Ивелина Николова, преподавател по религия: Семейството е най-малката клетка в обществото, но и с най-голямо значение

Преподавателят по предмета „Религия” в Община Кюстендил Ивелина Николова, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Госпожо Николова, разговаряме с вас по повод празника Въведение Богородично, отбелязван и като Деня на християнското семейство и младеж, какво е значението на този празник?

Ивелина Николова: Поводът е прекрасен, защото това е един от малкото православни християнски празници, през които имаме възможност да си спомним не само една важна част от живота на Пресвета Богородица, бъдещата майка на Спасителя, но също да отправим и поглед към най-малката клетка в обществото – семейството, но в и с най- голямо значение. Това е празникът Въведение Богородично, Ден на християнското православно семейство и младеж. Едновременно с тази двупосочност значението се свързва с въвеждането на малката Дева в храма, където би трябвало тя да остане под надзора на нейните покровители, да израства в мъдрост и в доброта, за да се подготвя да стане майка на Божия син. От друга страна отправяме знак към нашите лични човешки взаимоотношения в семейството с акцент върху възпитанието на децата. Тук, разбира се не обръщаме единствено поглед върху тях, а също към отговорностите и задълженията на техните родители. Празникът е с двойно значение, изпълнен с мисъл и съдържание, за който предстои много още да се говори, защото ситуиран в днешната реалност той провокира много дълбоки въпроси.

Фокус: Споменахте най-малката клетка в обществото и най – важната – семейството, вие сте ангажирана с най – малките в тази клетка – децата, на какво искате да ги научите?

Ивелина Николова: Това е въпросът, който най – често се задава, както от ваши колеги, така и от самите родители и учители, когато говорим за предмета „Религия”. Аз винаги отговарям едно и също нещо. Ние, чрез предмета „Религия”, желаем да им открехнем и да им отворим един прозорец към себе си, към света, към Бога. Един прозорец към доброто и към светлината. Дали те самите биха пожелали да се включат активно в цялостната дейност и спектър, които ние им предлагаме – това зависи единствено и само от децата. Нашата роля е на посланици на доброто и на светлината, на това за което много рядко напоследък в нашето общество се говори и се върви в тази посока. Тук няма да поставяме въпрос, свързани с основните акценти в учебната програма, защото те са предмет на друга дискусия. В по-общ план, учителят е един посредник, който израждайки по сократическият метод вътрешното вродено знание и доброта в детето, се опитва да го канализира по правилната посока.

Фокус: Тръгват ли по тази посока децата, какво е наблюдението ви?

Ивелина Николова: И да, и не. Моето наблюдение от скромният ми почти 10-годишен опит в Община Кюстендил е такова, че тези деца които осъзнато и целенасочено имат подкрепата не само на учителите и директорите, но най – вече на своите родители, те съумяват да запазят тези ценности в поведението си и то в един по – горен клас или курс на обучение. Имаме и обратните примери, когато чистотата на детското сърце чувства по някакъв начин посланието, отправяно от учителя по „Религия”, то го възприема, но в един по-късен етап те твърде рано „порастват” и осъзнават другия „ценностен модел”. Тогава за нас, бих казала по човешки, това поведение е необратимо. Въпреки това съм дълбоко убедена, че там, където е посято семето на доброто рано или късно то ще покълне, без значение на обстоятелствата в които е попаднало това дете в един определен отрязък от време.

Фокус: Споменахте важната роля на родителите, но има ли го този момент, в който децата хващат за ръка родителите си и заедно вървят по тази пътека?

Ивелина Николова: Случвало се е. Мога да кажа с радост, че самите родители, когато са идвали при нас да споделят този факт, те го споделят с надежда и с приветливост на самата идея, с желание и плам. Нека да кажа, че нашите връстници – родители, по никакъв начин не са ограмотявани в дълбочинните извори на християнската религия. Детето се явява първият повод родителят да погледне нататък. Когато това се случи, както вие самият отбелязахте, тогава ние сме щастливи, че сме изпълнили своята мисия. Отново ще кажа, че е въпрос това да се превърне в част от цялостния аспект на ценностната система на семейството, а не като един епизоотичен, откъслечен факт в техния живот. В тази борба ние конкретно не участваме, това е въпрос на самото семейство.

Фокус: Кои са най-големите опасности пред днешното християнско семейство?

Ивелина Николова: Нека започнем отвътре навън. Самото то е опасно за себе си. Докато ние не осъзнаваме, ние които създаваме семейство не осъзнаваме, че семейството е свята общност, а не най – малката клетка в обществото, а подхождаме към него като едно обикновено съжителство – днес с този, утре вероятно с друг партньор, тогава не може да търсим причините на по-горно ниво било политическо, било обществено, я някои хора търсят дори и вина в Църквата. Когато един мъж и една жена пристъпват към Светата чаша или към брачния съюз с презумпцията, че всичко е до време и изграждат подобен морал в децата си, те просто отварят вратата към всички предстоящи други опасности. Ако трябва да тръгнем нагоре по стълбицата, след опасността вътре в самата структура и в начина на мислене на едно семейство или на едни партньори, защото в момента брачното съжителство е широко разпространено, следващите опасности ние ги търсим в „ценностни морал” на обществото, а оттам и в политическата структура на държавата която по един или по друг начин вече за повече от 20 години доказва, че ние постоянно живеем в преход, в който само говорим, че християнските ценности се утвърждават, но на практика това не се случва. Ако трябва да направим един разрез на цялата тази картина виждаме, че червеят на злото, на регреса е пронизал абсолютно всички сфери или пластове в това битие, ние просто се оказваме затворници на цялостната система.

Фокус: Какво е вашето пожелание по повод празника?

Ивелина Николова: Пожеланието ми е в две насоки. Нека да се опитаме да запазим през този един единствен живот, отреден от Бога, най-ценното което имаме. Това е да създадем семейство, да създадем нов живот и да го посветим на доброто и на Бога. Второто пожелание е каквото и когато и да се случва, нека да бъдем достатъчно смели и силни, да признаем грешката си, да направим компромис, да поправим което е било и да продължим напред.

Венцеслав ИЛЧЕВ