Иван Кабуров, земеделец: Селските стопани са заложници на държавата, на пазара и на работната ръка

За края на аграрния сезон в Пазарджишкия регион, за новите земеделски култури, които се култивират в региона, за отношението на земеделските стопани към протестите за горивата в страната, за позицията им относно откритият татул в реколта от спанак в Пловдивско и за недостигът на работна ръка Радио „Фокус“ – Пазарджик разговаря с Иван Кабуров, зърнопроизводител, арендатор и председател на земеделско сдружение от Пазарджик.

 

Фокус: Част от земеделските стопани в Пазарджишко застанаха зад производителя на спанак Ивайло Малджански от Пловдив, в чиято реколта бе открит примесен татул. Какво Ви накара да го подкрепите?

Иван Кабуров: Подкрепата ни към пловдивския производител на спанак е оправдана от факта, че той е един от най-съвестните зеленчукопроизводители в региона, продукцията му е с високо качество, добър контрол върху производството и това, че той  снабдява почти всички големи търговски вериги в областта от години. Съмнявам се татулът да е попаднал случайно в реколтата от спанак, тъй като по това време на годината татул почти няма. Освен това набраният спанак преминава през няколко фази преди да достигне като пакетиран продукт до търговската мрежа. Първо той се бере механично чрез много прецизна машина, след това се селектира ръчно, като се отстраняват различните листа,  в отделна база се мие и сортира, след което се оглежда отново и пакетира, охлажда се и се изпраща към големите търговски вериги. Затова у повечето производители остава съмнението, че може би въпросният татул умишлено е попаднал в реколтата, за да се саботира дейността на Малджански на търговския пазар“. Експертите по растителна защита, които имат ангажимент да извършват проверки на продукцията, също трябва да бъдат по-прецизни, а също така и потребителите, които трябва да селектират листата преди консумация. Важно е да се отбележи ,че татулът прилича малко на листата на спанак, тъй като той е широколистно растение, но при добро вглеждане става ясно и разликата между двете, тъй като листата на плевела са по-големи и по-перести. Освен това,  не е коректно всички да се нахвърлят веднага върху производителя на спанак и да го заклеймят, защото никой не е застрахован от грешки, особено когато се обработват толкова големи площи, но не бива да се изключва и вероятността за умишлено попадане на татула в продукцията заради конкурентни интереси.

Фокус: Вашият отрасъл се солидаризира също и с протестите против високите цени на горивата в страната. Как се отразява това на Вашата дейност, като се има предвид, че държавата ви предоставя ваучери за гориво?

Иван Кабуров: Ваучерите за гориво, които се предоставят  от Фонд „Земеделие“, са помощ за селските стопаните, но цените на горивата към момента в страната са неоправдано високи. Земеделците са пряко зависими от цените на масовите горива, тъй като селскостопанската техника използва доста голямо количество от тях.  Ваучерът за горива е на стойност от 0.40 лв за литър, като са допустими до 7 литра гориво за разход на 1 декар обработвана площ. Цената е различна за отделните видове култури. Ако земеделските стопанин е направил по-малък разход за гориво от предвидения, му се изпраща само изгореното гориво.  Неоправдано високи към момента са цените на горивата и това е необяснимо, тъй като в световен план цената на петрола пада, а у нас те се вдигат. Подкрепям протестиращите граждани в страната против цените на горивата. Управляващите трябва да вземат сериозно отношение към този бизнес и да регулират цените.

Фокус: В момента тече прибирането на реколтата от тикви в нашия регион – какви са добивите и актуалните цени?

Иван Кабуров: Около 3 тона от декар са добивите от тикви през този земеделски сезон в Пазарджишко.  Състоянието на реколтата е добро, има и пазар за реализираната продукция. „Цената на тиквите към момента е 0.20 лв без ДДС, а с начислението тя стига до 0.24 лв за килограм за холандските сортове „Матилда” и „Самсон”, които са предпочитани от производителите, тъй като са устойчиви на болести. Тяхната големина е стандартна и калибрирана – от 3 до 5 кг. За българския сорт – „цигулка“ цената  е около 0.30лв/кг. Основните изкупватели на продукцията от тикви са големите хранителни вериги, които търсят еднотипни тикви със стандартна големина. Това са кръглите тикви, докато тези от вида „цигулка” се продават предимно на кооперативните пазари и стоковите тържища. „Тиквата е непретенциозна земеделска култура, която е устойчива при продължителна суша заради мощно развитата си коренова система и способността й да използва влагата от по-долните почвени слоеве. През вегетацията трябва обаче да се води борба срещу листните въшки и брашнестата мана.

Фокус: Алтернативно част от стопаните преминаха и към отглеждането на люцерна – рентабилна ли е тази култура?

Иван Кабуров: Люцерната е една от непретенциозните бобови култури, за която последните години има добър пазар. Тя е непретенциозна култура, която попада в групата на азотофиксиращите насаждения, които щадят земята и абсорбират азот от въздуха и слънчевата енергия и го вкарват в почвата. Повечето земеделци прибягнаха към засяването на площи с люцерна, тъй като тя е протеинова култура с високо субсидиране от страна на държавата. Това е и причината за пренасищането на пазара с този тип продукт и трудната му продажба. Люцерната се засява напролет, като при осигурено напояване сеитбата може да се извърши през целия вегетационен период, като към края на лятото до началото на есента растенията трябва да са поникнали. Тогава те презимуват успешно дори при ниските зимни температури.

Фокус: Кой е основният проблем, с който се сблъскват селските стопани в Пазарджишкия регион?

Иван Кабуров: Основен проблем за селските стопани през изминалия аграрен сезон беше липсата на работна ръка и интерес към сезонната заетост. Въпреки че възнагражденията се увеличават, качеството на работа не се повишава. Повечето работците на полето са от малцинствата. С тях се работи трудно, защото не е лесно да бъдат накарани да работят съвестно, претендират за високо заплащане, но не покриват изискванията за работа. Често едно лице сформира група от сезонни работници и ги предлага на работодател. Започва обаче едно изнудване на земеделския производител с надниците, отговорниците за тях вземат определените надници, но дават на работниците значително по-малко. Част от тях се отказват, отиват на други места и целият аграрен сезон работодателите са заложници на техните капризи. По-голямата част от работниците, които са работили на полето през последните години, вече са се ориентирали към строителството в чужбина.

Албена ЖИЛЕКОВА