Иво Ташев, психолог: Професията психолог е мисия и призвание

Иво Ташев, психолог в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод Националния ден на психолога.  

Фокус: Г-н Ташев, какво трябва да знаем за психологията в националния ден на психолога?

Иво Ташев: Психологията е една относително нова наука, която се занимава с човешката душа, с човешката психика и човешката личност. Това е една многоаспектна наука. Психологията се разделя на различни области като такава, която се занимава с психотерапевтична, където е частта, която се занимава с човешката душа, но има и трудова и юридическа психология, които съответно обхващат други области.

Фокус: Кои са трудностите, с които се сблъсква младият психолог, а и психолога като цяло?

Иво Ташев: Трудностите на младия психолог, който тепърва навлиза в професията е изправен пред много предизвикателства. Те са свързани с времето и икономическата ситуация. Подобни трудности срещаме и психолозите, които имаме повече опит. Държавата също не помага значително на психолозите, за да може един млад човек да се реализира. Съществува и проблем със закона за психолога, който ако не се лъжа е от 1978 година. От тогава липсва каквото и да е обновяване. Много хора, които учат пет години на студентската скамейка полагат много усилия и като завършат търсят начин да се реализират. Съществуват и много псевдо психолози, които не са учили това, но наричат себе си различни учители. Те си измислят модерни имена и титли като, когато клиентът не попадне на правилния човек – се разочароват, което рефлектира на професията. Задължително е младите психолози да работят първоначално пред супервизия като така те ще имат възможността да се научат. Полето на психологията е широко и човек може в началото да се удави в тези дълбоки води, но така се учи най-лесно да плува, докато изгради собствен стил на работа. Съветът ми към младите психолози е да се опитат да изградят свой собствен стил на работа, което със сигурност ще бъде полезно за тях. Не е необходимо да се пробват да бъдат имитация на някой друг, защото ние сме уникални като личности. Реализацията също е проблем. Там също има трудности като един от проблемите, който се среща е, че държавата по никакъв начин не заплаща посещението при психолог, психотерапевт и семейна консултация. Наясно сме за икономическото положение в страната и е необходимо да работим и в тази посока.

Фокус: Кое е нещото, което кара психолозите да не се откажат, въпреки трудностите, които Вие изброихте?

Иво Ташев: Този въпрос е много интересен и предизвикателен, защото винаги съм се чудил по време на срещи с колеги какво ни кара се занимаваме с тази професия. Аз също съм се замислял и отговорът, който открих за себе си е, че да бъдеш психолог не е професия, а призвание. Когато усещаш себе си призван в една професия и в едно поприще, независимо дали е психология или като при вас журналистика, няма как да не го следваш. Много често околните коментират, че дадена професия не носи добри доходи. Професията, призванието и желанието да помагаш на хората може би стои в основата и човек се мотивира да предложи да работи тази професия. Спомням си, че преди години мой млад колега психолог, когато за първи път се беше срещнал с един тежък и кризисен случай при негов клиент, който имаше мисли за самоубийство, моят колега дойде при мен и ми каза, че всичко, което е учил до този момент си струва, защото е успял да върне млад човек към живота и да си промени бъдещето. Удоволствие е да виждаш доволните клиенти, които са се променили и, които са направили нещо. Те често се сещат и благодарят на психолога, който им е помогнал в даден момент от живота, което ме кара да продължа. Психологията е мисия и призвание. Мотивация е да работим като психолози и да продължим въпреки трудностите.

Фокус: Как човек може да открие своето призвание и колко време му е необходимо?

Иво Ташев: Аз мисля, че е много лесно човек да открие призванието си. Информационната среда и информационния век и епохата, в която сме в момента ни дава много възможности и затова понякога човек, докато се чуди и усети призива и желанието си минава известно време. Не е лошо, когато човек на 18 години не е открил своето призвание. Често при мен идват млади хора, които ме питат какво да кандидатстват и какво да учат. Аз ги съветвам да запишат нещо, което в момента им харесва, а след време може да направят друг избор като не е късно този избор да бъде на 21 – 22 години, когато да започнат да учат нещо друго. В началото човек е необходимо да започне от някъде. Ние самите като личности се променяме. Всеки си спомня какви мечти е имал на 10 годишна възраст. Някои хора се радват, че те не са се осъществили. Ние се променяме и желанията ни също се променят. Призивът и копнежа съществува от детството, но когато минат години и се натрупа опит – човек усеща своето призвание.

Фокус: В Националния ден на психолога, кое е нещото, което трябва да бъде запомнено за тази професия?

Иво Ташев: Пиер Дако казва, че психолога преди всичко е ум и сърце. Аз бих наблегнал на втората част, която е сърцето. Всеки човек е необходимо да се роди преди да стане нещо, но психологът е едно специфично усещане за душевност. Университетското образование не може да те направи психолог ако нямаш тези качества. То може да те направи посредствен психолог. Успешният психолог е необходимо да има голямо сърце и да обича хората като не трябва да съди. Той е необходимо да вникне в тях и да ги разбере.  Важно е да потърси отговора на въпроса какво ги е накарало да постъпят по един или друг начин. За да може да помогнеш на един човек е необходимо да се почувстваш разбран, приет и да му имаш доверие като след това да можеш да му помогнеш и да му промениш гледната точка. Психологът е ум и сърце както й човечност, защото това е една хуманна професия, при която е необходимо да помогнем на хората. Поздравявам всички колеги с празника като бих им пожелал да слагат повече сърце, призвание и човечност в професията, която са си избрали.

Денис НИКИФОРОВ