Иван Нейков: Обърнахме на партизанлък в парламента отношението на управляващи и опозиция към хората с увреждания

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Иван Нейков, бивш социален министър, сега директор на Балканския институт по труда и социалната политика, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Проблемите на хората с увреждания дефилираха пред очите ни чрез реакциите на институциите и на политиците. От формален прочит през популистка загриженост до търсене, макар засега сякаш само теоретично, на решение. Във вторник под патронажа на държавния глава Румен Радев се проведе кръгла маса „Хората с увреждания като ресурс за първичния  пазар на труда – предизвикателства и решения“. Ако критерият за пълноценната интеграция на хората с увреждания е трудовата им заетост според президента Румен Радев, то въпросът е, България къде се намира според този критерий. Разговаряме по темата с Иван Нейков, бивш социален министър, сега директор на Балканския институт по труда и социалната политика. Защо темата периодично изплува и толкова години въпросите от нея не намериха решение? Притесняваме ли се, срамуваме ли се да говорим за проблемите на хората с увреждания или някак си безинтересно ги класифицираме встрани от нас?

Иван Нейков: Всъщност не бих казал, че може би някога някъде в годините назад е имало и някаква нагласа, че трябва да бъдат, как да кажа, извадени от светлината на прожекторите хората с увреждания, но до днес няма такава нагласа в обществото. А и самите хора с увреждания днешните не са хората с увреждания отпреди 20-30 години и те няма да оставят своите проблеми да потънат някъде в небитието. Така че от тази гледна точка обществото има информация за проблемите на хората с увреждания. Може би все още нямаме информация за мащабите по много причини. Създавахме преди една-две години нагласа, че хората с увреждания са, как да кажа, гнездо на лъжци, защото, видите ли, колко много хора има с фалшиви инвалидни пенсии или нещо от тоя род. Което, мога да го кажа съвсем отговорно, първо, не е вярно, и второ, е абсолютно  непрофесионално и популистки. Въпреки че отново при следващите избори или преди избори тази теза ще започне пак да се размахва. Така че първо от гледна точка на фактите България има приблизително толкова хора с увреждания, колкото има във всяка страна – членка на ЕС. Евростат сочи, че някъде между 8 и 10 % от всяка от европейските нации са хора с увреждания. Приблизително толкова са и в България, имаме някъде около 700 хиляди хора с увреждания. И от тази гледна точка първо това означава, че въобще не говорим за решаване на проблемите, как да кажа, на шепа хора или на десетина хиляди души. А говорим за решаване на проблеми на 10 % от нацията ни. Тоест много сериозен въпрос. Второ, което и вие споменахте преди малко, ние свикнахме да гледаме на тази група от хора едва ли не като на тегоба, като на бреме, като нещо, което обществото е длъжно да прави. Картината е много по-различна. Това е един от трите големи ресурси на българския  пазар на труда, които не се използват. Хората с увреждания имат капацитет, хората с увреждания са конкурентоспособни, стига да им помогнем да преодолеят този дефицит или бариерите, които съответното им увреждане създава пред тяхната реализация. Така че много по-добре и много по-перспективно е да създадем условия тези хора да бъдат, да им помогнем да влязат на  пазара на труда, отколкото да се чудим от кой край на света да докараме чужденци, които да работят на българския  пазар на труда.

Водещ: Г-н Нейков, какво ще реши проблемите на тези хора? В кои сегменти от  пазара на труда и по какъв начин те биха могли да влязат и да се интегрират, за да работят пълноценно?

Иван Нейков: Няма сегмент на  пазара на труда, който да е затворен за тях. Между другото във въпросът ви ме кара да си спомня и нещо друго. Много пъти обществото приема, че хората с увреждания са хора, които, как да кажа, са абсолютно  неподвижни или, едва ли не, не могат по никакъв начин да стигнат до работното си място или нещо от тоя род. Не е така. Всеки човек, който е прекарал инфаркт или инсулт в някаква форма, влиза в групата на хората с увреждания. Хората с тежки увреждания на опорно-двигателния апарат са хора с увреждания, хора с тежки форми на диабет са хора с увреждания. Така че въобще не говорим за някаква група хора, които са толкова нетранспортабилни, че въобще не може да ги изкараме на  пазара на труда. Говорим за 700 хиляди души, много от които имат и добро образование, много от тях имат и квалификация. На всичко отгоре новите технологии помагат изключително много на хората с увреждания да бъдат достъпни за своите работодатели и да могат да предоставят резултата от своя труд на своите работодатели. Всъщност проблемът е по-скоро в това, че работодателите трябва да бъдат информирани, да знаят какъв е капацитетът на хората с увреждания. Ето това между другото е част от проблема. Много работодатели мислят, че хората с увреждания са абсолютно  неквалифицирани  и е невъзможно да бъдат ползвани. Знаете ли, какво показват изследванията? Показват, че един счетоводител с увредено зрение се оказва по-работоспособен от счетоводителя с нормално зрение. Поради много причини. Поради това, че се постига при човека с увреждане много по-голяма концентрация на вниманието в ежедневната му работа. Този човек се оказва абсолютно  конкурентоспособен спрямо всички останали негови колеги, които са зрящи. Затова, пак казвам, част от проблема ни е, че ние сме ги обявили за аутсайдери хората с увреждания и им казваме: „Стойте си някъде там вкъщи. Ще ви направим скосени тротоари да можете от време на време да се разхождате с количката си“. Абсолютно  неправилна, некоректна, невярна теза е тази теза.

Водещ: Като шамар за такъв манталитет е примерът със Стивън Хокинг.

Иван Нейков: Абсолютно  сте права, точно така. Кой ще обяви, че този човек е непълноценен? Има ли някой безочието да каже, че той е неконкурентоспособен? Човекът, който виждаше светлинни години преди милиони здрави и хора без увреждания. Да, абсолютно  сте права.

Водещ: Какви законови решения и стимули са необходими, така че у нас в България работодателите да търсят хората с увреждания, но и хората с увреждания да имат интерес, да имат смелостта да търсят работа?

Иван Нейков: Всъщност част от проблема, който сами успешно си създадохме и сега ще се борим да го преодоляваме, беше това, че създадохме абсолютно  ненормална обстановка. Трябва да бъде направена следваща стъпка по отношение и на законодателство, и на създаване на среда, в която хората с увреждания да се реализират. Всъщност по една или друга причина ние противопоставихме, вече почти не може да се гледат представителните организации на хората с увреждания с непредставителните организации. Едва ли не те станаха почти врагове. Обърнахме на партизанлък в парламента отношението на управляващи и опозиция към проблема. Започнахме да обещаваме неизпълними неща и бързи решения – тук пък във вихъра си е Омбудсманът. Всичкото това всъщност създава като по учебник среда, която пречи на реформата. Така това всичкото, което стана в последните 6 месеца в България по отношение на хората с увреждания, ако някой учен реши да седне да го опише, утре то може да бъде учебник как да не се прави една реформа. Пътят, по който сме тръгнали, ще ни докара дотам, че нищо няма да направим. Затова час по-скоро трябва да бъде възстановен диалогът, час по-скоро трябва да започне целенасочена подкрепа от страна на Оперативната програма за развитие на човешките  ресурси в подкрепа на работодателите, които ще взимат хора с увреждания и на самите хора с увреждания да бъде надградена тяхната квалификация, да бъде осигурена такава подходяща дигитална среда, в която техните знания и умения, първо, бързо да ги възстановяват или да ги надграждат. И второ, бързо да могат да работят през различни форми на дистанционна работа със своите работодатели. Да се покаже капацитетът на хората с увреждания. Ние имаме всякакви класирания. Имаме класиране на най-добрия работодател, на социално отговорен  работодател и кой каквото се сети имаме класиране. Всъщност колко пъти обаче целенасочено отидохме в предприятията на хора или за хора с увреждания, за да видим вътре капацитета на тези хора? Познавам предприятия, в които и собствениците, и самите  работещи, една голяма част от тях, са хора с увреждания, които се борят на пазара, и които успяват на пазара. Това нещо защо не го показваме? Т.е. има нужда обществото, първо, от диалог. Второ, от преставане да хвърчат обвинения всеки срещу всеки. И трето, да информираме работодателите за капацитета на хората с увреждане. Тези три неща, ако започнем да ги правим, ние до една година, не по-рано, не обещания след 10 дена, след 2 месеца, а до 1 г. може да създадем добра правна рамка, с която да създадем условия на хората с увреждания и наистина да им използваме капацитета. А не да им даваме – ето ти 20 лв., целувай ръка и всичко е наред.

Водещ: Това е изключително унижаващо човешкото достойнство. И преди да бъдем каквито и да е други, трябва да бъдем хора, човеци.

Иван Нейков: Абсолютно.

Водещ: Господин Нейков, трябва ли да се приемат законови механизми така, че работодателите да имат интерес да наемат хората с увреждания?

Иван Нейков: В момента има набор от няколко инструмента, които са точно в тази посока да бъдат подкрепени такива работодатели. Само че те са създавани преди вече повече от 15 г., ако не и част от тях са от преди 30 г. Т.е. животът се промени, пазарът се промени, самият труд се променя.

Водещ: Инструментите за работа също, оръдията на труда.

Иван Нейков: Абсолютно вярно. Така че наистина има дефицит вече от такава подкрепа на работодателите, от мотивация на работодателите да бъдат насърчени да взимат на работа хора с увреждания. Защо да не отидем на облекчена процедура, при която хората с увреждания ще могат да работят като така наречените свободни професии? Да дадем тази възможност и тогава отношенията им с работодателя са доста по-облекчени, отколкото предвижда самият Кодекс на труда. Защото тогава отношенията ще бъдат много по-партньорски между един специалист, един квалифициран човек с увреждане и неговия работодател. Има нужда от нов преглед на системата за застраховане, системата за признаване на разходи на работодателя за квалификация на хората с увреждания и т.н. Нямаме време да влезем в детайли в днешния ни разговор. Но има много неща, които могат да бъдат направени. Част от тях, даже не искат пари, а искат правна рамка и искат логистика, за да бъдат реализирани. Ние например имаме система, която позволява да бъдат признати знания и умения, които са придобити по неформален начин, защото много от хората с увреждания, благодарение на преживяното от тях в резултат на самото им увреждане, са вече половин социални работници, половин рехабилитатори. Тези хора могат по този начин, за който казвам, чрез признаване на знанията, придобити по неформален начин, да им признаем и онази квалификация, която самите те реално вече имат. Затова казвам, много неща могат да бъдат направени, но трябва политическа воля, трябва и условия за диалог между всички. Тук по този проблем нито има място за политически партизанлък, нито има място да видим, кой е по-велик от другия. Става дума за всеки 10-ти българин. Просто час по-скоро трябва да намерим онези решения, които ще върнат тези българи на пазара на труда.

Водещ: Какво трябва да направят управляващите, политиците? Ето, държавният глава свика насочена, тематична кръгла маса, но както се казва „едно пиле пролет не прави“?

Иван Нейков: Аз мисля, че в Министерството на труда и социалната политика има наистина много високо квалифицирани експерти, които са готови и с идеи, предложения, готови са да седнат на масата с всички заинтересовани страни, и представителни, и непредставителни организации, просто трябва да преодолеем това излишно, ненужно, вредно противопоставяне, което на моменти сме свидетели. Да разберем, че няма бързи решения. Третото, което трябва да разберем, че не е въпросът да дадем малко повече пари и ще се реши проблемът. Истината е, че нищо няма да се реши само с пари. Добре е да бъдат привлечени и експерти, които да имат онази неутрална позиция, която в условията на такъв спор и такъв конфликт, който всъщност вече имаме, тяхната експертиза ще бъде, ще играе ролята на някакъв вид арбитър, защото техните предложения често пъти по-лесно се възприемат от спорещите страни, отколкото ако предложението излиза от една от спорещите страни. Т.е. влизаме в науката за управление на конфликтите, това е необходимо. Може да бъде направено, не иска нито ресурси кой знае какви. Просто трябва готовност за диалог и политическа воля. И може, разбира се, не в рамките на тази година – натрупаните дефицити вече са много, но просто да се постави разумен срок, в рамките до 8 или 12 месеца това да бъде постигнато, за да създадем съвършено друга среда, в която да живеят тези хора.

Цоня Събчева