Иван Църов, РИМ-Велико Търново: Княз Фердинанд до последно има колебания около обявяването на Независимостта, везните накланя Александър Малинов

 

 

Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей- Велико Търново в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Господин Църов, здравейте и честит празник!

Иван Църов: Благодаря. Честит празник на всички българи. Това е наистина един от хубавите исторически моменти в българската история.

Водещ: Първо, кажете ни как ще премине този празничен ден за вас, за всички избрали да посетят старата столица. Знаем, голяма част от местата в града, запазили историческото си значение вече 111 години, са под стопанисването на музея в момента.

Иван Църов: Да, така е. Това е не знам дали за добро или за зло, защото изисква много грижи. Но, така или иначе, Велико Търново е град с история от различни хронологически периоди, както от праисторията, да не говорим за средновековното величие на столицата Търнов, така и от новата българска история. Това пък е вероятно свързано с приемствеността, която политиците от края на 19 и началото на 20 век са търсели между Второто и Третото българско царство. От тази гледна точка, много са обектите, които са свързани пряко с това честване, то ще бъде национално честване вече по традиция във Велико Търново. И бих казал, че освен официалните лица, доста хора се събират, за да участват, защото наистина се получава един празник.

Водещ: Освен припомнянето на историята, към което малко по-късно ще преминем, обичаме, разбира се, да свързваме всички тези исторически събития с конкретни предмети, документи. Такива ще могат ли да се видят в музея?

Иван Църов: За съжаление ние почти нищо не притежаваме точно от този акт – от обявяването на Независимостта, освен няколко фотоса. Около десетина фотоса имаме, като може би 7-8 от тях са били още по онова време преработени като пощенски картички и са били широко разпространени. По-скоро нещата, които са свързани пряко с независимостта, могат да се търсят в Държавния архив в София, вероятно в архивите на Народното събрание. Но все пак имаме и нещо свързано. Един много интересен случай с един фотоапарат, който получихме като дарение преди десетина години. Той е студиен, но е бил пренесен на Царевец и с него точно са направени тези десетина кадъра, за които ви споменах.

Водещ: През целия ден си спомняме случилото се на 22 септември. Нещата обаче започват няколко дни по-рано, когато княз Фердинанд разбира за намеренията тогава на Австро-Унгария за анексията на Босна и Херцеговина. Без този удобен, да го наречем, момент, дали събитията щяха да се развият по начина, по който са останали в историята?

Иван Църов: Наистина княз Фердинанд по това време е във Виена. Той не е случайно разбрал, явно е бил уведомен, и подозирам дори, че е било съгласувано с имперските власти в Австро-унгарската столица. Това е било решението, което той предварително по дипломатически пътища вече е бил подготвил. Все пак струвало му е доста усилия да премисли още веднъж, и още веднъж, и още веднъж. Защото в него до последния момент има някакво колебание. Но неговият пръв министър Малинов е бил твърд в това отношение, подкрепял го е много сериозно. На практика той е нахвърлял и текста на Манифеста, а княз Фердинанд само го е редактирал. В крайна сметка, въпреки всичко, това се е случило. Обявяването на Независимостта на България се е случило.

Водещ: С този акт отхвърляме и едни изключително тежки зависимости до този момент. Създаваме обаче като че ли предпоставка за много по-сериозна международна криза в следващите години. Днес подобни държавнически действия биха ли се определили може би като дързост, която пък би имала и по-сериозни последици в международен план?

Иван Църов: Аз бих казал, че съвременниците на дадено събитие, дори не го възприемат като историческо събитие. Много трудно в момента да се определи неговото значение. Трябва да мине достатъчно време. Може би затова е прието при боравенето с документи да измине един период от 50 или дори от 70 години, за да може живите участници с техните субективни виждания по събитията вече да не влияят на истинските историци, които да направят реалната преценка. Така че да търсим съвременни аналогии със събитията от 1908 година е доста рисковано начинание. Лично аз като историк не го препоръчвам. Но пък затова си има политолози, които могат свободно да изказват всякакви мнения. В крайна сметка историята ще оцени кой е прав, кой е крив.

Водещ: Все пак актът на независимостта прави страната ни не само едно петно на европейската карта, напротив, нарежда ни до всички останали. Успешно ли се пази обаче този извоюван авторитет и колко лесно може да бъде забравено от света нещо, случило се у нас преди 111 години?

Иван Църов: Да, наистина, това е един акт, с който България юридически се изравнява с останалите европейски и въобще световни държави. Формално до преди този момент България продължава да е част от турската империя. Така тя излиза на международната сцена със своя авторитет, който вече така или иначе е получен, защото от Освобождението до този момент са минали 20 години. Другата гледна точка, вече дали наистина този акт има само положителни страни? Наистина авторитетът се повишава, България става царство, но същевременно тя губи големите пазари на Османската империя. Така че, всяко зло за добро, както се казва. Някои събития в дълъг исторически план си имат и отрицателната страна. В случая, както казах, загубата на пазари. Но, от друга гледна точка, България е една много просперираща държава в този момент – държава със самочувствие. Може би това самочувствие изиграва лоша шега няколко години по-късно, когато започват войните за национално обединение. Така или иначе, обаче, ние не можем да отречем в никакъв случай и да омаловажим значимостта на този исторически акт.

Водещ: Безспорно е така. И не само на него. Освен днешния ден, разбира се, Велико Търново има множество исторически поводи за гордост. Как подейства на самочувствието официалното признание за историческа и духовна столица?

Иван Църов: О, разбира се, всички великотърновци, всички ние, които работим в сферата на духовността, на културата, сме горди, че бяхме удостоени с тази висока чест. Един вид това е признание за нашата работа и същевременно задължение да продължава тя и през следващите години, и през следващите десетилетия, и през следващите поколения да бъде такава. Защото това признание не е нещо еднократно, не е като медал, който да се окачи на гърдите, а си е едно символично признание и то трябва ежедневно да се защитава, потвърждава и развива. Много би било добре, според мен, този статут да бъде изпълнен и със съдържание, дори да стане със закон, който да бъде утвърден от народните представители. Иначе опасността е то да остане просто една титла, прикачена към многото други титли, като примерно тази, която е в наименованието на града – Велико. Надявам се, че българските законотворци ще направят и следващата крачка – да облекат всичко това в една законова юридическа форма, и съответно, разбира се, по някакъв начин е необходимо и някакво допълнително финансиране, защото една такава национална историческа, духовна и културна столица- определения конкретно за  Велико Търново, но те касаят цялата ни държава. Може би наистина трябва по някакъв начин да се финансират и ред други мероприятия, които да утвърждават тази титла.

Водещ: Може би да се помисли за изнасянето на някои от събитията от официалната столица в историческата такава?

Иван Църов: Може би. Това е едно от нещата – някои важни събития, както навремето и двамата български князе са избрани в Търново, може би държавният глава да полага клетвата си не в София, а в Търново, защо не? Може много неща да се измислят, като така да се изпълни със съдържание всичко това, което Велико Търново символизира в момента.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА