Изложба показва 200-годишните традиции на българското килимарство във Велико Търново

Снимка: Даниела Минева

Велико Търново. Изложба показва 200-годишните традиции на българското килимарство във Велико Търново, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Експозицията е подредена в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“, а официалното и откриване ще бъде на 14 юни, от 17.30 часа. Представени са над 100 килима от личната колекция на холандеца Якоб ван Бейлен, разделени тематично в осем раздела. Най-много са образците на чипровското и котленското килимарство. Посетителите ще имат възможност да проследят измененията в орнаментиката в  килимите за период от 200 години. В единия от разделите е показано развитието на мотива „птичето гнездо“ – символ на новия живот, семейството и сигурността. Най-старият такъв образ, представен в изложбата, е от преди 180 години, а най-новият – от наши дни. Отделни секции са посветени на първите модели – „Бакамски“ и „Гарибалда“.
Представени са и такива, правени в Чипровци, от българи християни, но за турското поселение. Използвали са се за молитви в джамията или у дома. Показани са и образци от модела „Каракачка“. В отделна зала могат да се разгледат килими и от Тетевен, Сливен, Хасково и Петрич. Друга секция представя чуждестранни такива, изработени по същата технология, но в Румъния, Албания, Турция, Армения, Грузия, Азербайджан.

За първи път Якоб ван Бейлен пристига в България като студент през 1967 година, на път за Истанбул, но толкова му харесва, че през следващите години продължава да се връща. До такава степен заобиква българските традиции и фолклор, че след пенсионирането си заживява у нас. Купува си къща в Котел, до Музея, в който са представени старокотленски килими и тъкани. Там живее седем години, но е толкова завладян от българското килимарство, че не спира да пътува и да търси нови уникални модели. От четири години Якоб живее във Велико Търново, а миналата година е пропътувал „Пътя на килимарството“. Посетил е  Армения, Грузия, Азербайджан, където е открил много образци на българското килимарство. Освен от традициите в този занаят холандецът е запленен и от българския фолклор. Той членува  в два клуба за народни танци и организира участия на чужденци, които също като него обичат българския танц.

Притеснението му е, че с времето килимарството като занаят ще изчезне. За пример той даде Котел, където през 60-те години с тъкане на килими са се занимавали около 1000 души, а днес – едва няколко жени. По време на откриването на изложбата в петък, на малък стан жена от Чипровци ще направи демонстрация на тъкане на чипровски килими.

Надежда КРЪСТЕВА