Иво Христов: Мая Манолова трябва ясно да заяви своята позиция спрямо премиера Бойко Борисов и оглавявания от него корупционен модел

Иво Христов, евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент с абривиатура АГРИ одобри предложението в бюджета на ЕС за догодина да бъдат предвидени допълнителни 70 милиона евро за борба с африканската чума по свинете. Предложените поправки в проектобюджета бяха внесени през юли от евродепутатите Иво Христов от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и Кармен Аврам от Румъния, членове на ресорната земеделска комисия. Следва гласуване в бюджетната комисия на парламента. Каква ще бъде съдбата на тази сума, ще се осъществи ли, как ще бъдат разпределени парите? Наш гост е Иво Христов. Каква е идеята, г-н Христов, на внесените изменения, които вие предлагате?

Иво Христов: Целта е да се предвидят 70 милиона допълнително към бюджета по общата селскостопанска политика, тъй като имаме кризисна ситуация в България, в Румъния, а има огнища и другаде из ЕС. Те се появяват периодично. В този смисъл с тези 70 милиона в повече ние се надяваме с 50 милиона да удовлетворим нуждата от обезщетения на различни пострадали фермери, а с 20 милиона да стимулираме създаването на ефикасна ваксина. Тъй като положението е такова, че в Европа имаме проблем със заболяването, а нямаме ваксина. В САЩ, да речем, се разработва такава ваксина вече, без те да познават този проблем, тъй като работят изпреварващо, за да могат да предотвратят възникването на такива огнища поради това, че търгуват с жива стока от трети страни. Та целта е да решим проблема не само като криза в настоящето, но и като перспективни кризи в бъдеще.

Водещ: А има ли възможност и висока ли е тя това искане, прието от земеделската комисия, допускам, че ще го подкрепи и бюджетната, да влезе в преговорите за бюджета на ЕС за догодина, за да се отпуснат парите?

Иво Христов: Ако премине през следващата комисия, има добри шансове. И се надявам това да бъде осъзнато на всички нива от всички отговорни лица. Тъй като ние наблюдаваме драмата на българските стопани и драмата на българските животни по телевизията. Виждаме, как се закопават хиляди прасета от български стопанства. Някои от тях са единствените, на тях разчитат отделни семейства за своята прехрана. Разбира се, за някои европейци проблемът е по-абстрактен, но Европа преживя кризата с „лудата крава“ преди трийсетина години и знае, какво е това да бъде съсипан цял сектор. Както това тогава се случи с британския животновъден сектор.

Водещ: А как ще се разпредели голямата сума от 50 милиона евро във Фонда за спешни мерки?

Иво Христов: Тези 50 милиона евро ще бъдат разпределени според вътрешните правила и според действията на изпълнителната власт, която трябва да заяви нуждите, а те да бъдат одобрени.

Водещ: Г-н Христов,  вие сте член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, която се занимава с киберсигурността. В България имаше теч на лични данни от НАП. Предвиждате ли инициатива в тази посока?

Иво Христов: Аз не смея да говоря като експерт по темата, тъй като експертите са много малко, включително новият генерален директор на Дирекция „Киберсигурност“ на ЕК бе посрещнат с голям скептицизъм от депутатите по време на прослушването преди ден. Тъй че малцина са вещите, които могат да говорят технически по тази тема. Едно е ясно обаче, на политическо ниво и на ниво обикновен гражданин се вижда, че Европа е много уязвима, а България е отразена като първата хакната държава по Си Ен Ен, и с право. В този смисъл мерки са необходими. Сега важно е въпросът да не се политизира евтино. Знаете, че бившият  президент Плевнелиев, когато говори за киберсигурност, дава воля на своите русофобски мании. Това е много повърхностен прочит на проблема. Тъй като към днешна дата киберсигурността е не само въпрос на национална сигурност, където много държави проявяват интерес към базите ни данни, европейските и българските, но това е и въпрос на индивидуална сигурност. Тъй като тези бази данни могат да бъдат злоупотребени, могат да бъдат хакнати и от частни лица, могат да бъдат обект на корпоративно проникване. Тъй че трябва да обмислим проблема на концептуално политическо ниво, а след това експертите да кажат как.

Водещ: Тези дни министър-председателят даде много еретична идея, че не е нужно България да става член на Шенген, не й трябва, дори ако му предложат в момента, той би се отказал. Това нежелание, споходило ни изведнъж, за не-Шенгенско членство, дали е свързано в някаква степен с този теч на данни?

Иво Христов: И не само с него. Има много причини на България да бъде отказано членство в Шенген. Знаете, че чували с дрога изплуваха лятото на Българското Черноморие, знаете, че имаше случаи с пътници от цели самолети, които не бяха проверени на Летище София. И да не цитирам още. Но другаде е проблемът. Аз намирам, че самата заявка като политически приоритет да влезем в Шенген беше погрешна, тъй като Шенген очевидно функционира зле, а френският президент Макрон дори говори, че той трябва да бъде предефиниран. Ние тръгнахме да влизаме в едно неясно пространство, чиито правила вече дават на късо. Ако г-н Борисов със закъснение е проумял своята грешка, поради това, че вече и гроздето е кисело, това е друг проблем. Но той често се отмята и с еднаква убеденост казва и да, и не по различни теми. Но предвид българските медии, винаги има комфорта да изиграе своя скеч. Никой не му задава допълнителни въпроси.

Водещ:  А дали отказът от членство в Шенген е смяна на външнополитическия курс на страната, може ли да се тълкува като такъв?

Иво Христов:  А какъв да е новият курс? Аз не мисля, че можем да говорим за такава радикална промяна. Той по-скоро констатира невъзможността на България да изпълни тази си заявка и търси начин да я анулира. Нищо повече.

Водещ: И още няколко въпроса, ако позволите, ползвам, че сте наш гост. Започна новият парламентарен политически сезон. Стартира в България и регистрацията на партиите и коалициите за участие в местните избори. Вече е налице и интригата за София с двете обявени кандидатури на Йорданка Фандъкова и на Мая Манолова. Какво да очакваме?

Иво Христов: Госпожа Манолова стартира амбициозно и в нея са концентрирани очакванията за смяна на модела ГЕРБ в столицата. Но госпожа Манолова трябва да си дава сметка, че тази битка за София се разиграва в националния политически контекст. Ако има модел на ГЕРБ в София и модел на ГЕРБ навсякъде другаде в страната, то този модел има име и патрон и това е Бойко Борисов. Тъй че госпожа Манолова трябва ясно да заяви своята позиция спрямо премиера Бойко Борисов и оглавявания от него корупционен модел. Тъй като ако тя концентрира своя изобличителен патос върху модела в София и не споменава премиера, то рискува да разочарова всички още в дните след нейното евентуално избиране. Тъй като много лесно е да се каже, след като те избират, в името на доброто на града трябва да работим с всички власти и т.н. И тогава всички надежди ще бъдат изиграни.

Водещ: Не зная дали сте проследили речта на президента пред Народното събрание. Тя веднага предизвика реакцията на министър-председателя. Реакцията беше доста остра и кратичка. Някои се напочиваха през август, казва премиерът Борисов, докато ние работихме, сега излизат да изговорят маса глупости.

Иво Христов: Тази реакция дори не е политическа, тя е битова, затова не заслужава политически коментар.

Водещ:  А речта на президента как ви прозвуча?

Иво Христов:  Намирам, че президентът успява в нещо изключително трудно в продължение на две години и половина да изговаря истината в едно общество, което хем е жадно да я чуе, хем е отвикнало да я изговаря. И дори само заради това президентът има изключително важна политическа роля. Той изцерява българите, като им казва, че това и това, което забелязват, това не чуват в медиите, е факт и така, рано или късно, той ще мобилизира остатъка от енергия в това общество. Кога, не знаем, може би икономическата ситуация може да тласне българите към по-активни действия. Тъй като те винаги отлагат да се заявят политически, но рано или късно това ще стане.

Водещ: А би могъл президентът да бъде още по-категоричен в своя изказ?

Иво Христов:  Аз не мисля, че той страда от липса на категоричност.

Водещ: Да посочи повече варианти за алтернатива. Не го чухме по темата за избора на главния прокурор все още. А това е една сериозна тема.

Иво Христов:  Да, съгласен съм. Но в началото на парламентарния сезон и парламентарната трибуна не мисля, че са точното място да се обсъжда темата за главния прокурор, по която той със сигурност е призван да заеме позиция. И ще направи, убеден съм.

Водещ: Г-н Христов, какво вие самият очаквате да се случи в страната през следващите месеци? Дали местните избори биха могли да разместят властовите пластове, или точно обратното – ще  препотвърдят подреденото?

Иво Христов: Местите избори имат потенциал да разместят пластовете. Но както споменах неотдавна, според мен премиерът Борисов извърши тих преврат в седмиците след европейските избори и не мисля, че думата е пресилена. Тъй като в рамките на по-малко от месец бе отменено машинното гласуване, което гарантираше някаква прозрачност и честност при преброяването на гласовете, спря финансирането на партиите, с което те бяха обречени да изтлеят, даде ги да се хвърлят в ръцете на бизнеса. А бизнесът от своя ръка е зависим от властта в България. Като съберем тези два факта, като прибавим към тях и овладяването на обществените медии, които са призвани да дават обективна информация, виждаме, че всички следващи избори могат да бъдат поставени под въпрос. България вече не прилича на демокрация. В този смисъл местните избори имат потенциал да разместят политическите пластове, но как ще бъдат отчитани, това вече трудно може да се контролира.

Цоня Събчева