Избори 2017: Димитър Делчев, РБ: Родолюбието е в постъпките, делата и мислите си да се водим преди всичко от националния интерес

Димитър Делчев, водач на листата на КП „Реформаторски блок – Глас народен“ за 1-ви МИР Благоевград в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-н Делчев, през изминалата седмица Вие бяхте на обиколка из Благоевградска област като посетихте Гоце Делчев, Белица, Якоруда, Банско и Добринище. В тази връзка какво Ви направи най-силно впечатление в тези население места?

Димитър Делчев: Наистина доста населени места обиколихме, минахме и през Разлог включително. Обратната връзка е, че хората не виждат надежда. Много е трудно да се говори с човек, който е обезверен, с човек, който смята, че няма бъдеще в държавата или поне, че младите хора нямат бъдеще. Разговора става по-лесен когато човек даде личен пример и аз като един млад човек, който е бил в Англия, завършил е образованието си там и се е върнал в България мога да дам пример със себе си и да кажа моите причини, защо да остана да живя в България. Една от тях е, че аз обичам държавата си. Всъщност това родолюбие, за което ние говорим и с хората, и което те разбират, тоест родолюбието обратно на патриотизма, който изповядват някои други партии. При тях обаче патриотизма означава да мразиш другия, да мрази различния и да скачаш включително и на бой с различния. Да, родолюбието понякога изисква човек да се изправи и да защити своята позиция както ние направихме в случая с позицията на турската държава по отношение на изборите в България и опита за натиск за гласуване за една партия в страната ни която се нарича „ДОСТ“. Ние се противопоставихме остро, но за нас родолюбието е и нещо повече от това да се противопоставяме и да мрази този или онзи. За нас родолюбието е това – в постъпките, делата и мислите си да се водим преди всичко от националния интерес. И да ви кажа хората по пазарите, хората в залите това го възприемат и намират смисъл в него. В крайна сметна ние сме преди всичко българи и трябва да отстояваме българското.

Фокус: А споделиха ли Ви някакви конкретни проблеми в тези населени места? Има ли нещо, което им е като болна тема?

Димитър Делчев: Споделиха ми много проблеми. Специално в Община Гоце Делчев и в района около общината има много голям проблем със земеделската продукция и начина по който тя се пласира. Не е справедлива цената, на която се изкупува земеделската продукция, включително се стига и до случаи, в които даден тютюнопроизводител например, произведе своята продукция и не може да я пасира. И тук ние говорим за намесата на държавата. Българската държава трябва да прави като някои други държави задължително – тя трябва да пази земеделския производител като го освободи от натиска на картела. Големия проблем при изкупуването на земеделската продукция е, че прекупвачите се разбират да купуват на ниски цени и да не увеличават цената едни спрямо други и по този начин ограбват печалбата на човек, който е положил труда и е вложил собствени ресурси. И всъщност тук е работа на държавата да се намеси – където има картел, където има монопол тя трябва да го разбие, защото това нарушава конкуренцията. Ако утре държавата е силна и ние, живот и здраве, приложим нашата програма специално в тази сфера, то утре всеки земеделски производител ще може да избере на кой да продаде продукцията си, защото по-качествената продукция ще се подава на по-висока цена, защото ще бъде по-търсена, защото няма да се картелира и монополизира сектора на прекупуването и дистрибуцията на земеделската продукция. По този начин смятаме, че и качеството на продуктите ще се качи. В момента между другото е много малка разликата между качествен и некачествен тютюн, между качествен и некачествен домат. Горе-долу те се изкупуват на една и съща цена, което е безумие. Втория голям проблем, който разгледахме е инфраструктурата в рамките на общините. Ние станахме свидетели на рушащи се автогари включително и в Якоруда, където автогарата просто я нямаше. Имаше само една табелка на която пишеш „Автогара“, а под нея се поправяше една кола, което е жалка картинка. Държавата трябва да инвестира в модерни жп гари и автогари, и транспортни линии, а не само в магистрали. Да, магистралите са важни, но когато рейса пристигне на съответното място, хората трябва да се чувстват спокойни и сигурни, че няма някоя мазилка да им падна на главата. Споделиха ми и още много други проблеми.

Фокус: По отношение на автогарите в предишния наш разговори Вие споменахте, че в лошо състояние е и тази в Сандански, сега очертавате като проблемна и тази в Якоруда. Какво обаче сте заложили в програмата на коалиция „Реформаторски блок – Глас народен“ като варианти за ремонтиране или обновяване на въпросните автогари?

Димитър Делчев: Държавата приоритетно трябва да обърне внимание на автогарите в страната, така че да инвестира средства от бюджета, за да могат те да придобият по-модерен вид. Това е записано в наша програма и може да се случи както с финансиране от Европейския съюз (ЕС) – има такива програми, които могат да се оползотворят, това става разбира се и с усилията на местната власт. Тоест под натиска на държавното управление и Министерски съвет, местната власт трябва да осигури терените, в случаите когато те не са достатъчни както на автогарата в Сандански, защото там терен за автогара просто няма. Тя се е превърнала в задния двор на един търговски обект. След като местната власт осигури терена, държавата от своя страна трябва да осигури финансирането за реконструкция и модернизация на автогарата. Между другото такива модерни автогари има вече изградени, включително в София преди няколко години се изгради такава автогара. Надявам се тази съдба да последва и Сандански, включително и Благоевград, защото тук също не бихме могли да кажем, че се гордеем с автогара, която да подобава на европейска държава. Ние просто смятаме, че това трябва да е приоритет. Хората, които идват на туризъм в България трябва да се почувстват добре още при слизането си на българска територия.

Фокус: На среща с бизнеса в Благоевград миналата седмица акцентирахте, че трябва да бъде въведен закон, който да позволява на частни лица да обявят фалит, за да не бъдат „вечни роби на кредиторите“. Обяснете по подробно какво трябва да представлява подобен закон и приложим ли е той у нас?

Димитър Делчев: Приложим е. Подобен закон има в голяма част от европейските държави. Закона за фалита на физическите лица предвижда така наречената „оздравителна процедура“, която във закона е предвидена като преходен период. Когато едно лице е свръх задължено и не може физически да посреща своите задължения, то има възможност чрез тази процедура и чрез медиатори да разсрочи своите задължения към кредиторите по начин, по който в един момент ще може да ги погаси. А ако и в рамките на този период, който ние сме предвидили – между 2 и 6 години това не се получи, то тогава предвиждаме лицето да може да получи възможността да обяви своя фалит и да се освободи от задълженията си. Разбира се, всеки нормален човек ще каже: „Ама чакайте, много хора ще започнат да се фалират умишлено“.

Фокус: Ще започнат да се търсят „вратички в закона“, да се правят спекулации.

Димитър Делчев: Да, ще се търсят „вратички“, чрез които хората да увредят банките, кредиторите и така нататък. За да избегнем тази опасност, ние взехме опита на Полша и Германия, където подобни закони има с максимално много гаранции, че увреждане няма да се състои. Затова казваме, че този закон може влезе в сила само тогава, когато длъжника е добронамерен и добросъвестен. В случай, че във всеки един момент, в който се открие, че длъжника умишлено е влязъл в подобна свръх задлъжнялост, а не е резултат на обективна обстановка – изгонен от работа или икономическата обстановка се е променила или пък в процеса на тези между 2 и 6 години той направи нещо, което уврежда кредитора, тоест опита се да отчужди свои имоти чрез фиктивни сделки, то тогава той няма да може да обяви фалит. Но! Ако едно лице е било добросъвестно и години наред се е опитвало да се измъкне от тежката ситуация в която е, но обстоятелствата не му го позволяват, справедливо е това лице да не бъде вечния роб на кредиторите си, а в един момент да може да се освободи от задълженията си и да започне на чисто.

Фокус: Темата „Образование“ също е важна за Реформаторския блок. В тази връзка какво предвижда програмата Ви в този сектор? До колкото се запознах една от целите заложени в нея по-широко обвързване на получаването на социални помощи  с посещаемостта на децата в училище. Какво други предвиждате?

Димитър Делчев: За нас образованието е топ приоритет. Ние смятаме, че една нация, която не е образована е бедна и слаба. Започвайки от образованието и инвестициите в образованието, ние казваме, че няма как ние да сме образована и интелигентна нация без да се покачат парите, които се заделят за образование, защото в крайна сметка то струва пари. Затова ние казваме – в момента 3.5 % от брутния вътрешен продукт се дават за образование на година, но ние предлагаме тези пари да се увеличат на 4.5 % най-малко, тоест поне с 1 % което обаче са стотици милиони, които ще се влят в системата на образованието. Тези пари могат да бъдат използвани за няколко неща. От една страна за увеличаване заплатите на учителите, защото много е важно заплатата да е достатъчно атрактивна, за да привлича истински кадърните специалисти, а не те да се чудят дали да започнат като ИТ специалисти или да избягат от държавата. Тоест ние трябва да задържим интелигентните и почтени хора в България и те да искат да стана учители. На второ място, когато един учител има ниска заплата, то той има и ниско самочувствие и съответно трудно налага дисциплина в час, а от там следват и всички други проблеми, с които всички ние сме се сблъсквали – ранно отпадане на деца от училище, липса на дисциплина, липса на учене, деца, които са завършили 8-ми клас пък не могат да четат и пишат. Разбира се всички тези проблеми няма да се решат само със заплатите на учителите. Бие не предлагаме популистки решения, а напротив – предлагаме комплекс от мерки, които да подобрят състоянието на образователния процес. Както Вие споменахте предвиждаме в случай, че дадено лице не е завършило своето задължително образование до 16-годишна възраст, както пише в Конституцията, то да няма право да се възползва от някои социални права.  Предвиждаме също в случай, че някой родител не осигурява детето си да ходи на училище и включително му пречи и го изпраща да проси или да работи някъде, за да изкара пари, което е по принцип забранено, то тогава същия родител да получи глоба. Ако не може да си плати глобата, то да полага обществено полезен труд в полза на държавата.

Фокус: А при такива глоби не е ли възможно да се стигне до едни схеми, в които родител да подкупи учител или директор, за да се измъкне от наложените му санкции?

Димитър Делчев: Вижте, корупцията е вече отделен проблем и въпрос, но мога да кажа, че в тази връзка ние предвиждаме по-засилен контрол на образованието от вън. Тоест да има мобилни екипи, които да проверяват наличието на деца в клас, защото оказва се, че в един момент има записани 20 деца, всички те се водят, че са в клас, а когато отиде някой на проверка те са 4 или 5. И защо? – защото учителят, взима пари за тези деца, които фиктивно се водят в клас. Тоест трябва да има контрол от вън. Предвиждаме външен контрол по отношение на учебни процес, включително 60 % от финансирането на училището да се определя от качеството на образованието, което то предлага. Включително резултатите от матурите, които са на няколко години, ако не са достатъчно добри и децата нямат достатъчно добър успех, тогава част от финансирането няма да отиде в това училище, а в онова, което си е свършило работата.

Фокус: Тоест така ще се стимулира повишаване на качеството на образованието.

Димитър Делчев: Точно така. Ще се стимулира качеството, ще се стимулира училището да вдигне качеството и да осигури първо присъствието на децата, защото ако те не са там, то няма образование. Освен това училището ще бъде стимулирано да работи и с най-слабите и с най-силните ученици, за да вдига качеството. Предвиждаме стимули по отношение на учители, които са извели деца до първи места в Олимпиада, предвиждаме промяна на учебните програми по начин, който да е по-практически, тоест да дава на децата повече практически знания и да ги кара да изпитват удоволствие от ученето. Разбира се това е комплекс от мерки, които трябва да бъда приложени, за да може ние да се гордеем с нашето образование и образованието на децата ни.

Фокус: За финал на нашия разговор, нека се върнем на темата патриотизъм и Турция. Реагирахме ли адекватно по отношение на казуса със случилото се в Турция?

Димитър Делчев: Първоначалната реакция на Външното министерство може да се кажа, че беше адекватна. То протестира с нота до външното министерство на турската държава, която ясно казваше, че за България не е приемливо – Турция да се намесва в нашите вътрешни работи и да прави предизборна агитация чрез своите официални представители. По следващата реакция обаче, когато Турция на практика ни се подигра и каза: „Вие ли ще ми говорите за агитация – вие нарушавате човешки права“. След това обаче не последва реакция от страна на държавата. Според нас една силна страна, един истински държавник трябва да отговори на турците подобаващо. И този отговор трябва да звучи нещо от рода на: „Вие ни обвинявате, че нарушаваме човешки права? – но помните ли преди малко по-малко от година колко съдии, колко учители бяха тикнати в затворите без съд и присъда“. Така, че Турция да назидава и да получава не е правилно и създава напрежение в нашите отношения. България има интерес да има добри икономически отношения с Турция, но няма интерес да бъде „задния й двор“ в какъвто се опитват да ни убедят, че трябва да се превърне. Затова се надявам, че хора с позиция и достатъчно държавническо мислене ще встъпят след 26 март в Министерски съвет, ние в Реформаторския блок вярвам, че имаме много такива хора,  и да покажат, че ние защитаваме българското и българските интереси и, че никой не може  да се подиграва с нас.

Ливия НИНОВА