Иван Нейков: Реално намаляване на бедността ще има тогава, когато дадем възможност тези хора да получат услугите, които са им необходими

Иван Нейков, бивш социален министър, сега директор на Балканския институт по труда и социалната политика, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Над милион и 700 хиляди българи официално по статистика са под линията на бедността, а тя е 310 лева. Има ли полезни ходове и какви са те, може ли държавата да се справи с този бич? Въпросът е наложителен и заради наближаването на дебатите по бюджета за догодина. Очаква се на 29-ти октомври правителството да приеме проекта за него и да го внесе в Народното събрание. По проблема очакваме анализа на Иван Нейков, бивш социален министър, сега директор на Балканския институт по труда и социалната политика. Може ли държавата да се справи с бедността и това осъществимо ли е през бюджетната й политика?

Иван Нейков: Всъщност бюджетът е един от инструментите за борба с бедността. И ако смятаме, че само с този инструмент можем да постигнем крайната цел – премахване на бедността, означава, че ще преживеем разочарование. Никоя държава в света не е решила проблема с бедността само през бюджета. Въпросът е обаче дали парите, такива, каквито ги имаме, малко или много, по-скоро малко, дали ги използваме рационално, дали ги използваме ефективно? Защото много пъти ние отчитаме и ефект от социална политика, и борба с бедност, и намаляване на неравенствата, през парите, които сме дали. Тоест, ако тази година сме дали повече пари за социална политика, отколкото миналата година, значи социалната политика е била по-добра тази година. Уви, този извод невинаги е верен, невинаги е правилен, защото много пъти бедността има много лица. Има бедност, свързана с образованието; има бедност, свързана с безработицата; има бедност, свързана със здравеопазването – един от големите разходи, които прави българското домакинство и което пряко влияе върху всички останали негови разходи и нужди, са разходите за здравеопазване. Така че от тази гледна точка инструментите за намаляване на бедността са много повече и бюджетът сам по себе си не е в състояние да пребори този феномен – бедността.

Водещ: И кои са инструментите? Какво трябва да се вземе предвид при формиране на икономическите политики на държавата?

Иван Нейков: Един от тези инструменти, които държавите, към които сме се устремили, ползват, това е укрепване на осигурителните им системи. Тоест засилване на солидарността вътре в обществата. Например, борбата въобще с бедността не води до никъде. Ако искаме да променим една ситуация, трябва да фокусираме усилията си. Анализите сочат, че най-голямото гнездо на бедността в България, това са самотните възрастни жени. Те са най-голямото гнездо, в смисъл там е концентриран много по-голям кръг хора, отколкото всички останали гнезда на бедността, да речем това са безработните, или семействата на деца с увреждания и т.н. Та, ако искаме да променяме ситуацията в обществото по отношение на бедността, нека да изберем такова гнездо на бедността, каквото са възрастните жени. Ако там концентрираме усилията си, ако на тези хора, на тези наши съграждани, на тези наши майки и баби им подобрим условията на живот, изведнъж в цялото общество ще се почувства нивото на бедност по много по-различен начин. За да намалим там бедността, не е достатъчно да им кажем – ето, ние ви даваме 3,8% към пенсията догодина юли месец, значи ви намаляваме бедността. Огромният брой от тези нуждаещи се възрастни самотни жени имат необходимост от грижи. Тоест дори и да им дадем повече пари, те не могат да подобрят качеството си на живот. Няма да намалим бедността им, защото срещу тези пари те няма да могат да получат грижите, които са им необходими, защото няма кой да им ги предостави в отделните малки градове, малки села и т.н. Така че реалната помощ, реално намаляване на бедността ще има тогава, когато дадем възможност тези хора да получат услугите, които са им необходими, през доставчици на услуги, които сме насърчили да започнат да предоставят тези услуги. Тогава всъщност хората ще получат онова, от което наистина имат нужда – такива услуги, които са им необходими, за да подобрят качеството си на живот.

Водещ: Господин Нейков, говорите за икономизиране на социалните услуги, на социалната политика. Как могат да бъдат мотивирани доставчиците на услуги за работа в отдалечени населени места, в които живеят самотни възрастни?

Иван Нейков: Пътят за подобна мотивация вече е извървян, вече е открит в част от страните от Европейския съюз. Ако, да речем, започнахме с конкретния пример за услугите, от които имат нужда самотните възрастни жени, ако продължим с този пример, този пакет от услуги всъщност влиза в един нов осигурителен риск, нов за България, който се нарича дългосрочна грижа. Ако ние създадем този осигурителен риск и в рамките на НОИ се акумулират средства, с които средства ще бъдат плащани услугите, които хората ще получават от съответните доставчици, това ще бъде само по себе си изключително силен икономически мотив за тези доставчици да започнат да предоставят професионални услуги. Знаете ли, много пъти много семейства се грижат за своите възрастни близки, които вече не могат да се грижат сами за себе си, и се получават няколко минуса, както за човека, който ползва услугата, така и за човека, който му я дава. Възрастният човек получава непрофесионална грижа от своите близки, а те отделят много време и ресурси, включително някой път рискуват да си загубят работата, защото няма кой да даде заместващата грижа, няма кой да даде професионална грижа на техния близък – такава, от каквато той има нужда. Ето, създаването на този осигурителен риск, т.нар. дългосрочна грижа, чука не на вратата ни, направо блъска по прозорците на къщата на България, защото сме нацията на второ-трето място в Европа по отношение на застаряване, по отношение на средна възраст на нацията. И трябва час по-скоро да стигнем до съгласие в обществото да създадем този осигурителен риск, за да могат от една страна младите, които се грижат за своите близки, да бъдат свободни да работят, да създават блага, а възрастните зависими, които ще ползват услугите, ще получават професионална грижа. Заедно с това пък доставчиците на услуги ще създадат работни места, в които работни места професионалисти ще предоставят нужната грижа на зависимите хора.

Водещ: Парите за този фонд откъде ще се вземат?

Иван Нейков: Има два основни източника. Единият, това е осигурителната система. Тоест в рамките на съществуващите осигуровки или с едно много малко допълване на разчетите, които експертите на Балканския институт по труда и социалната политика правят, говорят, че става дума за части от процента, ако бъде увеличена осигурителната вноска, много бързо ще се акумулират достатъчно средства за предоставянето на такава дългосрочна грижа. Другият път е през бюджета – бюджетът да отделя средства, с които да бъде финансирана дългосрочната грижа. Вероятно поне в първия етап като че ли най-подходящо е да има смесено финансиране – частично от бюджета, частично от осигуровки. Но в крайна сметка логиката е това да стане осигурителен риск, тоест хората, които се осигуряват, да ползват тази грижа, тази услуга, която ще бъде финансирана, заплащана от осигурителната система.

Водещ: Господин Нейков, какви мерки за противопоставяне с неравенствата у нас могат и трябва да се предприемат, защото осем пъти са разликите между най богатите и най-бедните?

Иван Нейков: Неравенството е нещо, което съпътства развитието на човечеството, в последните поне 50 години непрекъснато нараства неравенството. Нещо повече, много изследователи казват, че задълбочаването на неравенствата вече е преминало здравословната си фаза и че задълбочаването на неравенството между най-богатите и най-бедните вече пречи на икономическия растеж. Всички изследвания сочат, че ако бъдат подкрепени най-бедните, да речем 20%, тази подкрепа, която те ще получат, директно влиза и завърта икономиката. Бедните не спестяват, не само в България, никъде по света. Ако се увеличат приходите на богатите, те няма да ги вкарат изцяло в икономиката, една голяма част от тях ще останат в някакво капитализиране, някакво спестяване. Така че, от тази гледна точка, отварянето на ножицата на неравенството започва осезаемо да натиска икономическия ръст, и то по отношение на неговото намаляване. Без да твърдя, че има такава пряка зависимост, но вижте двата факт – в България неравенството в последните няколко години нараства, а заедно с това преди буквално седмица чухме, че Министерството на финансите коригира прогнозата за икономическия ръст по посока намаляване на икономическия ръст. Пак казвам, без да твърдя, че има такава пряка връзка, най-малкото би трябвало да седнем и да направим сметка, дали това растящо неравенство не се превръща в спънка пред икономическия ръст на българската икономика. И от тази гледна точка има няколко подхода, към които трябва да се насочим, за да започнем да затваряме ножицата на неравенството, да се върнем на здравословните нива на неравенството, просто защото винаги ги е имало неравенствата, откакто съществува човечеството. Единият начин е да търсим гнездата на бедността и там да концентрираме усилията си. Другият начин за борба с неравенствата, честно казано аз самият не знам защо, но се отказахме от него. Преди няколко години започна пилотно въвеждане на този модел, но в момента като че ли потъна някъде, и това е да въведем принципа – всеки, който в трудоспособна възраст получава нещо от обществото, дължи на обществото повишаване на своите знания и умения, повишаване на своята квалификация, дължи на обществото усвояването на нови умения. Ние сме изпаднали в ситуация, при която борбата с бедността се води от месец за месец, в смисъл, мерките, които предприемем, практически не водят до изваждане на човека от състоянието на бедност, а ние просто му даваме възможност да преживее до следващите сметки, до следващия месец. Докато този подход, за който говоря, при който всеки, който получава подкрепа от обществото, дължи на обществото полагане на усилия, за да излезе от състоянието на такъв подпомаган човек непрекъснато, това е политика, която трябва да бъде въведена, политика от която не трябва да отстъпваме. Всеки получаващ е длъжник на обществото и може да изпълни своя дълг именно по този начин – като работи за повишаване на собствения си капацитет. И не само това да бъде негово лично решение, а това да бъде задължително условие, щом той получава такава подкрепа, такава помощ.

Цоня Събчева