Ивелина Николова, богослов: Нека всички да се новородим, за да може не да усещаме духа на Коледа, а да разберем защо Бог се е родил в плът

Ивелина Николова, богослов и преподавател по предмета „Религия”, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

Фокус: Госпожо Николова, по какъв начин подготвихте децата, възпитавани по предмета „Религия”, за Рождество Христово?

Ивелина Николова:  Ние вече преминахме с дечицата този емоционален етап през изминалата седмица. За нас винаги е голямо вълнение, защото е предизвикателство да можем да предадем тази велика истина на празнуването, на въплъщението, на бог слово в плът на децата, така че те да могат да го разберат на понятиен български език със сърчицата си, разбира се. Това е първото предизвикателство и второто предизвикателство е това, че всяка година ние се опитваме по нещо ново да внесем в тази материя, така че да имаме развитие в проблематиката. Тази година – 2020, правим 10 години от преподаването на предмета „Религия”в град Кюстендил, така че се стараем винаги да има нещо ново. Какво, обаче, се случва на практика? Ние вече започнахме да тренираме темата от необходимостта за вътрешна духовна чистота и новото раждане на човека. На децата не може да предадем директно тази истина, но започнем ли целия този празничен цикъл от началото на месец декември, когато започва и темата за Свети Николай Чудотворец, малко по малко ги приближаваме към необходимостта от извършването на добро и на добри дела, от това те да бъдат смирени, да се вгледат в себе си, да могат да осъзнават всичко, което вършат и да го преценяват през призмата на доброто и човешкото. Така, както биха се отнесли към Бога, така да се отнасят и към хората. И от тази гледна точка, когато вече достигнем до темата за Рождество, те започват да мислят за слизането на Бога в човешки образ, като на този, който не само преценява нашите помисли и намерения сърдечни, но и като Богът, който е близо до всеки един от нас и ни мотивира да вършим едно. Следователно темата за Рождество Христово се пречупва през детското съзнание чрез темата за доброто и добрината. Тогава тя става близка и уловима за тях. Детското сърце, както нито едно друго сърце, чувства доброто и преживява доброто по този начин. За най – малките дечица ние бяхме подготвили и изненади тази година, списанието, което винаги раздаваме, както и календар с нашата продукция, така че предмет религия принципно присъства в общообразователната система като предметът за доброто и в тези светли празници, ние се опитваме да наблегнем върху нея с един по – ярък нюанс, пречупен през раждането на Бога.

Фокус: Осъзнават ли децата разликата между очакването на Дядо Коледа или бъдника, който трябва да гори в очакване на Рождество, научиха ли се да правят тази разлика?

Ивелина Николова: Да, това се случва в часовете, посветени на празника Никулден, когато ние съобщаваме интересната новина, за която казваме: Дори Вашите родители не знаят и тя е следната. Традицията за раздаване на подаръци идва от добрината, която прави свети Николай Чудотворец на бедния баща с трите дъщери и оттам започва да се дефинира и да се изгражда друг образ и това е образа на дядо Коледа. Казваме нещо много просто и обикновено, в последствие хората не го наричат Свети Николай Чудотворец, а Дядо Коледа. Дори част от името Николай се запазва и днес се възприема по този начин. При което те ахват, защото за първи път чуват, че Дядо Коледа раздава подаръците и настъпва другия въпрос. А как Дядо Коледа в лицето на Свети Николай Чудотворец предварително раздава подаръците, когато той трябва да присъства едновременно на различни места. И тук учителят по религия трябва да съумее да каже самата истина. Той е научил много други хора да правят това и в негова памет и негова чест, преповтаряйки неговото дело по цял свят различни хора идват, за да могат да донесат тази прекрасна новина, че спасителят предстои да се роди и да дадат подаръците на децата. Примерът идва оттам и се последва вече от хиляди други християни по цял свят.

Фокус: Вие списвате и едно списание, насочено към слънчогледите в тази тема, какво включва тематичният му брой?

Ивелина Николова: Това е деветият брой на списание „Малки слънчогледи”, което се издава два пъти годишно – за Възкресение и за Рождество Христово. Проблематиката обхваща тези празници, за които споменах,това е от Никулден до красивия празник Рождество Христово в багри и тук сме заложили конкретни методологични елементи, които не просто целят да направят едно забавно преживяване на децата и да им донесат радост и емоции в цветове, а ние се опитваме когато учителят по религия го няма, чрез посочените в списанието задачи, детето да може със себе си, само, или с помощта на родителите да овладее конкретни тематични ядра. Така че задачите са подбрани с оглед конкретна методология, самите тематични сюжетни линии са подбрани също с тази цел и детето в празничните дни да може да се докосне до това богатство от светове и тематики и така да остане в съзнанието му нещо съзнателно за празника, а не просто игровия елемент на елхите,подаръците и ограничението в храната или акцентът да бъде поставен там. Надявам се дечицата да го харесат и да намерят смисъл в него, който не може да се срещне в телевизора или в другите електронни игри. Списанието вече е разпространено в цяла България с тройно по – голям тираж, в сравнение с предишните години и колкото повече деца го оценят, също и учители, и възрастни, ние само ще бъдем щастливи и благодарни от това?

Фокус: Какво се промени за тези 10 години? Как се живее без вяра и как се живее с вяра?

Ивелина Николова: Отговорът на този въпрос директно отговаря на Вашия въпрос. Когато в едно общество, а ние с Вас, сме преживели и предишното , знаем и сегашното състояние, народът е мотивиран от държавата да вярва в доброто и в ценностите, тогава неговите резултати от действията са различни от тези в обратното положение. Следователно ние сме отговорни и длъжни ние да го дадем на децата, а те от своя страна след 10 години ще покажат дали са избрали този път или не. Предметът религия не прави децата автоматични християни, вярващи и добри, но предметът религия 10 години повтаря какво трябва да бъде направено и дава шанс на тези деца сами да изберат пътя си. Ние можем само да благодарим на Бога и на тези, които направиха възможно това, а вече изборът, освен на децата, остава и на техните родители да следват пътя към доброто. Успяхме благодарение на подкрепата на родители, директори, учители и не на последно място на кмета на Община Кюстендил Петър Паунов това да се осъществи. И ако сме направили нещо” ние бяхме слуги, които бяхме длъжни да извършим това, което трябва да извършим”. Останалото ни беше дадено по благодат. Новородете се, нека всички да се новородим, за да може не да усещаме духа на Коледа, а да разберем защо Бог се е родил в плът. Това може да стане само ако ние бъдем духовно новородени.

Венцеслав ИЛЧЕВ