Иво Бонев, Съюз на хлебопроизводителите и сладкарите -Варна: Хранителните навици на потребителите се подобряват

Иво Бонев, председател на Съюза на хлебопроизводителите и сладкарите във Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна  

Фокус: Г-н Бонев, каква бе 2017 година за бранша?

Иво Бонев: 2017-та година беше добра, ползотворна и допринесе за подобряване на хранителния навик на варненеца. Предлаганите продукти бяха в значително по-добра степен като качество, имаше разнообразие, имаше иновации, като нови видове хляб със закваска, без мая. Появиха се няколко малки производители, които приготвят своите продукти ръчно и излизат на пазара с много добро качество. Двама от тях са специализирали в Западна Европа, но са се върнали в България. Това допринася за подобряване на хранителния навик на потребителя.

Фокус: Може ли да кажем, че се храним по-здравословно? Кой хляб е здравословен?

Иво Бонев: През последните години тази тенденция с ясен тренд в посока здравословно хранене е очевидна и тя не е само при тестените производства и хляба. Нормално е човек да се интересува от тези неща. Когато отиде в търговския обект, да прочете етикета, макар и доста голям. Ние сме задължени да изписваме много реквизити, които са важни. Тази информация  е важна и се радвам, че повечето потребители я четат. При избора на хляб е важно кой е потребителя – дали това е младеж, човек на средна възраст, пенсионер, дете, има ли заболявания, спортува ли. Винаги съм казвал, че един от най-хубавите хлябове е този с твърда кора и със стегната средина. Последната година – две на пазара се предлагат и хлябове без мая, които също са изключително полезни. Разбира се, важно е също какво е брашното. Ако е лимец, е добре да е български, тъй като чуждият лимец е третиран. Освен това българският лимец се жъне и се бели ръчно, нямаме машинна обработка. Той е по-скъп, но качествата му са изключителни.

Фокус: Има ли недостиг на кадри в хлебопроизводството и сладкарството?

Иво Бонев: Има недостиг на кадри и в сферата на хлебопроизводството и сладкарството. Сложна е ситуацията с кадрите както във всички браншове, така и при нас. Старите кадри се пенсионират, а младите хора, които завършват специализираните училища във Варна, започват работа основно в Западна Европа. Ние не можем да разчитаме на подготвени кадри, а сами трябва да ги обучаваме. От друга страна мотивацията и желанието на млад човек да работи в бранша не е на високо ниво. Трудът е повече нощен, има лек шум, запрашеност, но това е много благородна професия. Да произвеждаш хляб е свързано и с религията ни. По-добър става човек, когато произвежда продукт, консумиран ежедневно. Ние разчитаме на хора, които сами обучаваме. Задържаме ги основно с по-високи заплати. През миналата година ръстът на работната заплата на служителите в бранша е над 20%. Очаквам подобен ръст и през тази година. Знаете, Варна е сезонен град, зависими сме от туристите. През април хотелите дърпат много кадри и става една борба, трудно е, но се справяме. Предстои ни, надявам се, една по-добра година, да си го пожелаем.

Фокус: Какви са предизвикателствата и да очакваме ли повишаване на цената на хляба?

Иво Бонев: Основното предизвикателство пред нас през 2018-та година е приемането на поправките в Закона за храните, който мина на първо четене в парламента. Надяваме се да бъде приет, обнародван и да влезе в сила. Чрез тези промени до голяма степен ще се намали значителният дял на сивия сектор, който в момента е над 50%. По отношение на цената на хляба – тя не е променяна през последните десет години. Консумираме най-евтиния хляб в цял свят.  Положителното е, че наистина се появяват все повече качествени хлябове, които държат по-висока цена. През тази година е възможно да има повишение на цената на хляба заради очакваното повишаване на електроенергията. Разходът за енергия на един производител е между 4 и 12% от общите разходи, зависи кой на какъв енергиен източник е – електрозахранване, природен газ, комбинирани източници, алтернативни източници. От 1 януари плащаме с около 25% по-висока цена за хартията, повишена е цената и на някои брашна.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА