Иван Нейков: Социалната политика не може да бъде дадена на изполица на министъра на труда и социалната политика

Иван Нейков, бивш социален министър, а сега директор на Балканския институт по труда и социалната политика, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

 

Водещ: Министър-председателят Бойко Борисов поиска и прие оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Правителствената информационна служба аргументира лаконично новината: кадровото решение на премиера е въз основа на натрупани във времето основания. Министър-председателят Борисов счита, че темповете, с които министерството на труда и социалната политика работи, не отговорят на обществено-политическите очаквания. Според  догадки на първи реакции и коментари в основата на оставката е остро критичен доклад на неправителствената организация Интернационал за правата на хората с увреждания за местата за настаняване на деца с увреждания и излъчения по БиБиСи документален филм за това. Според  други очевидно премиерът има за цел да отпуши социалното напрежение. Според  трети причините са протестите, организирани от КТ „Подкрепа“, както и недоволството около проблема с болничните и около проблемите за базата на изплащане в универсалните пенсионни фондове. Събраха се доста догадки. Какво наложи оставката на министър Бисер Петков, питаме Иван Нейков, бивш социален министър, а сега директор на Балканския институт по труда и социалната политика. Кое от всичко изброено като догадки и предположения заслужи оставката на министър Петков?

Иван Нейков: В крайна сметка премиерът трябва  да каже, защо го е направил. Но мястото на социалния министър винаги е било много проветриво. Самото министерство е наистина много особена част от правителството. Министерството на труда е, бих го нарекъл, входът към правителството, антрето на правителството. Това е място, където всеки един от хората, които имат своите претенции към социалната сфера, своите очаквания към социалната сфера, може да отиде, да си изплаче болката, да наругае министъра. Някой път това помага на хората, олеква им. Но истината е, че социалният министър много пъти е с вързани ръце. И според  мен това беше и един от проблемите с Бисер Петков. Защото Бисер Петков е наистина експерт, наистина един от водещите специалисти в сферата на социалното осигуряване. В същото време, бих казал, е и разумен, честен човек. Но в крайна сметка социалната политика не може да бъде дадена на изполица на министъра на труда и социалната политика, ако няма синхрон, ако няма диалог между него, министъра на финансите и всички останали структури на правителството, просто е практически невъзможно въпросите да бъдат решавани само от кабинета на социалния министър. Забелязвате ли, как последните една-две години всъщност имахме двама социални министри, така може да се каже. Всички въпроси, свързани с размер на минимална работна заплата, размер на пенсии, бюджетна сфера, заплати бюджетна сфера, минимална пенсия, размер на таван на пенсиите всичките тях ги научавахме от финансовия министър. Да не говорим за последната буря в чаша вода, каквото беше плащането за първия ден, или неплащането на първия ден от болничните. Отново ни беше обявено от социалния министър, ама, както се казва, му хвърлиха горещия картоф той да го обяснява и да търси изход от ситуацията. Така че според  мен в историчен план Бисер Петков с облекчение ще си тръгне от кабинета. Защото едва ли се е чувствал комфортно. Но има вече много по-сериозни неща, за които новият министър на социалната политика трябва  от вчера да започне да работи. Защото всяка отлагане на важни неща в социалната сфера води до натрупване на ново напрежение, води до по-висока цена след това на забавените промени, които трябва  да бъдат направени.

Водещ: Бисер Петков веднъж подаде оставка миналата година, тя не беше приета. Сега приемникът му какво на бърз ход трябва  да започне да прави, за да не го последва скоро същата съдба?

Иван Нейков: Както се казва, хубав въпрос, да минем на следващите. Защото според  мен вече няма сфера в рамките на труда и социалната политика, която да не изисква бързи мерки в момента. Разбира се, че една идея, която вече приказвам няколко години и никой няма да я чуе, нямам и въобще надежда, че това ще стане. Но всички принципи на доброто управление сочат, че това министерство вече е изключително трудно за управление и час по-скоро някой премиер, не знам кой ще е, трябва  да разбере, че това министерство трябва  да бъде разделено поне на две. Ако искаме да има ефективно управление. Защото иначе ето това ще става: ще тичаме от проблем на проблем, ще се занимаваме с конфликт след конфликт, ще закъсняваме в предприемането на мерките, ще има случаи, в които ще казваме „това не ми е приоритет,  защото някой вика по-силно от вас в момента и трябва  там да тичам и да оправям нещата”. Това е социална политика, такава, която е тип, сега се шегуват експертите, тип „барабан”. Някой някъде като думне, и тичаш там да се опитваш да решаваш нещата. Социалната политика трябва  да е изпреварваща. Трябва  следващият министър на труда и социалната политика задължително да има система за ранно сигнализиране, за да се знае предварително къде се натрупва конфликтен потенциал, къде има нормативни решения и къде проблемът не е в нормативния актив, в неговото приложение. Както и къде проблемът е в капацитета на хората, които трябва  да прилагат закона. Така че няма да му е лесно и на новия министър. Но, пак казвам, до голяма степен нещата са в ръцете на министър-председателя. Ако той не осигури подкрепата и политическа, и финансова на най-важните стъпки в социалната сфера, които трябва  да бъдат направени, и следващият министър в един момент ще си тръгне с разочарование от усилията, които вероятно ще положи, за да се променят нещата.

Водещ: Казахте на две министерства трябва  да бъде разделено сегашното социално. Кои са те?

Иван Нейков: Ще ви кажа, но пак казвам, знам, че това по-скоро е моя илюзия. Много неща се събраха в рамките на един кабинет, на една къща, които все по-трудно намират допирни точки помежду си. Забелязвате ли, как в продължение всъщност на времето министърът на труда и социалната политика всъщност стана социалният министър. На него от проблеми с рискови групи прост не му остава време да се занимава с първата част от министерството, това е трудът. Защото всъщност тука е заложено най-фундаменталното значение на това министерство, а именно да развива, да увеличава капацитета на работната сила, за да намалява броя на хората, които ще ходят в другата част на министерството и ще искат социална подкрепа. Ние в продължение вече на много години е ясно, че работодателите ще работят с все повече и повече възрастни работници по простата причина, че няма млади работници. Във вашето студио, госпожо Събчева, сме говорили за това, че в 2000-та година сто души, които напускаха пазара на труда поради пенсиониране, бяха замествани от 120, които влизаха 18-годишни на пазара на труда. От 2018 г. сто души, които се пенсионираха, бяха заместени от 66 човека. Това категорично показва, че трябва незабавно да преосмислим трудовото ни законодателство, законодателство по отношение на условията на труд от гледна точка на това, че много години, много десетилетия занапред ще имаме все по-възрастна работна сила. Сигурно на пръстите на едната ръка се броят работодателите, които имат своя лична стратегия на предприятието за това, как ще работим с все по-възрастните ни работници. Това трябва да стане елемент от управлението на всяко предприятие. Това трябва да залегне в законодателството. Но това е само върхът на айсберга. Или другият огромен проблем – 93% от всички български предприятия са микро предприятия, тоест с по-малко от 9 души. Около 15 хил. са всички останали предприятия, които са средни, големи и така нататък. Всъщност цялото ни законодателство е настроено именно към големите колективи. Просто то е приемано в 1986 г. – Кодексът  на труда. А всъщност гръбнакът в момента на българската икономика са микро предприятията. Нито едно микро предприятие не е в състояние да спазва това сложно, огромно трудово законодателство, което имаме. Ето тема, която може да осмисли не един мандат на министър на труда. Само че с този човек, когато той е министър и на социалната политика, пред него стоят хората с увреждане, стоят децата, майките, стоят маргиналните групи, стоят бедните. И в един момент трудът отива някъде в ъгъла.

Водещ: Господин Нейков, все пак какви мерки са най-належащи, които трябва да се предприемат и то в съкратени срокове?

Иван Нейков: Сигурно не е коректно аз да ги казвам, защото това е управленско решение на човека, който ще носи отговорността за това министерство. По-скоро експертно мога да кажа, че назрява много сериозен проблем с приложението на новоприетите закони за хора с увреждане, просто защото само след една година и един месец от 1-ви януари трябва да функционира изцяло ново законодателство с изцяло нова администрация на това законодателство, свързано с правата на хората с увреждане. Това ще е нещо, което вече сме закъснели с една година да го почнем да го правим. Другият много сериозен въпрос, пред който ще се изправи новият министър, е да се пребори с всичките тези фалшиви новини, които се използват дали предизборно, дали следизборно за това, че ще ни вземат децата, за това, че ще се занимаваме с продаване на социалните услуги на неправителствените организации. Тоест от дивотия по-голяма дивотия се чува в пространството от хора, които въобще нямат никаква представа, какво означава социална услуга, какво означава защита на децата. Това ще бъдат сигурно най-най болезнените въпроси. А пък сигурно пък най-първият – това е кабърчето на стола на следващия министър на труда, това е тази нова вълна от почти от истерия, която се надигна за това, че видите ли деинституционализацията на децата и на възрастните хора от домовете било грешка, че това не можело така да става. Всъщност истината е доста по-различна. Много, много млади хора, които живееха, наистина в изключително тежки, по някой път стряскащи условия в старите домове, преминавайки в новите форми на закрила, получиха възможност за лична реализация. Има много хора, които получиха образование от тези деца, които иначе, пак казвам, оставаха затворени в домовете, има такива, които вече са сред обществото, вече работят. Тоест, това, което искам да кажа, е, че още в първите дни новият човек, който ще седне на стола на министъра на социалната политика ще трябва да убеждава обществото, колко е направено, колко важни неща са направени, не колко милиона са похарчени за социална политика, защото това никой не го „грее“, а колко човешки съдби бяха променени към добро, заради това, че ги няма старите домове. Ето това са неща, и разбира се, му предстои да се сблъска и с Българската православна църква, защото и нейната теза, която заема по отношение на закрилата на децата, е просто необяснима, просто не разбираема. Последното становище, което уважаемата ни Православна църква показа, просто имах чувството, че беше писано от плакати на някакви протести, защото вътре нямаше нито един сериозен аргумент.

Водещ: Според вас, г-н Нейков остро-критичният доклад на организацията „Интернационал за правата на хората с увреждания” за местата за настаняване  за деца с увреждания“, излъченият по БиБиCи документален филм за това са тенденциозни? Защото основният извод от тях е, че България е заменила системата от сиропиталища с нова, по-малка система от институции, но съществена промяна в условията, грижата и отношението към децата няма. И повечето от тях са обречени до живот на изолация. Къде е истината?

Иван Нейков: Истината е друга. Изводът е грешен, много от наблюденията не мога да кажа, просто приемам, че професионално са направени, но изводите са грешни. Защото едно е да си в дом със стотици деца, които не могат да получават наистина грижа. Друго е да си в нова сграда, да си с персонални и социални работници, които работят с този кръг от деца. Вероятно безспорно има хора, които не са за тази работа, има хора, които не са подготвени. Или обратно – хора, които се отнасят бюрократично към проблемите на децата, с които се занимават. Само че това не означава, че трябва да бъде отхвърлена целта и постиженията на деинституционализацията. Искам да питам авторите на филма: по-хубаво ли беше преди да направим деинституционализацията? Мога да приема конкретни грешки, които са били допускани и вероятно те са показани във филма или в заключенията на доклада. Но това по никакъв начин не означава, че всичкото, което беше направено по време на деинституционализацията, трябва да бъде отричано. Имам много срещи, срещал съм се с много хора, с хората, които бяха изведени от домовете, със социални работници, които работят с новата услуга, с общински служители, с граждани. Искам да ви кажа, че деинституционализацията в много случаи промени дори и отношението на обществото към тези хора – било деца или възрастни. Помнят сигурно нашите слушатели и читатели, помнят, че имаше случаи, когато имахме протести, изправяха се квартали или градове и казваха – не, не ги искаме тези хора тук при нас, защото и те не знаеха защо не ги искат, но не ги искат. Това вече го няма. Хората разбраха, че това са наши деца или наши възрастни близки, които имат нужда от подкрепата и няма нищо страшно за това, че те ще живеят вече не в дън гори тилилейски както бяха старите домове, а живеят тук до нас отсреща на другия тротоар или съседната улица. Това отново е деинституционализация. И много, много други неща бяха добре направени. Пак казвам – това не означава, че няма трески за дялане и няма нужда от допълнителна квалификация и допълнителни умения, и допълнителни хора, които да доставят още по-качествена услуга на тези нуждаещи се хора.

Цоня Събчева