Иван Лулейски, председател на Винената партия: Тайната на хубавото вино е човек да го прави с желание и с любов

Иван Лулейски, председател на единствената в България винена партия в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ по Радио „Фокус“ – Пирин.

 

Фокус: Г-н Лулейски, първо да започнем с това от кога сте председател на винената партия?

Иван Лулейски: Аз съм председател на партията от нейното учредяване през 1996 година до ден днешен, тъй като на втория й конгрес се реши, че аз трябва да бъде несменяем. Малко ми е в повече този товар, но не се сърдя. След като хората са казали така, така ще бъде.

Фокус: Въпросната винена партия е уникална за България. Как се стигна до нейното учредяване и какви са основните Ви цели и задачи?

Иван Лулейски: Тя е не само уникална за България, тя е уникална за света. При нас членуват най-различни хора, които ходят по света, рекламират тяхното вино и се установява, че никъде в света няма такава партия. Тоест ние сме уникални не само за България, но и за света. Между другото трябва да знаете, че имаме партийни членове от Америка, имаме в Азия, имаме в Русия, имаме в Украйна, имаме тук в близките страни – Македония, Гърция, Турция. Тоест ние ставаме една интернационална партия. Как станахме партия ли? През 1996 година, а и преди това някъде около 15-20 човека се събирахме да пием по една хубава глътка вино. Тогава беше модерно да се създават партии, да се люспят партии, едни да излизат на политическия пиедестал, други да изчезват и тогава всички ние бяхме единодушни, че трябва да създадем една такава партия на базата на хубавата приказка, на хубавата глътка вино, хубавото приятелство, дружелюбие и така нататък. Нашата партия е антипод на всички политически партии в страната, тъй като първия момент когато я създадохме решихме, че тя трябва да осмива другите партии, които ламтят за власт. Те разделят народа на части и го владеят. Докато нашата цел е да създадем една компактна маса, тоест всички да бъдем единодушни и да проявяваме единомислия, за да може в крайна сметка да преодоляваме трудностите, които живота ни предоставя.

Фокус: Днес е много хубав празник, който предполагам е важен за Вашата партия. Какво означава за Вас Трифон Зарезан и как отбелязахте ден в Черниче?

Иван Лулейски: Действително св. Трифон Зарезан е патрона на нашата партия. Между другото това е светец, закрилник на всички лозари, винари, кръчмари. Чел съм из литературата, че е закрилник и на всички земеделци, което е напълно разбираемо. Нашия храм в Черниче е осветен на 27 април 1999 година  и когато той бе освещаван трябваше да се заровят мощите на още един светия. По идея на един от нашите партийни членове Димитър Йовев, който е художник и който изографисваше част от иконите в храма бе споменал на тогавашния митрополит Натанаил, че е най-добре да бъдат положени мощите на още един светия и този светия да бъде Трифон Зарезан, тъй като той е нашия патрон на партията. Така специално от остров Атон в Гърция при нас бяха донесени част от мощите и поставени в храм „Св. Георги“ в село Черниче. По този повод от 1999 година до сега ние всяка година провеждаме този празник. Започвайки с литургия рано сутрин, след това има водосвет, след това зарязване на лозята. Тук е мястото да отбележа, че в двора на църквата има специално засадени лозя, за да може да извършваме необходимия ритуал, тоест „зарязване“. По обичай отецът първи „зарязва“ лозето, а след това един от нашите партийни членове облечен в носия, който го наричаме Трифон Зарезан, и който почти винаги е Недко Косов от Симитли. Той „зарязва“ лозето след отеца и нарича да даде хубаво грозде, за да имаме вино. Тук ми се иска да цитирам втория куплет от химна на винена партия, където се казва. „Винаги с Трифон лозе кроим, кроим го майко и наричаме: Ой лозе, лозе щедро ти бъде, бъчвите ни с руйно вино напълни“. Това е всяка година и в крайна сметка идеята е в началото на есента да имаме хубаво грозде, а от там хубаво вино.

Фокус: Каква беше реколтата от грозде на членовете на винената партия през 2016 година и доволни ли сте от нея?

Иван Лулейски: Мога да кажа, че някъде около 30-40 % реколтата беше по-малко, тоест по слава от предишните години, но пък гроздето беше по-качествено, тъй като нямаше много дъждове. Освен това имаше и малко болести, а по този начин се наля повече захарен градус, който е в основата на гроздето, за да може то да даде после хубаво вино.

Фокус: А ще навредят ли тази година студовете на реколтата?

Иван Лулейски: Не мога да кажа все още. Аз обаче си мисля, че лозята не са толкова застрашени от ниските температури. Лошото е когато тръгне сокодвижението, тоест когато времето подлъже растенията да тръгне сокодвижението. Когато този процес започне, тогава ако температурите паднат до -4 градуса, лозята замръзват и изсъхват. Да се надяваме обаче, че ще има малко и минимални щети и в крайна сметка ще има необходимото роже.

Фокус: Каква е тайната на хубавото вино? Това е въпрос, който вълнува хората от векове.

Иван Лулейски: Тайната е, че човек първо трябва да има мерак. Това е в основата. След това гроздето което би си произвел всеки или което би искал да си направи трябва да има необходимите качества. Преди малко казах, че захарния градус е в основата на създаването и правенето на хубаво вино. Така, че гроздето с налят хубав захарен градус, трябва да бъде в нормални граници, за да имаме хубаво вино. При белите сортове захарния градус трябва да бъде от 21 до 23 захарен градуса, а при червените от 23 до 25. Когато са в горните граници, тогава става по-хубаво вино. Освен това всички бъчви или съдове, в които виното ще отлежи, за да стане еликсира трябва да са много добре почистени, измити и съхранени, за да може да няма никакви вреди аромати. Когато един съд не е добре измит, то ако има мухъл, ако гроздето което се сложи в тези съдове е с такива зърна, които са мухлясали, то виното ще получи вредни аромати и няма да има хубаво качество. Когато всички тези условия са изпълнени, тогава вероятността да пием хубаво вино е много голяма.

Фокус: А има ли значение дали зимата пием бяло или червено вино и всъщност какъв е Вашият съвет към хората?

Иван Лулейски: Вижте, обикновено червените вина са с малко по-висок градус. Преди малко казах какви трябва да са стойностите на захарния градус за червените вина и ако вземем една среда стойност от 24, то 50 % от тези захари ще се превърнат в алкохол. Тоест виното ще има 12 % алкохол. Ако е с по-нисък захарен градус, то това означава, че то ще бъде с по-слаб алкохол. Така, че зимно време е по-хубаво да се пият малко по-силни вина, тоест червените вина са по-добрия избор. Белите вина са за лято време, когато е по-топло и човек е изтормозен от жегата, белите вина се охлаждат до 8  – 12 градуса. Важно е да кажем също, че белите вина трябва да се пият с мезе бели меса – примерно пилешко и риба, ядките също са добра комбинация с виното, сирената също. За червеното вино пък трябва свинско, телешко, агнешко.

Фокус: Отворени ли сте за привличането на нови членове в партията и какво искате да пожелаете на хората по повод днешния празник? Също така ми се иска да Ви попитам вървят ли виното и любовта заедно?

Иван Лулейски: Винаги сме казвали, че любовта и виното вървят заедно. Ние от винената партия имаме издадени четири книги и първата от тях е озаглавена „Виното е любов, любовта е вино“. Представяте си какво значи това. Това значи много нещо. Второ знаете, че на 14 освен ден на лозаря, се чества и Св. Валентин, празника на любовта. Така, че те се преплитат едно в друго и предполагам, че едно без друго не могат да съществуват. Любовта е вино, виното е любов, която дава много неща. По отношение на това кой може да бъде член на нашата партия то ще кажа, че това може да е всеки човек, който обича положителните емоции, веселбата. Като пожелание пък бих казал на всички първо да бъдат здрави, защото бе здраве нищо не се постига, второ да имат много късмет, защото без късмет също нищо не става. Накрая пожелавам на всички положително мислене, любов между хората и да бъдат винаги позитивно настроени.

Фокус: И да пият хубаво вино може би?

Иван Лулейски: Разбира се. Без глътката вино живота е нищо. Ние имаме и следната сентенция: „Когато се лее вино безкрай, тогава живота е Рай“.

Ливия НИНОВА