Иво Христов: ЕК трябва да проучи случая с боклука в България, да изследва порочните схеми и да намери европейско решение

Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: 17 вагона с над 800 тона отпадъци, пътуващи за България и задържани при полицейска акция в Италия през декември, са част от мащабна схема, свързана с мафията. Незаконният бизнес се пренасочва към Източна Европа заради нови ограничения в Китай и натрупването на непреработен отпадък в Апенините. Първоначално властите у нас изпаднаха в ступор и отричаха всякакви възможни връзки. След което малко по-срамежливо, но в последствие все по-упорито започнаха да си пробиват път информациите за открити изхвърлени големи количество боклуци в Габровско, Врачанско, Плевенско, Шуменско. Заговори се за внос на боклук и от Третия свят. Цифрите за внесените количества започнаха да придобиват космически мащаби. И набъбнаха до 800 хил. тона. Вероятно това е поводът български евродепутат да се обърне с призив към Европейската комисия за бърза намеса в случая с доставка на боклук в България и да предложи контрол върху търговията на отпадъци в Европейския съюз. Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, е този евродепутат, и той е наш гост тази вечер. Започваме годината с недобър сюжет, г-н Христов, но в крайна сметка трябва да намерим решението му. Тази информация доби публичност след акциите на карабинерите, но известно ли е, от колко време съществува мръсният транспорт към България?

Иво Христов: Можем само да гадаем, но помните, че през лятото имаше инцидент със запалени бали под една автострада. Онзи, който диша въздуха в София и в Кюстендилско усеща, че той е наситен с множество аромати, да речем. Тъй че ние с мръсния въздух сме свикнали, затова и не забелязваме промяната. А той е мръсен по ред причини, а напоследък и поради тази.

Водещ: Господин Христов, с какво Европейската комисия може да се намеси в случая с България?

Иво Христов: Знаете, че Европейският парламент няма право на законодателна инициатива. Това, което ние можем да направим, е да сигнализираме, че има тежък проблем. Европейската комисия, според мен, трябва да проучи случая, да изследва тези порочни схеми и да намери европейско решение. Защо? Защото престъпността винаги се интернационализира по-бързо, отколкото правилата, които търсят да я овладеят. Така е от дребната престъпност до транснационалните схеми. В случая както виждаме, тя вече е изградила устойчив и печеливш бизнес модел, който няма да секне, няма да се саморазтури, няма да спре от само себе си. Необходима е намеса. Националните власти разполагат с достатъчно правомощия, за да я пресекат, тъй като нарушението да речем на екологични норми, на чистотата на въздуха и прочие са причина да се спрат определени предприятия нарушители. В случая това са ТЕЦ-ове, които подменят традиционно гориво с отпадъци. Но националните власти не го правят. Можем ли в страна, която не е в състояние да опази водите си, да очакваме да опази въздуха си? Можем да се надяваме, но за съжаление не е факт. Дано Европа да намери такова решение. Според мен верният път е да се вмени задължението на всички страни да имат грижата за своите отпадъци. Така те ще бъдат стимулирани да търсят високотехнологични, интелигентни решения. Да приучат своето население да сортира боклука, да го отработват по най-чистия начин. Защото, ако приравним боклука към коя да е друга стока и към нейното свободно циркулиране из Европа, такива са правилата, то тогава целият боклук на Европа ще започне да се стича към най-слабата държава. Най-слабата държава като държавност, като институции е България.

Водещ: А какъв контрол върху търговията на отпадъци в Европейския съюз може да бъде въведен, защото очевидно той досега не съществува?

Иво Христов: Ако се въведе принципът всяка страна да има грижа за отработването на своите отпадъци, това е една форма на контрол. Друга форма на контрол е възможността при прекосяване на границите този боклук, тези отпадъци да бъдат щателно контролирани. Тъй като знаете, че възникнаха и съмнения, какво още може да се превози с този боклук. Той не прилича на коя да е друга стока. В него може да бъде превозено какво ли не.

Водещ: Включително наркотици.

Иво Христов: Да. Той не може да бъде ясно дефиниран. Той няма форма. Това са бали с неясно съдържание. Тъй че това крие и чисто криминален потенциал. Има възможности да се прецизират и да се въведат по-взискателни екологични норми при обработката на тези боклуци. Виждате, че в момента такива няма. Възможно е български ТЕЦ-ове да горят боклук и замерванията да показват рекордни стойности, включително в едномилионна, близо двумилионна София, без това да дава повод тези предприятия да бъдат санкционирани или затворени.

Водещ: Господин Христов, защо в Европейската комисия досега не е бил поставен въпросът за пътуващия из континента боклук, транспортиран от мафията?

Иво Христов: Както споменахте в увода, темата изплува наяве след акции на италианските органи на реда и след разследвания в италианската преса. Аз нямам представа, точно от кога работят тези схеми, но ако България е потърпевшата страна, трудно можем да очакваме тя да сигнализира. Знаете, че нашите институции са тежко корумпирани на всички нива. Това не е единственият скандал в България. Корупцията се проявява под всякакви форми, това е една от многото форми. Там, където има работещи институции, включително в Италия, която има дълга мафиотска традиция, както виждате, тези институции влизат в ролята си. Надявам се и нашите да го направят.

Водещ: Как ще може да се контролира и боклука, идващ от Третия свят? Разбрахме за медицински отпадъци, идващи от Централна Африка, от Нигерия.

Иво Христов: Според мен тук Европа трябва да бъде съвсем забранителна. Защото колкото по-развито е едно общество, толкова повече боклук произвежда. За съжаление е така. Европа е един от най-развитите икономически полюси на съвременния свят и произвежда премного боклук, за да се налага да внася и друг.

Водещ: Съществуват обаче гласове, че преработката на боклука е твърде печеливш, дори полезен бизнес. От него могат да се извадят ценни суровини.

Иво Христов: Зависи как. Това, което наблюдаваме, е неговото горене в България. Има технологии, впрочем това е едно от приоритетните направления в съвременната наука, която все повече позеленява и търси начини как безотпадно да отработваме боклуците. Много научни институти работят по темата, включително в Европа, и това е заложен научен приоритет в програмата на Европейската комисия. Но както виждаме, субсидират и съвсем варварски схеми с горенето, от които патим и ние.

Водещ: Какви са очакванията ви, ще отговори ли и в какъв срок на вашия призив Европейската комисия?

Иво Христов: Аз се надявам да отговори скоро, да прояви интерес към темата. Тя е длъжна по правилата да ми отговори в определен срок, тъй като това е парламентарно поставен проблем. А не е писмено питане, каквото отправих миналия месец. На писмено допитване комисията отговаря в рамките на три месеца.

Водещ: До каква степен сте оптимист – скоро или по-далеч във времето ще реагират от колежа еврокомисарите?

Иво Христов: Всичко е въпрос на добра воля. България сама би могла да реши този проблем, ако нашите институции действат безкомпромисно. Но ако се уповаваме на европейската рамка, тя ще съдейства в рамките на няколко месеца, надявам се.

Цоня Събчева