Игор Лазаренко, директор на РИМ – Варна: Най-квалитетните находки в археологията излизат на най-неочакваните места

Директорът на Регионалния исторически музей във Варна Игор Лазаренко, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Г-н Лазаренко, какви дейности се очаква да бъдат извършени през летните месеци във Варна и областта, какви разкопки започват учените от Регионалния исторически музей?

Игор Лазаренко: През цялата година ние извършваме спасителни разкопки на античния град Одесос и в средновековния град Варна. Така че част от разкопките, които са започнати през първото полугодие, ще продължат и през второто. На практика, имаме голям брой обекти, които работим в самия град и в близката околност. Разкопки се провеждат в няколко обекта. Те са Крепостта „Кастрици“, която се намира в парка на Резиденция „Евксиноград“, в ранновизантийския манастир в местността „Джанавара“. В близката околност е „Петрич кале“, който се намира в Община Аврен, над село Разделна, също така в близката околност е Крепостта „Марцианопол“ – античният град, където в града Девня провеждаме от няколко години разкопки с държавно финансиране. Освен това в по-далечната околност има няколко обекта, които ще бъдат проучвани. Това са един квадрибург, който се намира до село Шкорпиловци, една селищна могила близо до село Комунари, община Дългопол, която беше обект на иманярска интервенция и впоследствие имаше предписание за нейното частично проучване, и едно праисторическо селище от халколитната епоха, разположено в непосредствена близост до град Суворово, в местността „Курията“. На практика, това са обектите, които имат финансиране от Министерството на културата, което минава през Регионалния исторически музей във Варна. Същевременно, има и други обекти на територията на областта, които имат финансиране. Това е крепостта, разположена на нос Св. Атанас в Бяла, още едно праисторическо халколитно селище, разположено в Община Аврен, което се проучва от няколко години.

Фокус: На каква стойност е финансирането за тези дейности през годината, има ли увеличение, в сравнение с предходния сезон?

Игор Лазаренко:  Да, има увеличение и то е чувствително. През миналата година финансирането, което получи Регионалният исторически музей от държавата възлизаше на около 90 000 лева, а тази година е около 130 000 лева. Така че, може да се каже, че има едно почти 40-процентно увеличение на държавната субсидия за разкопки. Те покриват голяма част от разходите, които ние имаме за археологическото проучване за планови разкопки.

Фокус: А можете ли да кажете все пак за къде очакванията Ви са най-големи през този сезон? Крепостта „Кастрици“, може би, или някой от другите обекти?

Игор Лазаренко: Вижте, всеки обект има потенциала да е интересен и обикновено така се случва в археологията, на най-неочакваните места излизат и най-квалитетните находки. „Кастрици“ действително е едно място, което през годините се доказа като обект, който дава интересни находки и голямо количество материал. Така че, ние от този период, разполагаме с находки, които не са толкова атрактивни, но са интересни от гледна точка на науката. Тази година сме се концентрирали върху проучването на един некропол от 14-ти век и на практика нямаме чак такива ефектни паметници, каквито имахме миналата година. Все пак гробовете от този период, особено на редовото население, са сравнително бедни, да не кажа, че нищо не се намира в тях. Археологията е на приливи и отливи. На практика, не всичко е вещи. Разбира се тук изучаваме погребалните ритуали, някои такива практики, които констатираме, са свързани с обезвреждане на покойниците. Но, надяваме се, на другите места, където се провеждат разкопки, да има материали, които също да представляват научен и посетителски интерес. Тъй като ние всяка година правим една традиционна изложба с находките от предишните археологически периоди

Фокус: Припомнете, какво открихте в района на Крепостта „Кастрици“ през миналия археологически сезон.

Игор Лазаренко: Имаше няколко интересни паметници – една бронзова патрица – инструмент за изчукване в релеф от благороден метал, с изображението на Свети Йоаким. Тя даже стана корица на археологическите отчети за миналата година, така наречените аори. Беше намерен един много интересен конник – оловна плочка с изображение на конник в триумфална поза, който събуди доста спорове сред научните среди дали трябва да се регистрира в античността или в средновековието. Сам по себе си той представлява изображение на владетел, най-вероятно от източен произход. Тъй като позата на коня, цялата визия на конника насочва към Изток, отколкото към византийския кръг от паметници. Разбира се, имаше и други материали, най-вече редки монети. Специално в тази крепост се откриват голям брой монети от деспот Дебор. Те са отсечени в Калиакра, може би това е мястото, където са намерени най-много такива екземпляри. Откриват се интересни татарски монети. Изобщо, от гледна точка на нумизматиката, Крепостта „Кастрици“ е една еталонна крепост, която дава такъв материал, който нито един друг такъв обект по цялото българско Черноморие не е осигурявал за научни изследвания.

Фокус: Интересно е, може би, за широката публика да припомним, че село Кестрич има връзка с тази крепост. Населението се е преместило в един момент от там.

Игор Лазаренко: Предполага се, че е така, тъй като имената са сходни, но все пак населението, което е обитавало Крепостта в началото на 15-ти век, когато е изоставена, вероятно се е преселило по-нагоре. Тя е напусната организирано, няма никакви следи от разрушаване. Но дали съвременното население на днешния квартал „Виница“ има нещо общо с населението, което е обитавало, както казахме „Кастрици“, трудно може да се каже, тъй като по цялото крайбрежие населението е много променено през различните исторически периоди. Говорим за период от около 500 години. Дошли са нови хора, има преселници от различни части на България. При традиционното население християните гагаузи, тъй като там е бил един от техните центрове преди стотина години, на практика и те в момента са до голяма степен претопени.

Фокус: За повечето обекти има доста информация, както архитектурния комплекс „Джанавара“, за „Петрич кале“, разкажете малко повече за Шкорпиловци. Какво може да бъде намерено там?

Игор Лазаренко: Това, което е известно за Шкорпиловци, са няколко паметника от различни епохи. Има един вал, който се предполага, че е старобългарски. Това е непосредствено на брега на морето. В близост има един квадрибург. Това е четириъгълна крепост. Не е особено голяма, но е сравнително добре запазена, от ранновизантийската епоха. И за двете места са правени сондажни проучвания преди повече от 40 години, но на практика разкопки, които са мащабни и с цел проучване, не са правени. В близост до двата обекта има и една раннохристиянска гробница, която преди години беше експонирана, но за съжаление през годините е доста позанемарена. Но от самото място има доста находки, които показват присъствието на хора от различни епохи, като се започне основно от предримската епоха и се стигне до ранно българско средновековие. Има материали от почти всички исторически периоди.

Фокус: Наскоро от Сдружението „Варненски некропол I“ набираха доброволци за почистването на района, в който е намерено най-старото злато. Има ли планове, дейностите по проучването и социализацията на района да продължат?

Игор Лазаренко: По принцип почистването е задължително, за да продължат разкопките там. Последните проучвания са правени през 1991 година. От тогава, за близо 30 години, цялата местност е много обрасла с растителност. Не говорим само за храстова растителност, там има и плодни дръвчета на по десетина – петнадесет години. На практика едно евентуално продължаване на разкопките предполагаше възстановяване на мрежата на предишните проучвания, за да може да се уточни каква част от некропола остава неразкопана. Всъщност това не е голяма част. На практика, навремето непроученото място от Некропола, което е непроучено, е било място, където са били рампите за разкопки от другите му сектори. Това е останало като едно островче в централната част. Идеята е, доколкото сме се разбрали с това сдружение, поетапно да възстановим възможността археологическото проучване да може да бъде продължено и приключено. Но това няма да може да стане в рамките на тази календарна година. Вероятно няма да стане и в следващата. Но има някаква тенденция да се възстановят разкопките и те да приключат проучванията на Некропола. Разбира се, какво се очаква да се намери там е много относително, тъй като, според представите, които имаме за този некропол, най-богатата му част е проучена и нещата от нея са експонирани в музея. Самата социализация на мястото е много сложна, предвид инфраструктурата, която минава над него – говоря за два далекопровода. Което на практика изключва възможността да се строи каквото и да било под тях. Това, което има като идеи да се прави – посетителски център или нещо от този род, влиза в директна невъзможност докато там съществуват тези жерета. Все пак говорим за високо напрежение и под него е забранено всякакво строителство. А в ниската част на Некропола, където в момента има зеленчукови градини, подпочвените води са много високи. Така че, социализацията може да тече единствено по линия на евентуални посещения на археологическите разкопки, докато те се извършват. Тъй като археологическите разкопки са най-атрактивни именно, когато на тях работят хора и, които могат да разкажат нещо, да покажат, да се види самият процес. Докато след това, до голяма степен, се превръщат в нещо, което ако не се покаже и експонира, добива един вид на погълнато от природата място.

Фокус: Всъщност, всяка година имате доброволци-помощници. През този сезон имате ли такива – ученици, студенти, които да помагат при разкопките?

Игор Лазаренко: По принцип има. На всеки обект те са различни. Конкретно на „Кастрици“ работим с една групичка от доста време. Някои от тях допреди известно време бяха ученици. Тези, които имаха афинитет към археологията, се записаха да следват. Те идват и продължават да участват в разкопките. Но не са голям брой хора, говорим за четирима – петима души. Същевременно програмите, които сме правили за набиране на доброволци, не винаги дават добри резултати, тъй като доброволческият труд не е чак толкова популярен. Много често доброволците идват един-два дни, след което решават да се откажат. И в един момент оставаме без хора. Но, въпросът е, че все пак ентусиазмът и на десетина души си заслужава да бъде възнаграден и те да останат като едни приятели на музея. Винаги, когато имат желание да участват в разкопки, да могат да бъдат взети за такива.

Фокус: Предполагам работата не е за всеки, все пак се работи през летните месеци, но пък досегът с историята и с възможността да видиш нещо, което е от преди векове, е незаменимо?

Игор Лазаренко: Да, така е, до голяма степен. Аз съм започнал също като ученик. Там ентусиазмът си е винаги повече от реалната преценка за това какво правим точно. Но така или иначе, за тези, които работят по брега на морето с нас, където и температурите са по-приемливи, оценяваме тяхното желание да се запознаят с паметниците на място. Същевременно, тези, които са работили във вътрешността на страната знаят за какво става дума. Все пак това си е уморителен ангажимент, защото работата на обектите продължава в продължение на целия ден. Не е само работа на терен, има и работа, свързана с обработка на материалите, има и изготвяне на съпътстваща документация. Така че, осемчасовият работен ден е пожелателен. Обикновено отива и към десет часа ангажираността. Освен физическа работа има и интелектуална.

Фокус: Но все пак е и приключение за увлечените от археологията млади хора…

Игор Лазаренко: Да, това е нещо, което винаги е привличало. Като се започне от ранна детска възраст, когато някой си мечтае да намери съкровище и разбира се, полека лека влезе в реалността на археологията, където съкровищата са рядкост, но пък възможността да се докоснеш до миналото е от първа ръка.

Фокус: Казахте, че сте започнали проучването на могилата до Комунари след иманярски набези. Имало ли е други подобни случаи скоро?

Игор Лазаренко: По принцип нови задържани работи на митницата досега не сме установили. Що се отнася до иманярството, то до голяма степен вече е отживелица, тъй като хората, които се занимаваха с тази дейност, вече минаха на трюфели и разни други работи. А и тези хора, които навремето поради безработица и липса на работа по селата и така нататък бяха започнали да я вършат, се оказа, че полека – лека или се изселиха, или имат друг бизнес. Така или иначе, пораженията, които са останали след тях по археологическите обекти, са видими. По стечение на обстоятелствата иманярската група от Комунари беше задържана през миналата година. Така или иначе, като по-пресен обект, имаме желание да направим нещо по него. Но за съжаление, много често, да не кажа почти винаги, археолозите вървят след иманярите и допроучват това, което в един момент е разкрито.

Фокус: Има ли и на други места такива могили? За тази до град Игнатиево, например, има ли някакви предположения дали е свързана с наличие на археология?

Игор Лазаренко: Не мога да Ви кажа конкретно за тази могила, тя наистина е много голяма. Почти 100 процента сигурно е, че не е селищна, тъй като материалите, които се намират около нея, не показват наличие на праисторическо селище в района. Същевременно е много голяма и от една страна е интересно да се разбере какво има вътре в нея, от друга страна е такъв обем от работа, който не може да се извърши за един археологически сезон. Това, което се случва в района на Пловдив, на могилата Малтепе, където копае колегата Костадин Кисьов, този голям мемориал от римската епоха е един хубав пример какво може да се крие в една могила. Но край Игнатиево вероятно може да се направи някаква геофизика, която може да провери дали в дълбочина има кухини. Каква е датировката на тази могила, тя безспорно е изкуствена, не мога да кажа.

Фокус: Последно, кажете за това какво ново  се случва в самия град. Всички знаем, че при един ремонт на водопровод бяха открити части от стените на Одесос. Предстои ли там работа?

Игор Лазаренко: Конкретно за мястото, за което говорим, има идея да се направи нещо, което най-малкото да бъде с трайно покритие и при възможност, ако може да бъде обособено като посетителски център. Ние съответно можем да предоставим различни паметници от лапидариума на музея, за да оформим един археологически кът на това място. То е много подходящо, тъй като се намира в непосредствена близост до пешеходната зона от една страна, от друга страна, на петдесетина метра се намира Музеят на Възраждането. От другата му страна, пък, е Етнографският музей. Така че може да се оформи един мини музеен комплекс, като прибавим и този обект с крепостната стена на Одесос и да имаме паметници от три епохи, които са разположени в непосредствена близост. Нещо подобно на това, което имаме и в района на Римските терми – Малките, Големите Терми и Музеят за история на Варна. Това също е един маршрут, който туристите посещават. Отивайки да видят едно, виждат и още неща.

Фокус: Т.е. има реален шанс мястото да бъде облагородено и да се превърне в нова туристическа атракция в центъра на града?

Игор Лазаренко: Има големият шанс това да му се случи, тъй като градинката е обществена и на практика няма частна собственост, за която да съществуват претенции от страна на собственици, спорове. Това обикновено се случва в парцелите – частна собственост и са предназначени за застрояване. Когато в някакъв момент се попадне на архитектура от римската епоха, обикновено се прави някакъв компромис, който да удовлетворява и двете страни. За съжаление собствениците си губят гаражите, но пък, за щастие се запазва част от античната сграда. Но на конкретното място няма такава собственост и има възможност да се направи един хубав и приятен археологически комплекс, който да бъде удобен за посещение от хората, идващи или отиващи към Гарата.

Фокус: Така наречената „Дупка“ също е такова място, но още няма яснота какво ще се случва там, как може да се социализира? Има ли потенциал да се случи нещо подобно и там?

Игор Лазаренко: Принципно, това е едно от хубавите места във Варна. Доколкото съм запознат с проектите, там не се предполага никакво строителство във височина и не се предлага развитие на каквато и да било търговска дейност, освен да се използва като пространство за показване на изложби. Но това всичко е на един много предварителен етап. Какво ще се случи, не мога да Ви кажа, но при всички случаи ще бъде добре за гражданите, тъй като там са запазени едни от най-хубавите като дължина крепостни стени. Има крепостни стени от ранната елинистическа епоха, има крепостни стени от ранноримската епоха и те са добре запазени. Ще бъде едно добро допълнение към центъра на Варна и обособяване на една зона, която да бъде посещавана по различни поводи и, в която да бъдат показани тези крепостни стени на Одесос.

Фокус: Благодаря за разговора, ще очакваме с интерес края на археологическия сезон, за да научим все пак какви нови открития сте направили в тези обекти.

Игор Лазаренко: Надявам се да се похвалим с нещо наистина атрактивно.

Диана СТОЕВА