Иван Сотиров: Арестите за шпионаж са хубава новина, дано да не е предизборен или конюнктурен кьорфишек

снимка: pixabay.com

Иван Сотиров от сдружение „Достойнство, отговорност, морал“, бивш народен представител и заместник-председател на Съюза на демократичните сили, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Продължаваме с гледните точки по избухналият шпионският скандал в търсене на отговор на въпроса, какъв е той: предизборен кьорфишек или закъсняла реакция за отстояването на националната ни сигурност? Наш гост е Иван Сотиров от сдружение „Достойнство, отговорност, морал“, бивш народен представител и заместник-председател на Съюза на демократичните сили.

Иван Сотиров: Очевидно това е закъсняла реакция, защото дейността на визираните хора е публична от няколко години. И без човек да има оперативна информация, само по открити източници, по техните действия беше очевидно, че те се занимават с дейност, която е насочена срещу българските национални интереси. Още повече, че лицето Малинов като народен представител, когато беше окупиран Крим, излезе с поздрав към всички славяни за победата в Третата кримска война. Имаше недвусмислен призив да се продължи по южно направление към Балканите. Което още тогава ние от сдружение „Достойнство, отговорност, морал“ се обърнахме към институциите, към парламента и към всички компетентни органи, защото още тогава нашето мнение беше, че трябва да му бъде потърсена най-малкото политическа отговорност. А отделно, че един призив от български гражданин към чужда държава срещу България е съставомерно по чл. 98 от Наказателния кодекс. Всички тези сборища на язовир „Копринка“ и други действия, които той координираше, те са с откровено антибългарска насоченост, прикрити зад някаква русофилия. Но аз винаги съм казвал, че тези в България, които се прокламират като русофили, не са никакви русофили, а това е кремълски слугинаж. Защото, ако един човек действително симпатизира на руския народ, той няма как да има добро отношение към режим, който има недопустимо отношение към руския народ, или към съветските лидери и най-вече Сталин, който причини повече щети на собствения си народ, отколкото Хитлер и всички други завоеватели, влизали на територията на Русия. Защото публична информация е, че по време на сталиновите репресии са загинали повече руснаци, отколкото са дадени като жертви във войните и участие в битки с чужди войски.

Водещ: Акцията съвпадна с изложбата в Руския културно-информационен център, която бе открита на 9 септември и чието първоначално заглавие трябваше да бъде „Освобождение“, но бе сменено с „Победен ход“, може би в резултат и на декларацията на българското МВнР. Случайни ли са тези съвпадения?

Иван Сотиров: Тези съвпадения дават възможност за най-различни интерпретации. Има някаква символика, че точно на датата 9 септември бяха повдигнати обвинения и бяха задържани хора, които са от т.нар. русофили. Но във всички случаи, аз пак повтарям, крайно време беше българските институции за защита на българския национален интерес и достойнство да реагират адекватно срещу всички тези провокации. Разбира се, самата изложба беше провокация, демонстрация не само на арогантност от страна на Руското посолство и на руски официални лица, което за съжаление е тяхна традиция и което по никакъв начин не допринася за добрите отношения между България и Русия. Но това беше цинизъм, защото като имаме предвид исторически доказаните факти за жертвите, които бяха дадени след 9 септември, тъй като, нека да повторим пак, на 9 септември Червената армия, която дойде като окупатор в България, след като беше обявена на 5 септември без всякакво основание война на България, която дотогава имаше мирни отношения със Съветския съюз. След окупацията на страната ни на 9 септември, Червената армия и съветските власти наложиха в България насилствено един авторитарен режим, който е осъден със закон за престъпен и който за 45 години провеждаше политиката на Кремъл, на Съветския съюз, за геноцид спрямо българския национален елит. И това не беше политика само спрямо България, а и спрямо всички народи от Източна Европа, като целта не беше и прикривана – да се ликвидира всякаква национална и друга идентичност, да се смачкат елитите и както в Русия, така и в Източна Европа, хората да бъдат превърнати в някакъв нов мутант, някакъв съветски човек, който да бъде безпрекословно верен на режима в Кремъл и на тяхната комунистическа идеология. И всички ние знаем за тези огромни жертви, които даде страната ни. Само в първите дни след 9 септември бяха избити над 30 000 души без съд и присъда по най-варварски начин, включително и българските народни представители, министри и т.н. след това бяха избити също, с един т.нар. Народен съд, избити по варварски начин, разстреляни, заривани в общи гробове със строителни машини и булдозери на Централни гробища. И куп други неща. Този терор на комунистическия режим продължи с различна интензивност почти през цялото време. В България най-късно се закриха концентрационните лагери, създадени от режима. И не са само десетките хиляди физически жертви на режима, това беше режим, който потискаше и малтретираше целия български народ. И за всичко това, вместо да получим извинение, ние на 9 септември трябваше да получим изложба, в която да ни бъдат представени доказателства как радостно българският народ е посрещал една окупационна армия. Правителството, което е свалено с влизането на Съветската армия, нека да припомня, защото много се спекулира с някакъв монархофашизъм, това е правителство с министър-председател Константин Муравиев, с хора като Мушанов и други, които са били откровени привърженици през цялото време срещу присъединяването на България към оста. Така че това е правителство от хора, които най-малко могат да бъдат упреквани за симпатии към Германия, камо ли да говорим за някакви профашистки или пронацистки пристрастия. Така че това всичко са груби манипулации, подмяна на историята. Изобщо цялата тази кампания, която 45 години беше водена и продължават да водят за внушаването, че в България е имало някакъв страшен монархофашистки режим, тя е за да бъде оправдан геноцидът и всички тези издевателства, които бяха извършвани след това от комунистическия режим. До ден днешен комунистите не могат да дадат обяснение, къде бяха до 22 юни 1941 година, защото когато Хитлер и Сталин бяха съюзници от 23 август 1939 година до обявяването на война от нацистка Германия на Съветския съюз на 22 юни 1941 година, докато нацистка Германия и Съветския съюз бяха съюзници, нашите комунисти ръкопляскаха. Те изведнъж станаха антифашисти, когато им подсвирнаха от Кремъл. И горе-долу тяхната политика е такава – те нямат никакви идеи, принципи и ценности, при тях всичко зависи, какъв е курсът в Москва. Когато в Москва е Сталин, те плачат и се кълнат в Сталин; когато падне Сталин, те го охулват; когато дойде Хрушчов е едно; когато дойде Горбачов е друго; когато дойде Путин е трето. Ако утре падне Путин, те ще бъдат най-големите хулители на Путин. Ние си спомняме същите тези хора, които сега хвалят Путин, който възпроизвежда по един по-мек начин режима на Сталин, поне се опитва да му подражава в основната линия, как хулеха сталиновия режим, защото курсът в Москва по време на перестройката беше такъв. Сега вече започва ресталинизация на целия този елит и приветстване на това, което се случва в Москва. Ако утре се обърне курсът, те ще пеят друга песен. Това е истината за циничната, двойната и антинационална игра, не само на тези т.нар. русофили. Ако видим цялото това сборище на Копринка, то е обидно за България, непрекъснато трябва да се внушава на България някакво преклонение пред чужда държава, пред друг народ, с техните измами и клишета. Това само по себе си е антинационална и предателска дейност, и лично за мен то е и морално, и всячески много по-осъдително от някакви срещи, оперативни и други информации. Това са неща, които са от компетентност на други органи, аз нямам желанието и претенциите да се занимавам с тази проблематика. Но, разбира се, това е хубава новина. Дано да има резултат, дано да не е някакъв кьорфишек предизборен, конюнктурен, или просто защото сега сме в кампания по избор на нов главен прокурор, да се покаже пред нашите западни партньори, че ние действаме вече категорично в тази посока. Защото прокуратурата има дълг към страната ни в това отношение.

Цоня Събчева