Иван Църов, РИМ-Велико Търново: 20 хиляди лева е финансирането на тазгодишните разкопки на Никополис ад Иструм

В средата на месец август предстои да започнат разкопките на римския град Никополис ад Иструм, място ангажирало родните археолози още от началото на XX век. Къде ще бъде съсредоточено вниманието при разкопките през този сезон питаме директора на РИМ-Велико Търново и ръководител на разкопките Иван Църов в интервю за предаването „Царевград Търнов-славата и величието на България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-н Църов, съвсем скоро предстои да започнат разкопките в римския град Никополис ад Иструм, място, проучване от археолозите още от началото на 20-и век. Върху какво ще се съсредоточи работата през този настоящ сезон?

Иван Църов: Действително още в зората на българската държава почти са започнали археологическите проучвания. Княз Фердинанд, в онова време, който е един от най-интелигентните хора в Европа, е поканил френския епиграф и археолог Жорж Сьор и той е направил едни бързи проучвания в рамките на два месеца в Никополис ад Иструм, на Царевец във Велико Търново и на хълма Трапезица. Копаело се още тогава на площадния комплекс, защото ясно е било къде е той. Така вече 118 години ние продължаваме да проучваме този площаден комплекс. Оказва се, че дългият период на съществуването му, около 500 години, е натрупало доста стабилен културен пласт и неговото проучване отнема време. И за разлика от много други римски градове в българската територия, които остават по съвременни градове, ние в Никополис нямаме такова притеснение да ни притискат машините или пък инвеститорите, които искат да строят. Поради тая причина привидно изглежда, че работим бавно, но ние спазваме точната методика и изискването на археологическата наука и затова изготвяме една перфектна документация. Естествено, това изглежда, пак още веднъж ще повторя, като бавен прожес, но той си е абсолютно точен. И така, почти вече площадният комплекс, който заема четири квартали, вече е проучен. Аз довършвам едно съоръжение, един малък площад, който се пада в югозападния ъгъл на комплекса. Това представлява един Г-образен портик или колонада, като най-вероятно откритата му част е била застлана с насипни плочи, за съжаление ограбени, и в центъра твърде е възможно да се е намирал някакъв голям монумент, от който обаче няма вече абсолютно никакви следи. Единствено за него съдя по други индиректни факти. Този комплекс се намира от западната страна на одеона и единият от входовете на одеона, или малкия театър, води в тази посока. Това е западният вход на одеона, като източният вход отвежда към главния площад, агурата, или форума на Никополис. Проучва се този комплекс още от началото на 80-те години. След това, когато започнаха нашите съвместни проучвания с британския екип, се наложи да бъде преустановено, защото други планови задачи имаше. Миналата година аз поднових проучването, като си мислех да го завърша в рамките на миналия сезон. Оказа се обаче, че целият сектор е нашарен с ями, в които са набутани архитектурни детайли. Много интересно нещо. И веднага по пътя на логиката, разсъждавайки защо всъщност се открива такова нещо, стигнах до извода, че в Късната античност, когато Никополис вече не съществува като градски център, живеещите там са решили, че по някаква причина руините в това съоръжение, което споменах, портика, Т-образния портик, руините, блоковете им пречат и те трябва да ги махнат. И тъй като не са имали вече модерни съоръжения като в по-ранния период, избрали са лесния вариант, изкопали са ями, може би тогава са демонтирали и настилката на това площадче, изкопали ями в стерилната пръст и вътре са набутали архитектурните детайли, след което са ги заравяли. И което е най-интересно, е, че миналата година сред архитектурните детайли открих част на едно кресло, каменно кресло, което е оформено като табуретка с лъвски лапи. Явно неговата горница са облегалката един вид. Но такива кресла са характерни именно за одеоните и на тях са седели градските първенци. В случая най-вероятно главният архонт на Никополис. Главният архонт това е кметът на града. Пак ще повторя, че когато в един момент театърът вече и съоръженията около него са били руинен вид и трябвало да се разчистят, всичките неща са ги набутали в ямите.

Водещ: Продължават проучванията на този площаден комплекс. Всъщност топографски градът грубо може да бъде разделен на две части, нали така?

Иван Църов: Трудно може да се каже, че на две части може да бъде разделен. По-скоро не топографски, а конструктивно. Пак ще спомена, че в пети век, когато империята запада и Никополис вече престава да бъде селище от градски тип, но все още има някакъв живот. Само ще отворя една скоба, че изглежда градската администрация точно тогава се премества на хълма, който днес наричаме Царевец и там вероятно е бил градът Залбапа. Тогава през този пети век, когато хунските нашествия са ежемесечни, към южната страна на града е било прикрепено едно малко укрепление. Градът е 220 декара, докато това малко укрепление е било около 60 декара, почти незастроено, за да може при опасност живеещите в града и в околността заедно със своя имот и добитък да се приберат зад крепостните стени. Това е продължило до шести век, до края на шести век, когато окончателно Никополис престава да съществува и всичките му жители по някаква причина го напускат.

Водещ: Колко процента от територията на целия римски град е проучена към момента? Грубо, разбира се.

Иван Църов: Трудно е да се каже, затова аз пак като мярка взимам крепостните стени, които са приблизително ясни. Казахме, че те ограждат 220-260-280 декара. Проучването е някъде върху площ от около процент и половина. Но напълно проучени до изчерпване на културния пласт от тези процент и половина е някъде 0,1 от процента. Тоест виждате за 120 почти години колко малка част е проучена. Това не бива обаче да го отчитаме като неблагоприятно обстоятелство. Пак казвах, археологията не е наука, която изисква бързо работене. Ето да си припомним например Помпей, който се проучва от 350 години. Ами само една четвърт от него е проучена. Така че има и за много следващи поколения да работят на този изключително интересен обект.

Водещ: Именно това ли е причината и мястото да бъде наричано Българският Помпей?

Иван Църов: Да, донякъде. Това е едно старо лирично наименование, което още в 20-те години на миналия век Иван Велков го споменава в една от своите публикации. Разбира се, доста далеч е Никополис от Помпей. Най-вече по своята запазеност. Защото Помпей, знаем животът му е прекъснат в рамките на няколко часа. Докато все пак в Никополис животът е угасвал бавно. Още повече че в ново време мястото е служило като кариера за добив на обработени материали за строителството и селяните от околните села са използвали всичко това. И затова най-големите разрушения са именно след Освобождението на България през 1878 г. до 1900 г., когато почват първите разкопки и когато бива назначен и първият  пазач на обекта. Дотогава, в началото на 70-те години на 19-и век при едно посещение на австроунгарския пътешественик Феликс Каниц има една запазена негова рисунка, където много добре се виждат запазени до 7-9-10 метра кули, части от сгради. Но всичко това през тези 22 години, които споменах, е изчезнало. Дори са се вкопавали в терена, за да вадят и камъните от основите на сградите. От друга страна, пък ние използваме всички неблагоприятни обстоятелства, за да ги обърнем в благоприятни за нас. Това пък дава една сравнително добра възможност чрез въздушни снимки да се определи планировката на града. Защото, когато са откопавали камъните, те са карали по зидовете, по зидовете и така са очертавали плановете на сградите.

Водещ: Именно тези продължаващи с години проучвания на това място очевидно подсказват и за неговата значимост. Какво е бил Никополис ад Иструм за епохата си?

Иван Църов: Никополис, мога спокойно да го нарека, един бутиков град. Той не е направен с цел показност, макар че е доста красив, малък и спретнат. Основната цел е била, че той е, от една страна, контролира, стратегическа цел, контролира подстъпа към старопланинските проходи, през които се осъществява трафикът от севернобалканските римски провинции на юг, към Тракия, към Македония и още по на юг, или по-скоро на югоизток, към Близкия изток. Това от една страна. От друга страна, голяма територия с много хубава почва, развито още в онова време, началото на втори век, развито земеделие. И липсва градски център, който да организира тези земи. Организация какво означава? Това означава събиране на данъци основно, за да се издържа голямата римска имперска администрация и най-вече войската. Заради това. По същата причина са били основани и други градове в същото време, като Марцианопол, днешният Девня. А пък някои по-стари тракийски селища или елинистически селища като Никопол, като Сердика, като Августа Траяна, биват подпомогнати от държавната хазна и се възраждат, стават действащи, проспериращи градове. И затова, ако всичко това се случва по времето на император Траян, в самото начало на втория век и затова голяма част от градовете пред имената си имат и неговото родово име Улпия. Пълното наименование на Никополис е Улпия Никополис ад Иструм. Което означава Улпия, град на победата, към Дунав. А може би тук трябва да спомена нещо друго, което е интересно и което известно време е заблуждавало учените, тази добавка „ад Иструм“, географската добавка ги е заблуждавала, че градът се намира на реката Дунав. Свързвали са го с днешния Никопол. Но днешният Никопол е основан много по-късно, когато вече Никополис ад Иструм не съществува. Основан е 629 г. в чест на победата на византийския император Ираклий над арабите. А Никополис ад Иструм е получил тази географска добавка, защото в източните провинции на империята, където се говори гръцки език, е имало още 6 града, които се наричат Никополис. И затова всеки един от тях, за да не стават грешки в кореспонденция, в официалната държавна администрация, всеки един от тях е имал такава географска добавка. Вярно, Никополис се намира почти на брега на Росица, на 150 метра от брега на Росица, на изток, на 3-4 километра се намира реката Янтра или Атрус, както се е назовавала в онова време. Но все пак Дунава, или Истър, е голямото географско понятие, което е било известно на хората от империята.

Водещ: Вие загатнахте малко по-рано, но нека продължим една кратка ретроспекция, поставяйки акцент и върху и някои от други по-важни открития, направени по време на разкопките през предходните години.

Иван Църов: Може би интересно е, че тези архитектурни детайли, за които споменах, че са набутани в ями, ще дадат след време възможност да се направи една много хубава анасцилоза на това съоръжение, на този П-образен порт около малкия площад. Анасцилоза означава повдигане на оригиналните детайли на местата им, където са стоели, а липсващите част се запълват със съвременни материали. И така се добива триизмерност. Вече в Никополис имаме практика, която е от края на 80-те, началото на 90-те години, няколко детайла бяха повдигнати. Но това е един доста скъп процес  и поради тази причина все пак в наши дни дори трудно е да си мечтаем, че може да започне едно такова нещо. Така или иначе, коректността ми на археолог ме кара, макар и без някакъв кой знае какъв резултат, да продължа проучването на този сектор. Не очаквам да излезе нещо ефектно- килограми злато, колесници или пък някоя статуя, но знае ли човек. Специално за статуите може в тези ями покрай другото да са набутали и някоя статуя. Както споменах вече, долната част от креслото е достатъчно интересен артефакт, който дава възможност за едно много широко, двустранно изследване на културния живот в Никополис ад Иструм, какъвто неминуемо през 2-и и през 3-и век е имало, съдейки по някои епиграфски паметници и други косвени данни.

Водещ: Освен това има ли други въпроси, чиито отговори се надявате да откриете сега?

Иван Църов: По-скоро не. Аз искам да спомена за нещо друго, което ще бъде доста съществен принос в историята на Никополис ад Иструм. Според проектното трасе, което в момента е утвърдено за магистрала „Хемус“, то трябва да мине през северния некропол на Никополис. Това означава, че на около 350-400 метра от северната порта на града ще се минава трасето на магистрала. Това означава, че тъй като е в резерватна зона, че археологически ще се проучват не 100 метра, както е обичайно по трасето на магистралите от оста на платното, а ще се проучват 150 метра. Тоест полосат 300 метра, която минава на около 3700 метра през резервата. Това е една доста голяма площ. В нея има около 17 видими могили, но със сигурност там има и много плоски гробове, които външно на терена не личи. Това са обработваеми площи сега. Така че надяваме се през следващите години и дано е достатъчно рано да дойде финансиране, да не е в последния момент, като дойдат машините, да висят над главите на археолозите. Но ще трябва да се създадат едни големи екипи, които да проучат това пространство. Аз съм сигурен, че наистина ще излязат много гробове, които ще дадат много информация. Не толкова предметите, които ще се открият в тях, по-скоро погребалният начин. Защото Никополис е бил един мултиетнически, мултирелигиозен град. В него са живеели както преселници от източните провинции, така и романизирани траки, така и вероятни италийски заселници, дошли като някаква част от администрацията, а впоследствие са останали тука. Тъй че очакват ни интересни следващи няколко години и надявам се наистина да имаме добри научни открития.

Водещ: Безспорно, да. Всичко това обаче е съпроводено и с немалък финансов ресурс. Какъв е той към момента и ще се окаже ли достатъчен?

Иван Църов: Към момента държавата финансира проучването, което започва след две седмици, с 20 хиляди лева. Миналата година бяха малко по-малко – 18 хиляди. Това е наистина една много малка част. Само пет седмици ще се работи с около 10-12 работници, за това стигат парите. Още повече че доста голямо перо е извозването, махането на изкопаната пръст, но така или иначе ще се направи нещо. А когато започне проучването на магистралата, там вече парите идват от инвеститора, така че те са част от разходите по строителството на пътното съоръжение. И там се надявам да бъде всичко финансово обезпечено. Пак казвам моето притеснение е, съдейки и по-скоро виждайки опита от други магистрали, че много късно се започват разкопките. Късно идва финансирането, оттам късно започват проучванята, но дано в случая да съм лош пророк.

Водещ: Предстои да видим действително какво ще се случи. Споменахте малкия екип -10-12 души. Има ли доброволци, които ще участват тази година?

Иван Църов: Не, не работим с доброволци. Доброволците за съжаление ни излизат доста скъпо, след като една година работиха при нас. Защото трябва да им се осигуряват разни други неща и поради тази причина работим само с хора, които наемаме от съседните села. Разбира се, имам и две помощнички, които са специалисти. Едната учи във Великобритания, другата е реставратор по археология от Великотърновския регионален музей. Така че това ще бъде екипът, малък, защото и обемът на работата, и площта, която ще се проучва, е сравнително малка. Това са около 150 квадрата проучвана площ на дълбочина приблизително, защото винаги има изненади, около, до два метра.

Водещ: Започнахме нашия разговор с това, че разкопките там всъщност се провеждат още от началото на 20-и век. Казахте -археологията не е бърза работа, можем ли да прогнозираме обаче колко ще продължат? Ако, разбира се, всички детайли са наред?

Иван Църов: Не, не можем. Няма как, защото всичко зависи от много условия. Ето например през 80-те години работихме с 30-40 човека шест месеца плюс три бригади по 70-80 човека студенти от Великотърновския университет. Наистина тогава се отхвърли много работа. Но финансирането идваше от Общонародния комитет за развитие на Велико Търново и нямаше проблем с парите. Сега, както ви казах, държавата не може да си позволи, макар че Никополис е в първа категория от обектите, които са за финансиране, защото първо, че резерват, втори път, че се посещава от много туристи. Обектът стана изключително интересен в последните години, след като Министерството на културата реализира един проект за около 2 милиона за социализацията на обекта. И оттам насетне вече поддържаме, много усилия полагаме мие от регионалния музей, който стопанисва обекта, за неговата поддръжка и може би наистина това в момента е една перла в археологическите обекти в България. Това, което искам да допълня, е, че има още какво да се желае във връзка с инфраструктурата, която води към обекта, защото едни- два километра между пътя Търново – Русе, съществуващи в момента при обекта, са в отвратително състояние. Това са четвъртокласни общински пътища. За съжаление разделен е този двукилометров участък между Община Горна Оряховица и Община Велико Търново. И Община Велико Търново е заинтересувана да се направи пътят, но Община Горна Оряховица няма абсолютно никакъв интерес. Аз работя вече 36 години на този обект, все чакам този път да получи някакво финансиране и да бъде направен. Защото безспорно е, не може ли по един път да се разминават два автобуса, масов туризъм не може да очакваме, оттам и големи приходи от съответните обекти.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА