Иван Църов, директор: 58 хиляди лева ще получи Регионалния исторически музей във Велико Търново за разкопки през настоящия сезон

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

58 хиляди лева ще получи Регионалния исторически музей във Велико Търново за разкопки през настоящия сезон. С тях ще са финансирани археологическите дейности по четири обекта, които се проучват в региона. Въпреки, че все още официалното потвърждение на Министерство на културата не е пристигнало, плановете на ръководителите на проектите вече се изготвят. Повече за това кои са те и какво ще се проучва, прочетете в интервю на Радио „Фокус“ – Велико Търново с Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей в старата столица.

 

Фокус: Г-н Църов, каква е общата сума, отпусната за разкопки на Регионалния исторически музей във Велико Търново, през настоящия сезон и кога ще стартират дейностите?

Иван Църов: Все още Министерството не ни е уведомило официално за точната сума, но от свои източници аз знам каква ще е тя. Ще ни бъдат отпуснати 58 хиляди лева. Те ще бъдат разпределени на четири обекта, с оглед на предварителните проекти, с които сме кандидатствали за държавна субсидия. По 11 хиляди лева ще получат колегата Недко Еленски, който от десетина години проучва един много интересен обект от 7-мо хилядолетие Пр. Хр., намиращ се край Лясковското село Джулюница. Другият обект, който получава субсидия, е Селищната могила край село Петко Каравелово, където също от около 5-6 години работи колегата Александър Чохаджиев. Много интересното за този обект е, че колегата Чохаджиев успя да открие двуетажни сгради. Неговият обект се датира назад във времето с 6 000 години и това е наистина изключително интересно. До сега, от този период, не сме имали откривани сгради, които да са на повече от един етаж. Има и исторически подадки за това, че вероятно една от сградите е била дори на три етажа. Това е нещо изключително.

Фокус: Такива сгради не са откривани в нашия регион или в България, като цяло?

Иван Църов: Българската праисторическа археология въобще не познава такива сгради от този период – двуетажни, а да не говорим и за триетажни. Явно, още в онези далечни времена, хората са започнали, да изграждат и такива сгради. Не е прецизирано какви са били те – дали обществени или частни, но така или иначе факт е, че са съществували.

Фокус: Малко се отклонихме, но кои са другите обекти, които ще получат финансиране?

Иван Църов: Другият обект е Никополис ад Иструм. Моят проект, за да станат едни наистина пълноценни археологически проучвания в рамките поне на шест – осем седмици, беше за 57 хиляди лева. За съжаление държавната субсидия, макар и увеличена с 50 %, сравнено с миналата година, е малка. Затова и аз получих само 18 хиляди лева. С тях ще продължа едни подучвания в югозападния ъгъл на комплекса Агора, това е форумният комплекс на Никополис.  Тези проучвания бяха прекъснати през далечната вече 1987 година, поради ред причини. По този начин ще се затвори целият площаден комплекс, в смисъл – ще се направи достъпен за посетители от всички страни. Това, естествено, ще даде и нова информация за градоустройството на този значителен римски град, който се намира само на 20 км. северно от Велико Търново, но въпреки това, най-вече заради недобрата инфраструктура, не  е толкова популярен, колкото би ни се искало.

Фокус: Кога ще започнат реалните дейности по проучванията?

Иван Църов: Всеки археолог си прави собствена програма. Редът е такъв – сега очакваме Министерство на културата да ни осведоми, че проектите ни са одобрени с еди какви си суми. След, което се прави, на база на отпуснатата сума, план сметка, след което вече могат да започнат разкопките. Всеки археолог го прави, спрямо личните си виждания. Но така или иначе до средата на месец октомври всички разкопки трябва да бъдат приключени и до края на октомври изразходените средства да са отчетени обратно пред Министерството.

Фокус: А специално за Никополис аз Иструм, където Вие сте ръководител?

Иван Църов: Специално за Никополис, планирам да започна в последната седмица на месец август и да продължа през целия септември. През настоящата година, наред с класически разкопки, които включват разкопаване на сектор, ще бъдат направени и геофизични проучвания със съвременна апаратура, в някои сектори. Това цели да се прецени в северна посока от градския площад, къде би било най-ефективно да продължат проучванията на доц. Владкова през следващата година.

Фокус: През тази година само Вие ще проучвате?

Иван Църов: Да. През тази година само аз ще работя. Министерство на културата процедира обичайно така – една година финансира проектът на доц. Владкова, една моя. Сега, тази година, е мой ред. Всичко това е поради липсата на средства, естествено. Както казах, през настоящата година те са увеличени с 50 %, миналата година бяха 500 хиляди, сега е отпуснат милион. Но обектите в България са много и заради това Комисия по специални критерии решава кои обекти ще се финансират.

Фокус: Това увеличение, благодарение на исканията на Музеите ли е или нова политика на Министерството?

Иван Църов: Както обясних всеки археолог си прави собствен проект за обекта, който проучва. Тези проекти в Търновския музей бяха пет. Аз, като директор на Институцията, съм ги внесъл в Министерство на културата. От там те минават през предварително разглеждане, изисква се един куп документи и на края, когато са одобрени преминават през Комисия, която по много строги критерии отпуска обичайно частично финансира. Въпреки, че средствата са увеличени с 50 %, обектите , които са кандидатствали през тази година са били 430. От тях се финансират, макар и частично, защото никой не е получил това, което е искал, около 180 обекта. Разбира се има региони в страната, където Общините също помагат със средства. Ето , например, Община Горна Оряховица в момента е отпуснала средства. С тях колегата ми Илиян Петракиев, който също работи в Регионалния исторически музей във Велико Търново, започна разкопки на крепостта Ряховец. Това не е държавна субсидия, а са средства, които Община Горна Оряховица е заделила от своя бюджет. Тук, може би, е време да спомена, че проф. Хитко Вачев, който от няколко години проучва Богородичния манастир във Френкхисар, също има почти 18 хиляди лева, за да продължи проучванията. За миналите три години той откри, освен средновековна църква, която вероятно е част от манастирски комплекс, под нея и ранновизантийска базилика, която е огромна. Това показва една приемственост, макар, че тази базилика е преустановила съществуването си в шестия век, то в 13-ти век върху нея е била построена също църква. Това показва, че в хората и поколенията остава някакъв спомен за някои светини. Така, че проф. Вачев, през тази година, предполагам, ще продължи с изясняването на плана на тази ранновизантийска базилика, както и нови части от средновековния манастир. Това са обектите, които археолозите от РИМ ще работят, но не трябва да забравяме, че в Търново има и археолози от Университета и във филиала на Националния археологически институт.

Луиза ТРАНЧЕВА