Иван Милушев, ГХГ – Благоевград: Тазгодишното издание на пленера „Живописната технология в съвременното изкуство” бе едно от най-успешните

Иван Милушев, директор на Градска художествена галерия – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-н Милушев, в края на миналата седмица в Градска художествена галерия – Благоевград бе открита интересна изложба с картини, изработени по време на тазгодишното издание на пленера по живопис. Как премина той?

Иван Милушев: Да, наистина на 2 август в 18.00 часа открихме изложба, която представя резултатите от този пленер. Моето скромно мнение е, че това е може би най-добрия, най-успешния пленер. От това, което виждам като изпълнение, то мога да кажа, че пленерът е изпълнил задачите си. Аз съм особено доволен от този факт, защото въпросните картини ще станат част от колекцията на Градска художествена галерия – Благоевград. Като говорим за пленера, то редно е да споменем и имената на участниците. Те бяха 11 души, като трима от тях са колеги от Благоевград, останалите бяха от различни краища на България, но също така имахме международно участие. Чуждестранното присъствие бе на Матиас Рот – симпатичен млад човек, който е и много интересен художник. Останалите имена са: Аделина Попнеделева, Антон Терзиев, Васко Славков, Венци Занков, Венци Терзиев, който е от Благоевград, Галя Йотова, Красимир Русев, Любима Бърдарова, също от Благоевград, Румен Дешев, отново от Благоевград и Стели Грънчаров. Нека спомена и факта, че това е пето издание на пленера и лично аз смятам, че нещата се надграждат не само като качество на работа. От тези 7 – 8 дни, в които художниците бяха тук, усетих, посещавайки ги на местата, където работят в къщите в кв. „Вароша“ или на различни места из града, че има един приятен колективен дух. Смятам, че това е особено добро нещо, но и комплимент за мен като организатор и домакин на пленера.

Фокус: Колко картини са представени в изложбата?

Иван Милушев: След като говорим за 11 художника, то картините са най-малко 22. Според регламента всеки от участниците трябва да изработи по 2 произведения, които оставя на галерията. Тази година художника Антон Терзиев пък ни остави три неща, тъй като толкова е успял да нарисува. Той реши да остави всяка една от картините за колекцията на галерията, така че в момента в залите на галерията и по-късно в депо ще имам 23 работи.

Фокус: До кога изложбата ще може да бъде разгледана от жителите и гостите на Благоевград?

Иван Милушев: Изложбата, която бе открита миналия петък при всички случаи ще стои поне до края на месец август. Така че всички граждани и гости на града, които са любопитни и които обичат изобразителното изкуство могат да заповядат. Вярно, че месецът е отпускарски, малко „мъртъв сезон“, но в залите е приятно, тъй като имаме климати и посетителите ще могат да се насладят на изкуството, вдишвайки свеж въздух.

Фокус: Виждаме, че през последните години в галерията се случват много и най-интересни събития, свързани не само с изобразителното изкуство, но и с културата като цяло. Означава ли това, че интересът на обществеността се е засилил?

Иван Милушев: Да, но лично аз бих казал, че интерес винаги си е имало във времето. Казвам това, защото аз имам наблюдения от по-предишни години, по-далечни времена. Интерес винаги е имало. Въпросът е, че в национален мащаб се случиха много неща, след глобалните промени през 90-те години, в които борбата за хляба, изострените усещания и емоциите на хората, свързани с оцеляването, оставиха на заден план интересите в областта на културата. Знаем всички, че в крайна сметка културата е преди всичко настройка. Първото и най-важно нещо е човек да има база, да е стъпил добре, след което ще поиска да порадва окото си или пък емоцията. В този смисъл казвам, че във времето нещата започват „да се събуждат“, което говори за някакво цялостно стабилизиране в национален мащаб или казано с други думи – завръщане към истината, към нещата такива, каквито са и каквито трябва да бъдат. Затова ѝ интереса към работата на художниците започва да се засилва или поне стига до едни граници, които са били преди 20-25 години. Съжалявам, че правя такъв аналог, но понякога той е необходим, тъй като такъв е и въпросът, който ми зададохте по своето съдържание.

Ливия НИНОВА