Иван Попов, ИА ОПНОИР: Модернизация и качествено образование за всички е целта на програмата за периода 2021-2027 година

Иван Попов, заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР), в интервю за рубриката ОПНОИР на Радио „Фокус“

Водещ: Близо 450 милиона лева са реално изплатените средства по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ към 30 ноември 2019 година. Какви бяха подобренията на оперативната програма в този програмен период и какви амбиции си поставя ръководството за новия, разговаряме с Иван Попов, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма наука и образование за интелигентен растеж“. Добър ден, господин Попов.

Иван Попов: Добър ден.

Водещ: Одобрена е индикативната годишна работна програма за 2020 година на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 година. Какви процедури са предвидени по програмата през следващата година?

Иван Попов: В индикативната годишна работна програма за 2020 година на оперативната програма сме включили четири нови процедури. На първо място, това е процедура за модернизация на висшите училища, чиято стойност е 50 милиона лева. Операцията е насочена към подобряване на системите за управление и организационния капацитет на висшите училища. Предвижда се да бъдат подкрепени българските висши училища с разработването на по-модерни програми за обучение и най-вече съвместни програми между партниращи български висши училища, но също така и с висши училища от чужбина, както и въвеждане на дигитално образователно съдържание. Друг обхват на проекта ще засегне кариерното развитие на младите преподаватели с възможност за провеждане на краткосрочни специализации в чужбина. Предвидена е също и мобилност на студенти и привличане на чуждестранни преподаватели отвън. Хоризонтално операцията ще подкрепи също отварянето на българските висши училища, тяхната интернационализация, работата в мрежи, споделяне на ресурси, въвеждане на компетентностен подход. Важно е да се отбележи, че тази операция ще бъде проведена с конкурентен подбор, като ще могат да участват всички български висши училища с партньорство помежду си, с научни организации, с национално представителни работодателски и синдикални организации, но също така и с асоциирано партньорство с чуждестранни висши училища. В областта на приобщаващото образование предвиждаме да обявим три процедури. Първата от тях е насочена към приобщаващо образование за деца със специални образователни потребности, като дейностите, които към момента се планират, са насочени към функционална оценка на индивидуалните потребности, специализирани обучения, осигуряване на материали и учебно-технически средства, работа с родителите и семействата на обхванатите деца. Важно е да отбележа, че операцията ще обхване също и деца с девиантно поведение и поведенчески проблеми, като по този начин ще бъде насочена към намаляване на агресията в училище. Стойността на операцията е в размер на 31 милиона лева и се предвижда тя да бъде осъществена с директно представяне на конкретен бенефициент – Министерството на образованието и науката, с оглед по-пълно обхващане на училищната мрежа. Планирано е да бъде обявена през септември 2020 година. Следващата операция, която сме планирали, е подкрепа за уязвими групи за достъп до висше образование, като тя е на стойност 10 милиона лева, предстоящо обявяване октомври 2020 година. Целта е да се подкрепят ученици от уязвимите групи за кандидатстване с кандидатстудентски курсове и подготовка, предоставяне на материали за подготовка, включително специализирани материали за ученици със сензорни и физически увреждания. Операцията ще бъде реализирана чрез конкурентен подбор с кандидати отново  висши училища в партньорство с неправителствени организации. Последната планирана операция е продължение на един проект, който предстои да приключи през януари месец следващата година и е насочена към ограмотяване на възрастни. Тук предвиждаме промяна в подхода, като от директно предоставяне с конкретен бенефициент – Министерство на образованието и науката, тази нова операция предвиждаме да се реализира чрез конкурентен подбор с възможност да кандидатстват училища в партньорство с неправителствени организации с оглед по-пълно и адекватно обхващане на целевите групи. С тези четири операции мога да кажа, че договарянето им ще изчерпи свободния наличен ресурс по оперативната програма. Дори нещо повече, ще бъде частично наддоговорен ресурсът по приоритетна ос 2 на програмата. Това е така, бързаме общо взето, защото вече започва подготовката за следващия програмен период. Предстои двата програмни периода да се застъпят в един отрязък от три години – 2021, 2022 и 2023 година.

Водещ: Устойчивост на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност са част от приоритетите, които залагате за новия програмен период. Какъв ще бъде фокусът на програмата?

Иван Попов: Стартира вече подготовката, на 29 октомври проведохме и първо заседание на тематичната работна група за подготовка на новата оперативна програма за наука и образование за периода 2021-2027 година. Работната група включва около 70 организации, представители на институционалните партньори, на социално-икономическите партньори и заинтересованите страни. На това първо заседание представихме първоначалната визия за новата програма. Нещо важно, което бих искал да отбележа, е, че е предвиден значително по-голям ресурс за новата оперативна програма, той е повече от два пъти по-голям в сравнение с настоящата програма. Като включим, освен европейското съфинансиране, и националното съфинансиране, плановете са програмата да бъде в размер на около 3 милиарда лева, по-голяма част от които ще бъдат средства от Европейски социален фонд. Също така предвиждаме програмата отново да е двуфондова, като Европейски фонд за регионално развитие продължи да финансира проекти в областта на науката. Това, което бихме искали да се случи, е една промяна в подхода за финансиране, тоест научно-изследователската инфраструктура да бъде финансирана чрез стратегически подход, на база стратегически определени инфраструктури в националната пътна карта за научна инфраструктура. Друго направление, което на този етап сме предвидили, е също интернационализация на българската наука, най-вече чрез мерки за подкрепа на синергията и допълващо финансиране за проекти, които са кандидатствали, получили одобрение по централно управляваната от Европейската комисия програма „Хоризонт Европа“. Също така ще бъдат финансирани и научно-изследователски проекти за приложни изследвания на конкурентен принцип. Мерките по Европейски социален фонд най-общо ще имат два фокуса. Единият фокус е насочен към модернизация и качество на образованието, като там ще продължим и ще надградим това, което през последните години се финансира – дигиталната трансформация на българското образование както в училище, така и във висшето образование, модернизиране на учебните планове и програми, засилена връзка с нуждите на пазара на труда, специален фокус върху професионалното  образование и разширяване на дуалната система на обучение. Това, което може би ще бъде новост през новия период, е използването на нов вид териториални инструменти, като интегрирани териториални инвестиции, по-специално в областта на професионалното образование, където нуждите ще бъдат идентифицирани и определяни отдолу нагоре от регионите и местните общности. В областта на приобщаващото образование ще бъде фокусирана подкрепата към намаляване на преждевременно напусналите училище, активно приобщаване с предучилищното образование, подпомагане на деца и младежи със специални образователни потребности, насочване и към талантливи деца и ученици с изявени дарби. Ще продължи подкрепата за подхода „Водено от общностите местно развитие“ в посока образователна интеграция, междуучилищни дейности и работа с родители. С този по-висок ресурс и подход, който е стратегически насочен, считаме, че действително ще постигнем конкретни резултати, а именно модернизация и качествено образование за всички.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА