорна задача се поверява на млад едва 26-годишен свещеник означава, че в негово лице котленци виждат вече един зрял и опитен книжовник. И той се оказва достоен за оказаната чест. Книжката светиня е изписана със ситен калиграфски почерк, разнообразен с миниатюри и големи ярко червени заглавни букви. Подвързана е изкусно с дъски и кожа, с характерната за младия преписвач украса. Поп Стойко не само прави първия известен препис на „Историята“, но и се отнася към нея като към истинска светиня. Съхранява я в църквата „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, където свещенодейства и със страшно проклятие анатемосва всеки, който би посмял да открадне, усвои, както той е казал „народната реликва“, за да я запази единствено за себе си.  По-малко известен факт е, че през 1781 година поп Стойко прави втори препис на „История славянобългарска“, където заменя остарелите църковнославянски слова на Паисий с говоримия котленски говор. Този препис той запазва за себе си и го носи неизменно през целия си страдалчески живот. Книжовният опит, натрупан в Котел, е в основата, върху която след десетилетия и вече в емиграция израства писателят Софроний, архиерей български, извел българската литература от Средновековието в новото време. В тази посока е непреходното значение на цялата Котленска книжовна школа. Във време, когато гръцкият език все повече доминира в богослужението и книжнината, в котленските църкви се служи изключително на български, котленските книжовници старателно изписват древните старобългарски букви. Заставени на границата между Средновековието и Възраждането, те употребяват две хронологии: Средновековната – от сътворението на света по византийски образец, и от рождението на Христос, характерна за новото време. За нас, котленци, е от особена гордост приносът на Котленската книжовна школа, защото по-късно именно източно-българският говор, източно-българският и котленският диалект лягат в основата на литературния български език, формирал се през Възраждането.

Фокус: А кога в Котел се открива първото българско училище?

Иван Иванов: Още през 1812 година Андон Хаджикринчев – сливенски даскал, елинист, открива в Котел, може би това в някои научни изследвания се споменава, първото елино-българско училище в България, три години преди известното училище на Емануил Васкидович в Свищов. Но за съжаление то просъществува кратко време, защото избухва чумна епидемия и учениците са принудени да напуснат Котел. По-късно, през 1819 година, Райно Попович – един от най-известните елино-български учители, открива в Котел елино-българско училище – вече официално второто по време след прочутото елино-българско училище в Свищов на Емануил Васкидович. Той преподава в Котел до 1826 година и негови ученици са били много котленчета, които по-късно стават видни възрожденски дейци, сред които идеологът на българското национално революционно движение Георги Стойков Раковски. По-малко известен факт е, че когато Райно Попович се премества от Котел в Карлово, където открива известното си елино-българско училище, там го последва Георги Стойков Раковски, където завършва средна степен на своето образование преди да отиде в известната Гръцка школа в Куручешме. През 1848 година в Котел е открито и Взаимно училище. Характерно е, че сред възрожденските българи котленци са били известни като едни от най-големите радетели за образование и култура. В дописка от сп. „Любословие“ от 1846 година е отбелязано, че по негово време в Котел са съществували цели пет училища. Едно славянско и едно елинско, тоест елино-българско, както бихме казали като днешните езикови гимназии, две взаимоучителни и едно девическо. 5 училища при население на тогавашен Котел около 5000-6000 души наистина показва един невероятен стремеж към знание и просвета. Учители в Котел са ставали най-добрите български народни учители като Сава Доброплодни, Райно Попович, Стефан Томов и множество други, които издигат котленското училище на едно от най-високите образователни нива в тогавашна Възрожденска България. Малко известно може би е това, че без да залягаме в местния патриотизъм, преподавател в Пловдивския университет, без никаква връзка с Котел, казваше, че 1/3 от Българското възраждане е именно тук – ето, експозиция „Котленски възрожденци“ с пантеон на Георги Стойков Раковски. Това не е случайно, защото навсякъде се казва във възрожденската литература и литературата, посветена на възрожденската тема, че Българското възраждане има три стълба, на които стъпва – борба за светска просвета и новобългарска просвета и култура, борба за национална и църковна независимост и революционна борба за българско политическо освобождение. За нас е специална гордост, че именно котленци са начело и в трите стълба на Българското възраждане. В образователно отношение на първо място – исполинската фигура на д-р Петър Берон, който още преди да стане доктор по медицина и европейски учен, когато е едва на 25 година, извършва делото, с което завинаги остава в паметта на българския народ – отпечатва една малка книжка, предназначена да бъде светилник на българските деца, „Буквар с различни поучения“ на Петра Хаджиберовича, или както е бил известен – „Рибния буквар“, който е бил толкова ценен във взаимните училища, че до Освобождението е бил преиздаван цели 6 пъти. И по свидетелството на един съвременник, който се е учил по него, който е научил „Рибния буквар“ от кора до кора, е минавал вече за учен в тогавашна България. В преддверието на борбата за църковно освобождение стои фигурата на Неофит Хилендарски Бозвели, който с гордост със своето родно място се подписва на повечето Неофит Хилендарски Котленеца. И на практика почти сам, без помощта на значимото тогава българското общество, което е било сломено от дългите години на чуждото робство, подема борба за освобождаване на българската църква от гръцката доминация. Мисля, че не е необходимо да припомням на вашите слушатели, че всепризнат ръководител, идеолог и родоначалник на Българското революционно движение, поставящо за цел политическото освобождение на България, е Георги Стойков Раковски – може би най-великият син на Котел и една от най-великите личности изобщо в българската възрожденска история.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА