Иван Шаренков, МОМ: Ако възникне конфликт в Близкия изток, до 40 дни първите групи мигранти се появяват на българската граница

Ще се стигне до ли мигрантска криза в Европа, това е един от въпросите, на които се търсят отговори и решения. Кои са формите за ограничаване на мигрантските потоци към ЕС. Разговаряме в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с Иван Шаренков, правен консултант към Международната организация по миграцията (МОМ), институцията на ООН, съсредоточена към подпомагане на правителствата в областта на миграционните проблеми

Водещ: Г-н Шаренков, отново се заговори за мигрантска криза в Европа. Германия предупреди за нова вълна мигранти, която може да е по-страшна от онази през 2015 г. Какви са вашите наблюдения, какво показват данните, с които работите?

Иван Шаренков: Нека първо да кажем какви са фактите към този момент. Европейската служба за охрана на сухопътните и на морските граници „Фронтекс“ е категорична, че за последните пет години към настоящия момент е отчетен най-ниският миграционен натиск по външните граници на ЕС. Като изключение от тази констатация прави само част от границата на Испания и част от морската граница на Италия. Така че категорични сме, че към този момент миграционният натиск към държавите от ЕС е в пъти по-малък от този преди пет години. Това трябва да го пренесем и към територията на Република България, по нашата южна граница, където наблюдавахме най-тежкия миграционен натиск преди пет години, към момента се отчита силен спад и не можем да твърдим, че твърдим, че е започнал  някакъв миграционен натиск. Така че това са фактите към  момента. Иначе трябва да кажем веднага, че към този момент като резултат от този рязко намален миграционен натиск центровете на Агенция за бежанците са натоварени около и под 10 %, което е категорично показателно за това, че бежанска вълна към момента няма.

Водещ: ЕС отпуска на всяка държава-членка значителен финансов ресурс, за да провежда различни дейности по доброволно връщане, принудително връщане на граждани от трети страни в страните на произход. С какви средства, г-н Шаренков, и ресурси разполага страната ни?

Иван Шаренков: Към момента Международната организация по миграция разполага с достатъчно финансов ресурс за подпомагане на доброволното връщане на граждани на трети страни, които са взели самостоятелно решение да се върнат в страните на произход. Това е една дейност на международната организация, която вече се утвърди като изключително успешна и полезна oт една страна, защото хората, които са взели решение да се върнат в страните на произход, могат да бъдат сигурни, че ще получат подкрепа. И от друга страна, това е процес, който дава възможност на голяма част от хората, които са дошли в ЕС, да започнат от начало в своята страна. Защо казвам тези две неща. Първото е, защото ние им помагаме да си закупят билети да се върнат в страните на произход. И от друга страна, тези, които имат желание да започнат нов живот в страните на произход, се предвиждат допълнителни средства за реинтеграция, тоест допълнителни средства те да започнат малък бизнес или пък да реализират някакво обучение, което да им позволи да започнат работа.

Водещ:  Г-н Шаренков, вие ни успокояват. Казвате, че държавата ни е подготвена евентуално за една такава мигрантска вълна, за която предупреждава Германия. Изпълнявате или сте част по-скоро от една програма за сътрудничество, България – Гърция – Турция, за повишаване на капацитета на институциите в сферата на управлението на границите. По какъв начин Международната организация по миграцията ще подпомогне правителството или подпомага правителствата, които са изправени пред миграционните проблеми?

Иван Шаренков:  Да. Трябва да подчертая, че част от основните задачи на Международната организация по миграция са ориентирани към подпомагане на политиките на държавата в областта на миграционните процеси. И това е факт в редица области и тази тристранна програма, за която сочите, тя също се реализира със съдействието на Международната организация по миграция чрез нейните мисии в Турция, в Гърция и в България. Идеята е да се подпомогнат службите, които са ангажирани с граничния контрол, да обменят информация, включително по движението на големи миграционни потоци в областта на запазване на човешките права, в областта на предварителна информация, когато е необходимо да се вземат съвместни мерки за преодоляване на евентуална криза по границите. И този проект вече върви няколко години. По него е подписано и тристранно споразумение, което дава една висока степен на информираност за трите държави, ако започне процес на засилено движение на хора по границите. Все пак имайте предвид, че практиката през последните години ни научи, че ако възникне някакъв конфликт в Близкия изток, някъде до 40 дни първите групи се появяват на българската граница. Така че тази информация е известна на службите от граничния контрол и те имат готовност. Нека да добавим и това, че към настоящия момент имаме и едно добро механично съоръжение на границите, т.нар. ограда, което също възпрепятства евентуално неконтролиран миграционен натиск. Така че можем да кажем, че ситуацията на нашата граница спрямо тази преди 5-6 години е значително по-добра, по-гарантирана и по-управляема.

Водещ: В началото на нашия разговор споменахте за Италия, страна, в която има проблеми с мигрантите. Какво е вашето мнение за предложението ЕС да разпределя бежанци по квоти?

Иван Шаренков: Първо трябва да кажем съвсем  откровено, че има един  принцип за солидарност при управлението на границите. Тази солидарност и проявена отговорност между държавите-членки на ЕС, е заложена в основата на всички договори на ЕС. Така че всички държави са отговорни и в този смисъл те трябва да поемат своята част от този ангажимент за разпределение на лицата, които вече са пристигнали в ЕС. Все пак техният брой е много голям, отчита се, че около 20 милиона граждани на трети държави се намират към момента на територията на ЕС. Това са около 4 %  и съгласете се, че по отношение на тези хора единственият изход е те да бъдат интегрирани в нашето общество. Тъй че ако те са получили статут, те могат да бъдат интегрирани. Ако те вече нямат основание да пребивават в ЕС, то по програмите, които ЕК финансира, те могат да бъдат подпомагани да се завърнат в държавите си на произход.

Водещ: Казахте, че държавата ни е подготвена – разполага с необходимия ресурс и средства, България, Гърция и Кипър представиха съвместна инициатива за пътя на миграцията в Източното Средиземноморие по време на Съвета на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на ЕС в Люксембург, който се проведе на 7 и 8 октомври. Интересното тук е, че и трите държави настояват за допълнителни средства от бюджета за периода 2021-2026 г. за справяне с бежанския въпрос.

Иван Шаренков: Това е една дългосрочна перспектива. Охраната на границите е един продължителен процес, в технически аспект постоянното подобряване на техническата съоръженост на службите от граничния контрол не може да бъде еднократно решен. Защото техниката ползва се, остарява, има необходимост от нова. Трябва да кажем, че хората, които се занимават с подпомагане на нелегалните влизания, стават все по-изобретателни и поставянето на необходимите технически средства в необходимото количество е един процес, който постоянно трябва да се надгражда. Така че в този смисъл съвсем логична е това решение и това предложение на тристранната среща да се търсят възможности за повишаване на техническата обезпеченост. В смисъл, че това е техническият аспект. Техниката, както във всички други области на живота, се изменя и тук е необходима все по-добра и по-надеждна техника, която да дава по-добри резултати.

Йоланда ПЕЛОВА