Иван Петрински, в. „Български новини“, Атина: След поетите ангажименти към Македония и Европа, Гърция няма да има оправдание, ако хвърли в хаос Балканите и не приеме Договора от Преспа

 

Агресия, пострадали и призиви за референдум – това са част от акцентите при вчерашния протест в Атина срещу Договора от Преспа. Съпротивата на голяма част от гръцкото общество започна още преди да бъде подписан историческият документ. Очакванията на организаторите бяха и това да бъде най-многобройният протест досега. Сбъднаха ли се те и какви са изводите от гръцкото недоволстсво? Темата коментираме с главния редактор на вестник „Български новини“ в Атина Иван Петрински в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Петрински, как от ваша гледна точка премина вчерашният ден, традиционно за подобен тип събитие имаше разминаване за бройката протестиращи, броя на пострадали после?

Иван Петрински: Ако трябва да отговоря на анонса ви дали се сбъднаха очакванията за най-многоброен митинг досега срещу споразумението от Преспа, не, не се сбъднаха. Доколкото разбрахме, организаторите са очаквали около 600 хиляди души, което е безумно мнозинство, над половин милион човека да се съберат в центъра на Атина пред парламента и да протестират срещу ратификацията на договора. Те са били не повече от 60 хиляди според най-оптимистичните прогнози. Според това, което аз лично видях, не мога да преценя дали са били точно толкова или не, но ми се видя доста по-рехаво от присъстващите на предишните митинги, които бяха преди година.

Водещ: Появиха се през вчерашния ден съответно и различни социологични проучвания. Според повечето грубо 60 % от гръцкото население не одобрява договора, едва 40 % са „За“ него. Вашите наблюдения какви са? Действително ли това са преобладаващите мнения или може би вече има едно разколебаване?

Иван Петрински: Да, такива са проучванията, дори говорят за близо 70 % неодобрение. Но от друга страна, общественото мнение е нещо много относително като симптом. Бихме могли да направим сравнение с общественото мнение при Брекзит, да речем, преди две години, когато беше проведен референдумът, и сега. Коренна разлика ще има със сигурност в резултатите. То е ясно, че 70 % от гърците са с такава настройка. Причината обаче за това е една безкрайна кампания, която се води на всички фронтове, за да може да бъде бламирано това споразумение. Дълга и широка тема е кой стои зад това и чии интереси обслужва, но на практика има една част от обществото, която са достатъчно зрели и интелигенти хора, които всъщност не са против това споразумение и които казват, че няма нищо по-добро от това, което е постигнато досега. Много добре знаете, че говорим за един 30-годишен конфликт между Гърция и Македония и че в края на краищата става дума за бъдещето на целия регион. Така че в края на краищата има ли значение какво мислят една част от гръцкото общество. Темата е многопосочна и можем да говорим безкрайно много за това кое е правилно, кое не и кой какво мисли и до каква степен има право да го мисли, до каква степен може да има монопол върху истината, върху историята и т.н. Защото всички знаем и го наблюдаваме, на практика ние живеем в един регион, където историческите спорове и претенциите на петте, шестте или седемте държави, които се намираме на Балканите, за някаква собственост върху историята, за някакъв монопол върху истината, са едни безкрайни спорове в последните 100 години. Mисля, че идеята за обединена Европа би трябвало и е крайно време да изключи въобще подобни спорове. Подобни спорове са най-малкото абсурдни. И ако това е пречката за развитието и за бъдещето на един регион, тогава много жалко за нас.

Водещ: Хващам се за вашите думи, казвате не е ясно кой държи монопола върху истината. Това, което можем да направим, е да проследим поне усещанията, настроенията в обществото в Гърция. Противниците на договора говореха за отстъпки, които Гърция е правила, продължава да прави. Действително така ли се усеща в самата страна, има ли усещането за компромис, за нещо недоизказано с този договор?

Иван Петрински: Аз не мисля, че Гърция прави отстъпки. Какви отстъпки, мили Боже, от какво? Гърците получиха безкрайно много отстъпки от тяхната собствена политика през последните 10 години, това, което те получиха от страна на кредиторите и като финансови кредити, и като кредити на доверие от Европа, от съюзниците, от кредиторите и от всичко това. Те са последните хора, които би трябвало да имат претенции за това какво значи отстъпки. При все че по-голямата част от този митинг беше организирана, вие видяхте, изпращане на десетки автобуси, може би стотици, до Солун, до други големи градове с цел да се съберат повече хора пред гръцкия парламент в Атина и да се блокира това гласуване. При все че са хвърлени тези пари, защото очевидно това са сума пари, не е безплатно- виждате резултатът какъв е. И ако 60 хиляди човека пред парламента в Атина са гръцкото общество, то тогава какво да кажем за останалите. Гърция има 17 милиона население. Със сигурност има различни настроения, има разделение в обществото по отношение на това дали Македония да се казва Северна Македония, и всъщност там големият спор и голямото раздразнение е, че въобще се използва името Македония. В този ред на мисли, както казват протестиращите, не би трябвало Гърция по никакъв начин да отстъпи използването на името Македония. В този ред на мисли, ако не се използва името Македония, то тогава кое име да се използва? Как да се кръсти тази държава? Не може една чужда държава да казва на съседна държава как би трябвало да се казва и как не би трябвало да се казва. Ето сега сам влизам в капана на подобни мисли и разсъждения, мисля, че това вече е решено със споразумението от Преспа и оттук нататък много се надявам този акт между двете държави да бъде ратифициран и в Атина, както беше ратифициран и в Скопие, така че да се отворят вратите за бъдещото развитие на тази страна. Защото всички ние много добре разбираме какво означава оттук нататък мирното и благоденствено развитие на Македония на фона но всичко това, което се преживя през последните 20 години на Балканите. Тези войни, тези разделения и т.н., крайно време е те да приключат.

Водещ: Да разбираме ли, че не очаквате изненади тази седмица в гръцкия парламент относно документа и той ще бъде ратифициран? Днес, знаем той влиза в комисия.

Иван Петрински: Не че не очаквам, но се надявам. Защото видяхте, че всъщност правителството на Ципрас се крепи на един човек, на един протрит косъм. Още повече след очакваното разделение на малкия коалиционен партньор в лицето на Панос Каменос. Но това беше очаквано и самият Каменос беше заявил още преди две години, още когато започнаха по-активните преговори за бъдещото Преспанско споразумение, че няма да подкрепи подобен акт от страна на Гърция и ще гласува против. Съответно резултата го видяхме. Въпреки това явно разумът е надделял и Ципрас успя да прескочи този вот на недоверие. Оттук нататък вече един вид му се даде картбланш да работи в тази посока и съответно даде и надежда, че това споразумение ще получи ратификация в рамките на гръцкия парламент.

Водещ: Ако цитираме обаче думите на бившия министър на отбраната, правителството вече е изпълнило целите си, именно да се занимае и ангажира с извеждане на страната от икономическата криза. На фона на всичко каква е позицията към днешна дата на Ципрас?

Иван Петрински: От август миналата година, когато официално и чисто формално се приключи последният меморандум със спасителни заеми и наблюдението на Гърция, се приема, че Гърция вече може самостоятелно да обслужва своите финансови необходимости и задължения, и вътрешни, и външни, и бюджетни, и към кредиторите. Така че, да, от тази гледна точка да приемем, че правителството е свършило работата си. Но какво има предвид г-н Каменос с това, че след парламентът е свършил финансовата си задача да стабилизира страната, и то трябва да си тръгне и да остави споразумението със Скопие недовършено? Задайте си въпроса, ако това споразумение не мине, на фона на всичките тези претенции от Гърция, която обещаваше и която пое ангажимент към Европа, и въобще към международната общност, че споразумение с Македония ще има и която беше основен двигател, чиито претенции бяха удовлетворени в една голяма степен. Ако тя сега не спази тази си уговорка и подведе всички, хвърли Македония в хаос и в едно безвремие, в което страната вече съществува в последните трийсетина години, без възможност да се присъедини към нито една западна и въобще европейска структура нито икономически, нито политически, нито във военен съюз, заради това, че е спирана от Гърция, то тогава какво ще е оправданието на този хаос, в който ще хвърли Западните Балкани?

Водещ: Кои са важните послания, важните изводи и след вчерашните протести, и на фона на случващото се в парламента?

Иван Петрински: Всички знаем, че гръцкият народ е доста чувствителен към всякакви такива социално-икономически и политически размествания и са хора, които винаги са търсили правата си, за което могат да будят само уважение. Но както казахте и в самото начало, и от митинга, който беше 10 пъти по-малко от очакванията, което значи, че хората малко или много са свикнали с мисълта, че такова споразумение ще има и ще имат един съсед, който ще носи така или иначе това име, което те твърдят, че е тяхно притежание исторически, географски и културно. Така че аз не очаква някакви изненади и някакви кой знае какви сътресения оттук нататък. Един път да мине това споразумение и нещата вече ще се канализират. За гърците, ако трябва да бъдем честни, основните им проблеми въобще не са свързани с Македония. Основните им проблеми са чисто финансови и политически. Това го знаем много добре. Наблюдаваме в последните 10 години какво се случва в тази страна, през какви тежки изпитания минаха хората там, така че тази партенка със Северна Македония всъщност не е нещото, което е последният им проблем, ако трябва да бъда честен.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА