Иван Кабуров: Намалява броят на хората, които предпочитат да обработват земеделска земя, увеличават се отдаващите я под наем

Във връзка с края на аграрния сезон и понижената цена на рентата за обработваема земеделска земя поради провалената реколта от пшеница потърсихме за коментар земеделският производител и арендатор от Пазарджик Иван Кабуров.

 

Фокус: отдаването на земеделска земя под рента е тенденция през последните години, тъй като реалните собственици нямат желание да ги обработват. Какви са цените за декар земеделска площ?

Иван Кабуров: През последните години тенденцията е към намаляване на получаването на рентата в натура и замяната и с пари. Причината хората да не желаят да получават пшеница, царевица или ечемик е, че много от хората вече са продали животните си и разчитат да се снабдят с продукти от такъв произход от търговската мрежа и за това са им необходими пари. През изминалия сезон  средната рента е около 35-40 лева за декар. В доста от селата, където няма конкуренция, рентата е по-ниска – около 20 лева на декар или около 80 кг пшеница. Тя се изплаща редовно на собствениците на земя или наследниците. По отношение на стопанисването на земята. Последните години намалява броя на хората, които предпочитат да я обработват,  а се увеличават тези, които я отдават под наем. Ние като арендатори нямаме проблеми с реалните собственици или наследниците на земеделски земи.

Фокус: А какви са актуалните цени на земеделските земи в края на аграрната година и какви хора проявяват интерес към покупко-продажбата й?

Иван Кабуров:  Между 800 и 1000 лева е цената на декар земеделска земя в Пазарджишко. Най-често земя купуват крупни арендатори, които искат да окрупнят своите площи и да засеят по-големи масиви земеделски култури. В някои райони, където рентата е по-висока, цената достига около 1100 лв. за декар. Апетитните парцели с висока цена се намират предимно в регулацията на населените места, около индустриални зони или крайпътни артерии. Най-често хората продават земи, когато имат нужда от средства за погасяване на кредити, данъчни задължения или нужда от пари за лечение на близките си. През пролетта  и лятото има повишен интерес към продаването и купуването на земеделски земи.

Фокус: По отношение на обработваемите площи – какви култури най-често са предпочитани за отглеждане и по какви причини?

Иван Кабуров: Зеленчукопроизводителите в област Пазарджик  увеличават площите с тикви заради субсидиите. „Сигурен съм, че Министерството на земеделието и храните и фонд „Земеделие” ще оценят грешката, която са направили да включат тиквата в сектор „Зеленчукопроизводство” и тя да бъде субсидирана като зеленчук. „Разходите, които се правят за един декар тиква по нищо не могат да се сравняват с тези за един декар пипер или домати. При тиквата има разходи само за засяване на семена, монтиране на капково напояване, поливане и прибиране на реколтата. Тези разходи са не повече от 150 лева на декар, докато при повечето от зеленчуците достигат до 1 500 лева. Към изкупуването на готовата продукция има интерес, както и при другите култури. Когато има партидност и по-големи мащаби, идват големи търговци и изкупуват продукция. Когато е малко производството и липсва на пазара, никой голям търговец няма да дойде. Там вече става въпрос за разносна търговия с бусове и леки автомобили. Тази година е увеличил площите с тиква тройно, но увеличението не е за сметка на другите зеленчуци, които също са повече от миналата година.

Фокус: Дребните земеделски производители реагираха, че големите арендатори и земеделци превземат пазара и тяхната стока не може да се пласира?

Иван Кабуров: Хората трябва да бъдат особено внимателни, когато купуват домашно произведени плодове и зеленчуци от нерегламентирани производители. Стоката на една баба от Кооперативния пазар, която не е регистрирана като земеделски производител и реколтата й не е проверена от контролните органи, крие сериозни рискове за здравето. Ние се успокояваме, че купуваме от стоката на дадена баба от село, която твърди, че е отгледала екологични чисти продукти, но не си даваме сметка, че тя няма необходимата грамотност по отношение на растителната защита. В повечето случаи такива хора използват стари препарати с дълъг карантинен период. Бързат да оберат плодовете или зеленчуците, когото узреят и да ги продадат по-бързо, а те остават пълни с нитрати. Повечето земеделски производители ползват услугите на квалифицирани агрономи, които добре познават спецификата на използваните препарати за растителна защита.

Албена ЖИЛЕКОВА