Избори 2017: Владимир Маринов, „АБВ-Движение 21“: Пловдивска област ще се превърне в безспорен икономически център в България и пример за успешна регионална политика в Източна Европа

Приоритетите в предизборната платформа на Коалиция „АБВ-Движение 21“ са борбата с бедността и експлоатацията, намаляване на социалните неравенства, образование, наука, култура и здравеопазване, върховенство на закона и ефективно правосъдие, свобода и справедливост в икономиката, устойчиво развитие, също сигурност за гражданите и укрепване на държавността. В интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив Владимир Маринов, бивш заместник-областен управител на Пловдив и водач на листата на Коалиция „АБВ-Движение 21“ за Пловдивска област, разкрива своите амбиции, приоритети и план за развитието на областта.

Фокус: Г-н Маринов, вие сте водач на листата на Коалиция „АБВ-Движение 21“ за Пловдивска област. За какво ще работите вие като народен представител в следващия парламент?
Владимир Маринов: По принцип работата на един народен представител в никакъв случай не се ограничава само до регионалните проблеми, които хората му представят. Аз твърдя, че познавам много добре Пловдивска област и нейната специфика. Разбира се, по-важно е да обърнем внимание на националната програма на Коалиция „АБВ-Движение 21“, с която излизаме на тези избори. Сред основните акценти са увеличаване доходите на хората, осигуряването на повече инвестиции, на повече работни места, осъществяването на реформа в образованието, която е наложителна. Ако искаме да бъдем атрактивни за чуждестранните инвеститори, то това е едно от най-важните неща. Сред нашите приоритети е също здравеопазването и всичко останало, което така или иначе е злободневно към днешна дата, не защото хората обичат просто да си говорят за тези неща, а защото през последните години нищо не се е случило в тази посока за решаване на проблемите в съответните сектори.
Фокус: Какъв е бъдещият път на Пловдивска област във вашите амбиции?
Владимир Маринов: Аз си представям Пловдивска област като безспорен икономически център в България. Няма как това да не е така чисто географски, а и Пловдив винаги е бил търговско средище. Добър е примерът с това, което е направено до момента в „Тракия-икономическа зона“, касаеща една немалка част от българските общини. На мен ми се струва, че фокусирайки вниманието изцяло върху икономическата зона около Пловдив, ние пропускаме това, че има общини в периферията, които много трудно се справят сами. И тук логично идва въпроса за това кога ще започнем и ще предприемем първите действия за така желаната децентрализация, особено финансова, за общините. Тя безспорно е свързана с второто ниво на местно самоуправление, за което никой не обелва и дума. Аз съм учуден от това, че водещи политически сили мълчат по тази тема. За нас това е приоритет. Второто ниво на местно самоуправление дава възможност на по-малките общини да участват заедно със съседни или с такива, с които просто имат общи възможност за осигуряване на достатъчно добро финансиране, било от финансова институция или чрез обединение на техните бюджетни възможности, за инвестиции, които те сами на този етап не могат да направят. Това е в моите представи. Трябва да работим изключително много, за да спрем обезлюдяването на малките населени места, а това може да стане единствено, ако осигурим там поминък на хората. Той може да бъде осигурен безспорно и единствено чрез инвестиции. Инвестициите няма как да дойдат с голи приказки. Те трябва да се случат когато държавата влезе в ролята си, създаде достатъчно добри условия за инвеститорите и те да имат спокойствието да инвестират средствата си. В моите, а и в представите на Коалиция ‚АБВ-Движение 21“, Пловдив може да бъде този център и може да бъде пример за успешна регионална политика в Източна Европа и въобще в България.
Фокус: Развитието на бизнесът в Пловдивска област е безспорно, но остава болезнена тема връзката между бизнес и образование. Как ще решите този проблем?
Владимир Маринов: Аз нееднократно, не само по време на кампанията сега, а и преди това, лично съм се ангажирал с решаването на този проблем. В предишното Народно събрание съм участвал в работни групи и сме коментирали това, че както във висшите учебни заведения, така и в средното образование липсват достатъчно допирни точки с бизнеса. Желанията и нуждите на бизнеса се разминават до голяма степен с това, което произвежда нашата образователна система. Не е логично да са ни необходими кадри, които не можем да твърдим, че няма как да произведем, при положение, че професионалните гимназии така или иначе съществуваха и бяха един много добър пример. Към днешна дата те на практика продължават по инерция да произвеждат специалисти в сфери, които са пренаситени от специалисти. В това число мога да дам един конкретен пример. В момента ВМЗ-Сопот изпълнява международни договори, работи на пълни обороти и има нужда от специалисти. За съжаление, Професионалната гимназия в Сопот продължава да произвежда сервитьори и специалисти по кетъринг. Тук искам да отворя една скоба. В последните месеци е актуална темата за инвестиции и отново се връщам на „Тракия-икономическа зона“, където има няколко отказа от инвестиции, поради простата причина, че не може да бъде осигурена работна ръка. Точно тук вече е ролята на държавата да се намеси адекватно по най-бързия начин. Още с първите стъпки в 44-то Народно събрание ние сме готови да бъдем инициатори на тези промени в законодателството. Професионалните училища трябва веднага да преминат в разпореждане към общините, защото никой по-добре от общинските администрации не знае какви са необходимостите за съответната територия и какви кадри трябва да бъдат подготвени. За да няма двусмислие по въпроса, искам ясно да заявя, че държавата трябва категорично да поеме своя ангажимент по отношение на финансирането. Отново се изправяме пред въпроса, който веднага ще бъде поставен от администрациите и от местните органи на самоуправление, а именно че те нямат ресурс да издържат съответните училища. Държавата трябва да бъде активен участник в този процес. Тук вече говорим за това дали делегираните бюджети трябва да останат в този вид, в който са в момента и да следват ученика, или по-скоро трябва да говорим за диференцирана система, където средства да се получават в учебните заведения по две направления –за издръжка на учебното заведение, касаещо материална база и всичко останало, и за изплащане на работните заплати и всичко друго, съпътстващо обучението в училищата. Разбира се, това касае по същия начин и висшето образование. В последно време пазарът на труда се напълни с достатъчно много юристи, икономисти и учащи във всички общоизвестни специалности, докато специфични такива продължават да отсъстват, просто защото не се работи съвместно с бизнеса. Не мога да кажа, че бизнесът не е активен, но на този етап системата не позволява да се работи в по-тясно сътрудничество и да излизат кадри, които веднага могат да започнат работа.
Фокус: Вие се срещате с жителите на много населени места от Пловдивска област. Какво искат те да се направи по време на управлението на следващия парламент? Какво искат да се промени? Кои проблеми сочат като неотложни за разрешаване?
Владимир Маринов: Болката на хората до голяма степен е свързана с инфраструктурата в общините в Пловдивско. Тя е в окаяно състояние в по-голямата си част. По първокласната, второкласната и третокласната пътна мрежа, които са държавни и се поддържат от Агенция „Пътна инфраструктура“, нещата се случват успешно, защото средствата се получават от националния бюджет. Там, където се касае обаче за вътрешната инфраструктура, която е прерогатив изцяло на общините, ситуацията не е добра. Тук следва въпросът дали общините могат сами да финансират тези разходи. Считам, че това на практика е неосъществимо, тъй като общинските бюджети нямат възможност. Вариантите за тези общини са два –да участват в оперативни програми, които далеч не обхващат всички населени места поради изискванията на съответната програма, или да използват кредитни средства от финансови институции. Използването на кредитни средства, на фона на не толкова голямата събираемост на местните данъци, на собствените приходи в общините, води до проблем в изплащането на тези кредити. Това крие риск в един момент общините да бъдат изправени пред фалит. Затова отново ще си позволя за сетен път да кажа, че второто ниво на местно самоуправление и възможността за обединение на общините в общи инициативи, касаещи инвестиции на съответните територии, би могло да доведе до необходимия резултат. Вторият проблем, който хората поставят и е изключително болезнен за тях, особено в по-малките населени места, е битовата престъпност. На практика няма населено място, в което почти всяка седмица да не се случва нещо. Дребно е то, ако го четем по медиите. Всеки ще се съгласи, че за един обикновен човек дори и най-малкото посегателство, касаещо кражба на зимнина или на животни, е голям проблем. Да не говорим за издевателствата над възрастни хора, което на практика показва, че държавата не си е на мястото или просто не разполага с необходимия ресурс, за да изпълни ангажиментите си към обществото. Нашите по-възрастни родители са работили за това и са си плащали цял живот. Към днешна дата ние работим, продължаваме да плащаме, но отново не чувстваме сигурност. Третият голям проблем за хората в областта е свързан със здравеопазването. Една линейка с екип обслужва по 10-15 населени места. Резервните са в отдалечени райони. За съжаление, понякога  изходът от този проблем е с фатален край за човека, който има нужда от спешна медицинска помощ. Конкурентите ни казват, че във всяко село ще има полицай. Това е нереалистично, поредната доза популизъм, която се излива върху нас. Няма как да се съглася, защото при  близо 5000 населени места в страната, назначаването на допълнителен ресурс от 5000 души полицаи във всяко село е абсолютно невъзможно и това го знаят всички. Много ми се иска хората  да проявят разум и да не вярват на тези популистки приказки, които просто са подхвърлени някъде. При повече от 26 години преход ние сляпо вярваме на обещания, а в последствие се оказва, че това са просто поредните приказки, зад които не стои нищо. Тук е моментът да спомена, че разликата между Коалиция „АБВ-Движение 21“ и останалите участници в изборната кампания е много съществена. Зад всяка цифра и предложение, което даваме, стои конкретика и разумно обяснение на пътя, по който ще се стигне дотам. Ние знаем откъде може да бъде осигурен нужния ресурс. От нас няма да чуете сляпо наддаване как ще се увеличат пенсиите и какво ще се случва. Ние даваме конкретни, реални обещания и ги изпълняваме.
Фокус: Г-н Маринов, как ще ви послужи опитът в Областна управа-Пловдив за постигане на вашите цели. Вие бяхте заместник-областен управител на Пловдив за близо година.
за постигане на вашите цели?
Владимир Маринов: В живота си съм научил, че всеки опит е безценен. Тези десет месеца, в които има възможността да работя с всички общини в качеството си на заместник-областен управител, ми дадоха възможност да се срещна с максимум проблеми във всяка една община, да не кажа и във всяко едно населено място. Смея да твърдя, че имам достатъчно познания за проблемите и слабите места на областта като човек, който е роден и живее в Пловдивска област, а това ще ми помогне да осъществя целите си. Фактът, че няколко дни в седмицата ще трябва да бъда в София, изпълнявайки ролята си на народен представител, по никакъв начин няма да ме накара да отстъпя от позициите си и да отстоявам това, което считам за правилно за Пловдивска област и съм поел като ангажимент пред жителите на нашия регион. Що се касае до работата ми като заместник-областен управител, фактите говорят. Бяхме изключително добър екип и направихме много неща за областта.
Фокус: Какво бихте казали на избирателите в Пловдивска област?
Владимир Маринов: Ще си позволя да дам искрен съвет към избирателите и към жителите на Пловдивска област. Надявам се на тези избори хората да проявят разум, да слушат внимателно и да анализират това, което им се предлага, за да не попаднем пак в ситуацията да гласуваме за по-малкото зло. На тези избори алтернатива има и считам, че тя е свързана с №8 в интегралната бюлетина – представителите на Коалиция „АБВ-Движение 21“. Ние залагаме на реализъм, на последователност в действията си. Ние сме предсказуема политическа сила. Това е доказано и във времето, защото не сме отстъпили от нито един наш принцип, не сме подвели никога избирателите си в това, което се стремим да постигнем. Имало е и трудни моменти, но сме признавали грешките си. Ние заслужаваме доверието на обществото. Считам, че този път разумът ще надделее, защото алтернатива действително има.
Тони МИХАЙЛОВ