Иван Цветанов, Театрална Формация „Феникс“ – Варна: Не ние, а здравите хора трябва да се интегрират към нас

Председателят на Сдружение „Феникс 2009“ Иван Цветанов, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Днес Театрална формация „Феникс“ отбелязва своята десета годишнина с премиера на своя филм. Разкажете повече.

Иван Цветанов: Каня Вашите слушатели и читатели в Концертната зала на Младежкия дом, където ще покажем документален филм, посветен на десетата година на Сдружение „Феникс 2009“ и на Театрална формация „Феникс“. Във филма сме събрали всичко, което сме направили като спектакли през десетте години. Интервюта с членовете и актьорите. Входът е свободен. Режисьор на филма е актьорът от варненския Драматичен театър Свилен Стоянов. Той е режисьор и на новия ни спектакъл, който ще излезе през ноември месец. Искам да изкажа специални благодарности на нашия оператор Деян Великов, за това, че отново работим с него, прие идеята присърце и даде всичко от себе си филмът да се получи много хубав.

Фокус: Колко са в момента актьорите във формацията и какво Ви дава на Вас работата в нея?

Иван Цветанов: В новия спектакъл, който подготвяме, участват девет души. По принцип формацията лавира между седем и десет души, според ангажираността на колегите. Какво ни дава? Дава ни най-вече приятелство. Учим се на толерантност, на дисциплинираност и най-вече – да отстояваме себе си. Защото, когато стартирах Театралната формация преди повече от 15 години, режисьорът ни Свилен Стоянов винаги това ни казваше – да отстояваме себе си. И той успя да ни научи на това да защитаваме правата си, да изискваме и да успяваме да вървим напред.

Фокус: Всъщност дори човек да има физически затруднения, това не означава, че не може да се занимава с нещо, което желае?

Иван Цветанов: Точно така, трябва да показваме на хората, че ние не сме по-различни. Аз самият съм в инвалидна количка и вече 17 години съм на сцената. Да, в началото беше трудно, притеснявах се, не знаех какво точно правя. Но в един момент така ме увлече сцената, че сега някакси не мога да си представя живота без театър, без сцената. И именно това целим с колегите – да покажем на колкото се може повече хора с увреждания, че трябва да излизат, да показват това, което могат. И както обичам да казвам: не ние да се интегрираме към здравите хора, а те да се интегрират към нас, защото на нас комуникацията ни е много лесна, много бързо се сприятеляваме. Всичко се случва по един по-лесен начин, защото знаем и можем да ценим истинското, докато много хора в забързаното ежедневие, някакси се озлобиха и забравиха да обръщат внимание на малките неща. Трябва да се радваме на дребните, на малките неща, да се усмихваме повече. И както казвахме в един стар спектакъл: „Усмихвай се, за да е щастлив животът ти!“. Хората трябва да гледат на живота от слънчевата страна на нещата, а не от сивотата. Ако ние сме по-добри и светът ще стане по-добър.

Диана СТОЕВА