Иван Нейков, БИТСП: Грешка е, че се спира Националната стратегия за детето

Иван Нейков, бивш социален министър, а сега директор на Балканския институт по труда и социалната политика, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

 

Водещ: Защо Националната стратегия за детето предизвика поредната буря в чаша вода и доведе до оттеглянето й по нареждане на премиера? Защо темите от социалната политика на Европейския съюз отсъстват от дебатите в предизборната кампания? Ето това са въпросите, които сме подбрали за насоки в разговора ни с бившия социален директор, а сега директор на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков. Г-н Нейков, какво е новото в новата Стратегия за детето?

Иван Нейков: Всъщност това е опит да се събере в експертен план на едно място, да се направи опит да се координират ангажименти, усилия на много институции, практически на цялото ни общество, с една единствена цел – да се осигури развитие, да се осигури реализиране на капацитета на всяко дете в България. Така че да, може да бъде казано, че това е една от многото стратегии и като всеки такъв програмен документ сигурно винаги могат да се намерят неща за усъвършенстване. Но това е визията, това е погледът, който обществото ни трябва да има по темата развитие на детето за следващите 10 години.

Водещ: Защо тя предизвика бурни дебати в обществото? Кое не се разбра от нея?

Иван Нейков: Аз бях изумен от много, ако ги сложим от една страна, непрофесионални изказвания, които чух и прочетох, до пълни дивотии, които се разпространяват в медийното пространство. Сред тях мога да кажа такива, че стратегията слагала край на българското семейство. Другата дивотия – че щом сте приели стратегията, значи искате да ни отнемете децата. Чувах изумителни неща. В Европа, включително и в България, в продължение на десетилетия говорим за създаването на т.нар. детско правосъдие, в което да бъдат защитавани интересите на децата, и изведнъж се изправиха разни мастити умове, които казват: стратегията за първи път въвежда понятието „детско правосъдие“. Какво правите вие, къде отивате? Освен това, едва ли не пък някои други умници казаха, че това било скрита Истанбулска конвенция. И въобще някаква такава истерия, която може да бъде обяснена само с едно нещо – всички, които го приказват, сигурно не са прочели и половината от стратегията. Аз съзнавам, че 70 страници трудно се четат, само че да твърдиш, че като се приеме стратегията, 66% от родителите щели да станат криминално проявени или пък че забраната на шамарената фабрика, извинявайте за популярния израз, забраната на физическото насилие било насилие пък над родителите. Беше уникално и продължава да е уникално това непознаване, това емоционално отношение по толкова важни проблеми. И разбира се, ако се върна на вашия въпрос в началото за спирането, блокирането, замразяването или както и да го наречем на стратегията, правителството си сърба попарата, която само надроби: защото а някой ревне, а ние веднага даваме заден ход. Това вече е традиция. Въобще моето предложение е: шест месеца преди избори нищо да не се прави в България, защото каквото и да се направи, резултатът е един и същ – започваме и го спираме отново. Грешка е, че се спира стратегията. Аз се надявам, че разумът ще надделее, защото за нея, пак казвам, може да има много дискусии, могат да бъдат обсъждани много неща, но една голяма част от протестиращите твърдят, че това е закон, който лишава някого от нещо. Въобще не става дума за закон. Става дума за документ, който показва, как ще се развива този въпрос или решаването на проблемите по този въпрос през следващите 10 години. Така че наистина правилно отбелязахте – буря в чаша вода, ползване на предизборната ситуация и всичко около нея.

Водещ: Нямаше да обърнем чак толкова внимание на реакциите на политически партии, сред които коалиционните партньори ВМРО в правителството и СДС за изборите, но ако не бе и официалното становище на Светия синод, според което стратегията дава твърде големи правомощия на социалните служители и на държавата, като изземва функциите на родителите и на семейството. Подменя ли Стратегията изконни християнски ценности?

Иван Нейков: Значи, да ме прости Господ, в светлите празници няма да споря със Светият синод, само че и те нека да се разберат имат или нямат официално становище. Защото излезе едно становище, на другия ден патриархът каза – нямаме становище, така че и там е малко неясна картината. Но пак казвам: Стратегията е база  за разговор, база за дискусия, база за продължаваща работа за 10 години напред по промяна на законодателство, по усъвършенстване на практики, по изграждане на капацитет на обществото. Значи ние искаме да стоим, няма да гледаме 10 години напред, ще си гледаме две дена напред, в най-лошият случай ще си гледаме до края на годината. Това е нещо, което наистина не мога да разбера и затова смятам, че зад всичките тези истерии, всъщност не стои желание за развитие на дискусия, обмен на мнения, застъпване или защита на едно или друго становище, а стоят някакви скрити цели, които просто не мога да си обясня защо го правим, включително и с децата.

Водещ: Смятате, че такъв документ се използва с някакви скрити цели? Какви биха могли да бъдат те?

Иван Нейков: Как да влезем в светлината на прожекторите преди изборите – това е стара, стара практика. Няма значение какво говорите за мен, важното е да не ми бъркате името, когато споменавате, какво съм правил. А ако мога да предизвикам и скандал преди избори – супер, това е такава безплатна реклама. Така че за мен много от нещата са свързани в тази посока, иначе не видях или по-скоро на пръстите на едната ръка могат да се броят конкретни предложения, които могат да бъдат дискутирани, да бъдат обсъждани. Стратегията стоя маса време  за обществено обсъждане, там нямаше такава вълна от предложения. И да напишеш предложение, няма да се разбере, затова по-добре да викам по площадите, няма значение какво викам, ще ме покажат медиите. А и ако пък се намери някой премиер да оттегли това, за което аз викам, утре ще кажа – ето аз победих. Това е късогледа политика, защото по тази логика утре някой ще протестира: защо имаме данъци, дайте да махнем данъците и тогава пак някой премиер ще може да каже – хората не са съгласни, дайте да спрем данъците, само че тогава на къде отива държавата?

Водещ: Г-н Нейков, случайно ли тази стратегия някак се прилепва към Истанбулската конвенция? И в тази посока възникват възможности за спекулация, колкото искате.

Иван Нейков: Не, разбира се. Абсолютно вярно, права сте, така е. Няма никакво значение, никой не знае. Ние имаме принос към световната лексика с „джендърство”, такава дума по света няма, в България има. Никой и в България не знае, какво означава, но това е нещо опасно, мръсно, страшно, затова дайте да викаме „долу“. От тази гледна точка, най-хубаво е към Свети Илия да залепиш Илия и да оплюеш по този начин Свети Илия. Нищо общо няма между Стратегията за закрила на детето и Истанбулската конвенция. Само че кой ти чете едното и другото, важното е да повикаш малко, да кажеш – ето виждате ли тук какви злодеи са решили да ни окрадат децата.

Водещ: Или да ги дадат на гей двойки?

Иван Нейков: Да, това би било комично, ако не беше тъжно, защото това показва, че ние се подчиняваме на някаква нова вълна в общественото развитие. Значи преживях го в музиката, но не мога да преживея чалга вълната в социалната политика. Там няма място за чалга вълна. Там може да има с години спорове, може да има дискусии, но не могат по този начин да се решават проблемите с фалшиви новини, с директни лъжи и със заклеймяване на всеки опит да се постави проблема. Значи излиза, че заради всички противници, които се хвърлят по площадите против Стратегията на детето, нищо не трябва да правим. Най-хубавото оставете така, сутрин удряйте по два шамара на детето възпитателно, какво мен като са ме били не станах ли човек, в кавички, нали. Така че няма защо да се развиваме, много добре сме си да си стоим в кочината.

Водещ: Г-н Нейков, върху какви жалони, върху какви принципи трябва да стъпи дискусията по Стратегията за детето? Тя в някакъв момент ще излезе от забрана, в момента е забранена, запорирана, но пак ще излезе.

Иван Нейков: Върху всички, не може да има тема- табу, всичко трябва да бъде дискутирано, но трябва да бъде дискутирано конкретно с аргументи. Да видя някой ще излезе ли и ще каже, че няма насилие върху децата в България. Защото ако няма насилие половината от стратегията няма място, да видим така ли е или не. Или другата мистерия, как така ще влизат в домовете т. нар. „Патронажна грижа“, т.е. където има деца от 0 до 3 години ще влизат патронажни работници, за  да видят как се развива детето. „В никакъв случай, нарушаваме неприкосновеността на жилището,“ нали това е другата теза, която се развива. В същото време, обаче тези автори на тезата казват – ето стратегията за ромската общност. Там говорим, че трябва да има просветено родителство, което е правилно. Само че това просветено родителсвто по някакъв начин трябва да бъде установявано и не виждам никакъв проблем наистина да може да има коректна информация за това как се гледат децата и то естествено онези деца, които са застрашени. Какво ни притеснява? Затова казвам, няма забранени теми, но трябва да се дискутират спокойно и всъщност, ако трябва нещо да кажем, което не беше направено, според мен отново беше подценен този проблем, или по-скоро конфликтния потенциал на този проблем. С вас много пъти сме говорили по тази тема, че  социалната сфера има много въпроси, които трябва настойчиво, продължително време да бъдат разговаряни, да бъдат обсъждани, да се намира гледната точка на всеки, който има отношение по въпроса, да се обсъжда тази гледна точка. И когато се установи, че един проблем има конфликтен потенциал трябва да се направи всичко възможно този конфликт да не възниква. Защото ние сега по отношение на Стратегията на детето сме в много по-лоша ситуация, отколкото преди въобще да бъде обявена тази стратегия. Т.е. с други думи говоря за липсващия инструмент, т.нар „ранно сигнализиране за конфликтни потенциали“, които съществуват в социалната сфера. Сигурно съм омръзнал на всички да твърдя, че трябва да има такава система, по света я има, нормално дори и в България имаше преди много години, само че решихме, че няма нужда от нея. Ето, в резултат на което както се казва, сега „ручаме жабето“.

Водещ: Този разговор, който с вас водим, ме кара да задам и въпросът – защо темите от социалната политика на ЕС отсъстват от дебатите в предизборната кампания? Защото тази нова Стратегия за детето всъщност е част от социалната политика, новата модерна политика в ЕС.

Иван Нейков: Всъщност, за съжаление, за много хора в България ЕС е някъде там – София, жълтите павета, Брюксел и ЕС го няма тук, при мен в моя град, в моето предприятие, това е висша политика, аз нямам отношение към нея. Всъщност далеч не е така, ЕС е буквално в дома на милиони български семейства. Няма значение дали с това, че наш близък някъде живее или работи някъде, дали в дома ни идват пари от неговата работа в ЕС или по някаква друга линия. Дали заради това, че учат някои от децата ни в ЕС, ЕС е у нас в кухнята на всеки един. И в същото време, ето идват европейски избори, всичко друго можеш да видиш в дискусиите, включително за плочките пред блока, но не и по онези големи въпроси, които ЕС предоставя и предлага да бъдат решавани. Всички свикнахме само за няколко години колко е добре, че роумингът падна, дали ще говоря с Бургас или с Брюксел е една и съща цената за телефоните. Чудесно, само че това отново е ЕС, ние някак си го приемаме за даденост и забравяме, колко  други важни въпроси поставя ЕС и в социалната сфера. Едно от много важните неща, пред които е изправен пазара на труда в момента и в следващите поне 20 години, това са новите форми на труд, новите форми на заетост. Онова, което го наричаме нетрадиционни, нетипични форми, дистанционната заетост, работа въз основа на ваучери, работа през платформи. Всичко това са съвършено важни за всеки работещ човек неща, само че ние тях не ги коментираме. Коментираме фалшивите новини. Имаме огромно поле за въвеждане на гъвкави режими на работа, които да съчетават  семейния и служебния живот, да помагат на семействата в грижата за детето. Ние това също не коментираме, също не говорим и после се чудим, защо на ЕС гледаме като на големия брат, който трябва да дойде и да издърпа ушите на моя работодател и на кмета ми и на моя министър, защото не си върши работата. Да, имаме вероятно още необходимост да осъзнаваме мястото и ролята на европейската общност и да я защитаваме европейската общност, защото от всичките тези дивотии, които коментирахме по отношение на децата и стратегията за децата, само една крачка ни дели от следващата теза, която ще бъде вдиганата вероятно – всичкото това, го иска ЕС, значи ЕС е нещо лошо, защото ЕС искат да ни отнемат децата. Отдавна не бях чувал по-голяма глупост.

Водещ: Какви са компетенциите на Европейския съюз в социалната сфера? Всички говорим за социалното включване, пенсионното осигуряване, борбата срещу бедността, перспективата за младите хора, пенсиите на възрастните. И малцина си дават сметка, че всъщност решенията на свързаните с тях проблеми тръгват от директиви на Европейския съюз.

Иван Нейков: Да, точно така е. Не знам, знаят ли българските бащи, че отпускът за бащинство не съществуваше в българското законодателство във вида, в който го имаме сега, след приемането ни в Европейския съюз. В резултат на приемането ни в ЕС настъпи тази промяна за нещо, което е супер важно за един родител, за един баща – да има право на такъв отпуск. Има десетки други въпроси, свързани дори ако щете с такива теми табу, каквито са предложенията и решенията на Европейския парламент за нов начин, за справедливо разпределение на печалбите от новите форми на работа в цялото общество – чрез нови данъчни политики, чрез нови политики за формиране на заплати. Всичкото това ЕС го слага на масата и казва на страните членки – хайде, дайте идеи, дайте да ги обсъждаме, дайте да намерим онези решения, които ще направят живота ни по-добър. Ние пропуснахме времето за дебати и продължаваме да го пропускаме. Вече остават 30 дни до изборите, явно няма да се върнем на социалните теми. Дано след изборите да продължим да търсим въпросите, които ни интересуват, да ги търсим – ето една огромна ниша, включително и за децата, ако щете – ние продължаваме да нямаме, независимо от приказките, да нямаме действаща национална система за кариерно развитие, за професионално ориентиране на децата и на възрастните. Тоест нямаме инструменти за откриване на талантите. В резултат на което много хора цял живот работят работа, която не им е присърце, просто защото никой никога не им е помогнал да открият заложбите, които имат вътре в себе си. Ето огромно поле за работа в социалната сфера, където ЕС отново е готов да помага. Десетки са въпросите в социалната сфера, които са на вниманието на ЕС и които буквално засягат всяко българско семейство, всеки български гражданин.

Водещ: Много се изкушавам да задам въпрос-анкета сред кандидатите за евродепутати – знаят ли те, какво означава Европейски стълб на социалните права?

Иван Нейков: Да. Хубав въпрос.

Водещ: Защото този стълб насочва към решения, за което всеки българин е петимен.

Иван Нейков: Разбира се.

Водещ: Равни възможности, достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд, адекватна социална закрила, адекватно заплащане.

Иван Нейков: Разбира се, това са наистина 20 фундамента на благосъстоянието на всеки български и европейски гражданин, на всеки един. Честно казано, аз поне не си спомням в тази кампания някой някъде да е седнал и да дискутира със своите бъдещи избиратели тези фундаменти на социалния стълб и да ги пита какво искате, какви да бъдат акцентите, за какво да се борим в парламента.

Водещ: И ли пък как държавата да ги приложи, за да стане животът ви по-добър, по-устроен, по-стабилен, по-сигурен?

Иван Нейков: Абсолютно вярно.

Цоня СЪБЧЕВА