Иво Стоянов, РИМ- Разград:Обявяването на Независимостта на България е желана и очаквана от народа стъпка към националното му обединение

Иво Стоянов от Регионален исторически музей- Разград, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В деня, когато за поредна година  честваме акта на обявяването на Независимостта на България отново възраждаме темата за българския ентусиазъм и патриотизъм, за стремленията на поколения българи да има свободна България. Г-н Стоянов какъв е отзвукът в Разград от тези събития- 6 септември 1885 година, 22 септември 1908 година?

Иво Стоянов:Разград не е водещ политически център в тези събития, но все пак местното население активно подкрепя Съединението на Княжество България с Източна Румелия. В хода на тези събития младежи от региона и най- вече от Разград сформират доброволна чета, която трябва да окаже помощ на българската армия при евентуална война с Турция, тъй като тогава се е очаквало именно Турция да нападне България, във връзка с акта от 1885 година. По- късно вече български войници, които са от Разград, служат в българската армия и участват в защитата на Съединението и част от Сръбско- българската война. В това се изразява най- вече участието на разградчани в Съединението, а що се отнася до обявяването на Независимостта, се провеждат спонтанни митинги. След като населението научават за този акт се организират спонтанни митинги, хората излизат радостни да приветстват това събитие, което се явява една от стъпките към национално обединение на българския народ. Този стъпка е очаквана и желана от народа и затова е и успешна. Целокупният български народ начело с княза, с министерския съвет подкрепят този акт.

Фокус: Какъв е днес актуалния прочит на събитията от 22 септември 1908 година?

Иво Стоянов:Този исторически акт е ключов за съвременната българска история. Страната ни става независима държава може сама да движи своите политически ходове, и това е част от голямата цел на българския народ- националното обединение. Затова този ден винаги ще бъде актуален и важен за българската история.  Това е естествен процес, който започва още от периода на Възраждането, с борбата на българите за признаването им като отделен народ в рамките на Османската империя, с извоюването на самостоятелната българската екзархия, по- късно преминава  в Освободителната война, следва актът на Съединението и всичко това са стъпки, които водят към голямата цел, а именно обединяване на българския народ в единно отечество. Това е съвсем закономерен акт и последствие от всички тези политически процеси, които се развиват в българското общество, в края на 19, началото на 20 век. И водещата сила е желанието на българите да бъдат единни, обединени, а не разпокъсани в различни държави. Това е била мечтата на българина- да изгради една целокупна своя самостоятелна независима и просперираща държава. Всички тези процеси, които се развиват още в периода на Възраждането, са в името на тази цел- извоюване и политическо обединение на българския народ.

Фокус: В Шумен на 22 септември с жива картина се пресъздава  момента, в който в града е получена телеграма, че с манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България. Кои са най- силните послания на манифеста, според вас?

Иво Стоянов:Желанието на българите да бъдат независими ,да не зависят от никой друг, а сами чрез своя труд, със своето себераздаване във всички посоки, да работят за просперитета на народа.  И както се казва в текста България и Турция да действат самостоятелно, да работят в мир и разбирателство, и двете държави да продължават да се развиват.

Фокус: Тези чествания на националните ни празници успяват ли да докоснат младите хора?

Иво Стоянов: Тук вече се появява въпроса за дистанцията на времето. Нашата гледна точка към тези събития е друга, и съвременната младеж като че ли стои малко изолирана от тези събития, от онзи национален прочит, който са имали навремето дедите ни към тези събития. Има какво още да се направи за да успеем да направим съпричастни и младите и много по- широк кръг хора към тези събития. Няма място за протоколно присъствие. Участвам в клубове за исторически възстановки и винаги ми прави впечатление, че когато събитията се представят с възстановки, с живи картини, предизвикват интереса, чистото любопитство и хората се вълнуват. И тогава се усеща този силен патриотичен и емоционален заряд.

Ивелина ИВАНОВА