Игор Лазаренко, директор на РИМ – Варна: Иманярите вече са отживелица

Снимка: Парк - музей на бойната дружба

Игор Лазаренко, директор на Регионалния исторически музей във Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

 

 Фокус: Г-н Лазаренко, каква беше 2019-та година за музеите във Варна, по отношение на приходите?

Игор Лазаренко: Мога да кажа, че изминалата година бе успешна за музеите в града. Като сума от продажба на билети, рекламни материали и беседи, сумата която сме реализирали за периода е в размер на 704 374 лева, която е с около 7000 лв. по-малко в сравнение с 2018-та година. Както виждате разликата е минимална, а и трябва да се има предвид още нещо – през летните месеци имахме дни на отворените врати и други безплатни мероприятия.

Така например на 27-ми юли имахме безплатен вход в музеите и респективно 26-ти и 28-ми юли бяха много слаби защото хората искаха да се възползват от безплатния вход, което ще рече, че в този месец имахме 3 дни с много слаби приходи. А като цяло юли месец винаги ни е най-силния месец откъм посещения.

Същевременно обаче имаме приходи от други дейности, свързани най-вече с археологическите проучвания, които се осъществиха с държавно финансиране, така че приходите на музеите за 2019-та година излиза, че е малко по-голям от тези, които сме отчели за 2018-та година. Той възлиза на 824 244 лева, а за предходната година е бил 812 613 лева.

Фокус: Много Ваши колеги от туристическия бранш коментираха, че изминалата година е била много слаба. Как се отрази това на музеите и увеличиха ли се българските туристи?

Игор Лазаренко: При нас слабият туристически сезон не се усети така, както при хотелиерите. Трябва да уточним, че ползвателите на хотелиерските услуги в масовите курорти са туристи, които използват пакетни предложения – нощуват и се хранят на едно и също място и съответно не посещават музеите. На практика ние тези хора не ги виждаме и респективно дали ще дойдат или няма да дойдат за нас няма голямо значение.

Важно за нас е да дойдат хората, които имат интерес към културното наследство, т.е. по-високия клас туристи, които според мен тази година са се увеличило. Да, като абсолютна бройка туристите може да са по-малко, но пък за сметка на това са по-качествени. Има и нещо друго, което е важно. Колегите в Южна България действително се оплакваха от слабия сезон, но там се получи така, че софиянци, които масово ходеха на юг се пренасочиха към Гърция. Да се надяваме, че това е била една модна тенденция и ще се завърне отново интересът към българското Черноморие.

Фокус:  И нека Ви насоча на тема археология. През миналата година започна да се говори за Варненския халколитен некропол. Предвиждат ли се някакви дейности там?

Игор Лазаренко: За съжаление нито един халколитните некрополи не се разработва по различни причини. Така например, по известният голям халколитен некропол не се работи мисля някъде от 1991-ва година.

Варна II знаете, че е засечен по време на строеж на Домостроителния комбинат и там всъщност са правени единствено спасителни разкопки по време на това строителство. На практика там ново строителство няма.

За Варна III, който в последните години е обособен като зона, можем да извършваме само наблюдения при новото строителство. Хубавото в тази ситуация е, че там доста от къщите са с плитки основи и имаме шанс да попаднем на гробове от халколита, които не са унищожени при по-мащабно строителство. Съвременното строителство както знаете е дълбоко, което затруднява работата ни. Това че некрополът не е проучван  се дължи на ред причини, като част от тях са свързани и с редица събития, които настъпиха през годините.

При всяко положение, това е мащабна работа и се надявам в близките години да се случи. Миналата година възстановихме план-квадратната мрежа на обекта, което беше важно, за да знаем, каква част от некропола остава непроучена. В тази непроучена част се намират старите рамки на археологическите проучвания от 70-те и 80-те години. Така че се надяваме, след като установим границите на некропола, в смисъл това, което е копано преди години и като отстраним тези рамките, които са на стария терен, може би ще имаме възможност да проучим и остатъка от това, което е останало от Халколитен некропол I.

Фокус: Г-н Лазаренко, разкажете ни къде са работили археолозите през миналата година във Варна и региона?

Игор Лазаренко: Миналата година беше много наситена откъм археологически проучвания. Сезонът започна още в началото на 2019-та с проучванията свързани с инфраструктурни проекти извършвани от община Варна на улица „Цар Симеон“, в района на Шишковата градина. За този район имахме свои предположения, които се оказаха и правилни, а именно че там са крепостните стени на късно елинистическия и ранновизантийски Одесос. В рамките на това проучване имахме възможността да потвърдим някои наши стари наблюдения, както и да променим в известна степен действителните периметри на тези крепостни стени.

По-големите археологически проучвания, които бяха и в по-дълъг период за по няколко месеца се провеждаха на различни места извън Варна. С държавно финансиране имахме възможността да проучим няколко обекта, по които се работи от години. Това са крепостта „Кастриция“, крепостта „Петрич кале“ край село Разделна, едно халколитно селище до град Суворово, античния град Марцианополис, както и проведохме археологически проучвания на два нови обекта. Единият е селищна могила в землището на село Комунари, а другия е Квадрибург в района на Шкорпиловци.

Във всички тези обекти имаше доста атрактивни находки, от гледна точка на науката, тъй като дават информация за обекти, които са по-слабо проучвани, но освен това дават и информация за историята на региона.

Фокус: А кои са най-интересните находки, на които варненските археолози попаднаха през миналата година?

Игор Лазаренко:  Сред по-атрактивните находки за публиката безспорно е съкровището от златни монети, намерено при разкопките на Марцианопол. Там археолозите откриха монетно съкровище при проучване в землището на квартал „Река Девня“ в Девня. Открити бяха  16 златни монети, които датират от времето на император Теодосий II (408-450) и съпругата му Елия Евдокия.

Освен това открихме и един надпис върху криптата със свети мощи в Шкорпиловци. Конкретно този надпис е изложен във варненския музей, докато солидите (монетите) са в девненския музей.

От архитектурна гледна точка, най-атрактивното откритие за нас бяха крепостните стени на Одесос. Освен това при разкопките на „Петрич кале“, успяхме да открием най-долният етаж на кулата, която проучваме от години. Там намерихме запазена арка. Оказа се, че входът на тази кула е висок близо 3 метра и е в добро състояние. Надявам се да успеем да реставрираме и експонираме кулата, защото достъпът до нея е много труден, но заради непрестанните запитвания от хората да посетят обекта ще се постараем да го направим лесно достъпен.

Фокус: Какво се случва с археологическите разкопки на крепостта „Кастрици“ край Евксиноград?

Игор Лазаренко: Продължават разкопките и на този наистина интересен обект. За поредна година продължаваме да търсим централния храм на Средновековния град. Работихме на място, на което в предишни години открихме очертанията на църква – там започнахме разчистване на стените. Оказа се, че във вътрешността на църквата има голям некропол. През 2019-та година археологическото проучване беше концентрирано точно върху този некропол. За съжаление той не е особено богат и няма атрактивни находки, но сме разкрили над 20 погребения на хора, които са били на различна възраст. Трудността на този обект, произтича от това, че погребенията са извършвани едно върху друго –имаше по 3-4 скелета един върху друг, поради което проучването отнемаше повече време.

Да се надяваме, че след като миналата година се занимавахме с разчистването на този некропол и вдигането на останките на покойниците, то тази година ще се фокусираме върху разчистването на самата сграда. Предполагаме, че отдолу, под сградата, има един много масивен зид от ранновизантийската епоха и е много вероятно там да се намира голяма базилика, която да ни предостави интересен археологически материал. В близост до тази сграда сме намирали части от кандила и елементи от финна мозайка. Всички тези открития ни дават основания да мислим, че всичко това е част от доста сериозна сграда, надяваме се базилика, която да бъде съизмерима с базиликите в самия Одесос.

Фокус: По какви проекти предстои да работят варненските музеи през настоящата година?

Игор Лазаренко:  Проектите, с които възнамеряваме да кандидатстваме са свързани най-вече с финансиране на археологическите обекти в региона, в това число – проучване, социализация и дигитализация.

Норвежката програма предлага дигитализация на паметниците на културата, което за музеите е много важно. Същевременно работим по още един проект за дигитализация, като надеждата ни е норвежката програма да бъде отворена, за да си подадем документите, а разбира се и да постигнем резултат с кандидатстването.

Самата програма предлага освен всичко друго, но и оборудване и софтуер. Най-големият проблем при дигитализацията на българските музеи, произтича от това, че нямаме единен софтуер и на практика, всеки музей си прави собствена схема за дигитализиране, което не е добър вариант.

Достъпът до мрежата също е малко проблемен от гледна точка на това, че говорим за стотици и дори хиляди екземпляри. Разбирате, че няма как да бъдат показани всички паметници на културата, но важното е да бъдат показани голям брой качествени находки, които съхраняват музеите.

Фокус: Т.е. идеята Ви е всички музеи или поне по-голямата част от тях в страната да бъдат свързани в обща мрежа?

Игор Лазаренко:  Това е идея, която имаме много отдавна. В известна степен тя се подкрепя и от полицията, за да се знае какво се съхранява в музеите. Тогава при евентуални кражби търсенето ще е по-лесно, както и съпоставката на експонатите, а така също и ако бъде заловено нещо на митницата ще бъде лесно да се разбере откъде е съответната находка.

От тази гледна точка съществуването на такава база данни би била много полезна, но както Ви казах – нямаме единен софтуер за всички музеи в страната. Именно от там трябва да започне тази амбициозна задача.

Фокус: Когато говорим за полиция, как върви борбата с иманярите?

Игор Лазаренко: Иманярите като цяло в голяма степен вече са отживелица. Бумът на набезите, който беше характерен за 90-те години и  началото на 2000-та година, отдавна вече не е с такива мащаби. Тази дейност беше основно развита в селата, но с промяната на демографския облик на страната, много хора напуснаха селата и на практика тези райони, които се издържаха от иманярство се обезлюдиха. От друга страна, земята и тя престана да дава толкова много материал, колкото даваше преди години. Като дейност това се оказа още по-малко привлекателно, освен, че е и криминализирано, което е още един повод да не се практикува чак толкова много. Истината е, че хората които в момента се занимават със събиране на трюфели вадят по-добри пари, отколкото вадят иманярите.

Фокус: За финал на този разговор, споделете какви по-интересни и мащабни изложби предстоят през тази година в Археологическия музей във Варна?

Игор Лазаренко: В интерес на истината не сме планирали някаква по-мащабна изложба. Към момента сме предвидили нова лятна изложба, която е различна от предходните. Имаме уговорка с колегите от Археологическия институт, на които им предстои ремонт на сградата, да ни гостуват с техни експонати. Към момента преценяваме какво бихме могли да вземем и експонираме. За сега нямаме нищо фиксирано, но знаете, че при нас винаги се случва нещо интересно, така че със сигурност и тази година ще имаме интересни неща за показване на публиката.

Десислава ВАСИЛЕВА