Иван Иванов, Историческия музей – Котел: Малко известен факт е, че поп Стойко Владиславов прави втори препис на „История славянобългарска“, заменяйки остарелите църковнославянски слова с котленски говор

Малко известен факт е, че през 1781 година поп Стойко Владиславов прави втори препис на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, заменяйки остарелите църковнославянски слова с говорим котленски. Това каза в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“ Иван Иванов, уредник в отдел „История на българските земи XV – XIX век“ към Историческия музей в Котел. Той допълни, че поп Стойко Владиславов – бъдещият Софроний Врачански, е най-яркият представител на Котленския книжовен център. „Като дългогодишен учител на котленските деца, поп Стойко съставил специални учебни часослови – по-лесни за усвояване от невръстните ученици. Но най-значимото книжовно дело на поп Стойко Владиславов в котленския му период, е преписът на „История славянобългарска“, завършен на 29 януари 1765 година. Той е най-ранният открит досега от историческата наука препис на хилендарския будител. От преписката, която поп Стойко полага, на първа страница е отбелязано пристигането на Паисий Хилендарски в Котел, когато великият монах я донася, за да бъде преписана и съхранена за бъдните поколения, за да знаят котленци, че и българите са имали могъщо и славно царство и да не се срамуват от българския си род. Това, че подобна отговорна задача се поверява на млад, едва 26-годишен свещеник, означава, че в негово лице котленци виждат вече един зрял и опитен книжовник. И той се оказва достоен за оказаната чест“, допълни Иван Иванов. Той каза още, че поп Стойко не само прави първия известен препис на книгата, но и се отнася към нея като към истинска светиня. Съхранява я в църквата „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, където свещенодейства и със страшно проклятие анатемосва всеки, който би посмял да открадне, усвои, както той е казал „народната реликва“, за да я запази единствено за себе си.  „По-малко известен факт е, че през 1781 година поп Стойко прави втори препис на „История славянобългарска“, където заменя остарелите църковнославянски слова на Паисий с говоримия котленски говор. Този препис той запазва за себе си и го носи неизменно през целия си страдалчески живот. Книжовният опит, натрупан в Котел, е в основата, върху която след десетилетия и вече в миграция израства писателят Софроний, извел българската литература от Средновековието в новото време. В тази посока е непреходното значение на цялата Котленска книжовна школа“, обясни Иванов. По думите му във време, когато гръцкият език все повече доминира в богослужението и книжнината, в котленските църкви се служи изключително на български и котленските книжовници старателно изписват древните старобългарски букви. „На границата между Средновековието и Възраждането, те употребяват две хронологии – средновековна – от сътворението на света по византийски образец, и от рождението на Христос, характерна за новото време. За нас, котленци, е от особена гордост приносът на Котленската книжовна школа, защото по-късно именно източно-българският говор, източно-българският и котленският диалект лягат в основата на литературния български език, формирал се през Възраждането“, заяви Иван Иванов.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА