Икономистът проф. Боян Дуранкев:  България е на ръба на тежка катастрофа, заради лошите икономически показатели и бедността

 

Икономистът проф. Боян Дуранкев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: 2,5 милиона българи живеят в тежки материални лишения, отчита анализ на „Евростат“ за социалните тенденции и бедността в ЕС през 2016 г. Какво обаче означава това на практика? В тази категория спадат хора, които не могат да си позволят да ползват няколко основни неща, които според критериите за нормален живот са основни в Европа. Така например те не могат да посрещнат непредвидени разходи, да си платят сметките или пък да си позволят почивка. На какво се дължи тази тенденция и как може да бъде обърната? По темата ще разговаряме с икономиста проф. Боян Дуранкев. Проф. Дуранкев, тези данни, за съжаление, не ни изненадват вече, но сега те идват на фона на поредни дискусии за това как да се определя минималната работна заплата. Какви според вас трябва да са критериите за това и какво решава минималната заплата?

Боян Дуранкев: Вие захванахте икономическия фактор, на око погледнем малко по-широко, икономиката съществува, за да съществуват и да живеят по-добре хората – по принцип е така. В България се оказва, че хората живеят, за да работи икономиката и за да я поддържат на т.нар. минимална работна заплата. Що се отнася обаче до фактите, които преди малко изложихте, те показват, че наистина България е на ръба на една катастрофа – да се превърнем от уважавана страна в една територия. Когато човек не може да посреща нуждите си и да задоволява основните си потребности, при това положение няма и възпроизводство на населението. И ако погледнем данните, а те са седем типа данни, които разглежда и „Евростат“, и нашата статистика, първото е дали икономиката подпомага възпроизводството на населението и отговорът е, че ако 1990 г. сме били 8,7 милиона, то през 2016 г. сме 7 млн. 101 хил. Ако продължим напред, в 2050 г. ще бъдем 5,8 милиона, 2070 – 5 млн. 130 хил. Това са данните на нашата статистика, те не са измислени. Както климатичните прогнози за три дни са сравнително точни, така са точни и прогнозите за населението. Т.е. икономиката не работи за населението, а населението работи за икономиката. Ние сме в една тежка демографска катастрофа и пенсионерски геноцид. Това е първият извод, който може да се направи. Но второто е, че не само имаме намаляване количествено на българското население, но имаме влошаване на качеството на това, което се получава. Това не е тайна за училищата и от университетите, независимо, че дипломи се дават на ангро. Третото е безработицата. Тя също води до мизерия. През 2016 г. имаме 250 000 безработни от трудоспособното население – това са 7,6 %, но 250 000 е една много сериозна армия и това са хора, които са на прага на изключването. Хората в риск, за които вие казахте, в България най-много –  40%, докато в Румъния – 37%, в Европейския съюз – 23%. И разбира се, заплащането. В България – 235 евро, в съседна Румъния – с 40 евро повече. Минималната заплата в Гърция е 684 евро в момента, в Германия – 1500, в Люксембург – 2000 евро. Ние приличаме, не е удобно да се каже тази дума, но все пак е тя е точно, на някакво предградие, като някаква колония на великия, славен Европейски съюз. Най-лошото е в шестия показател – реалното потребление на човек. И тук се очертава една много сериозна, катастрофална ситуация. Например през 1989 г. българинът е потребявал 78 килограма месо годишно, сега – 46. Същото съотношение е и при мляко и млечни продукти: 192 литра тогава, сега са 60 литра. Яйца: на времето – 255 броя, сега – 135 броя. Плодове и зеленчуци: на времето – 200 килограма, сега – колкото и да изглежда странно, към 130 килограма. Единственият показател, където има някакво раздвижване, е при леките автомобили: от 40 броя на времето на 100 семейства, сега – 52. И данните показват, че наистина България се намира точно на ръба на демографската, социалната катастрофа и ако ние продължаваме така, се очертава да влезем в най-лошата, сивата зона и черната зона на Европейския съюз и да изчезнем като държава направо, тъй като сме прекалено малко.

Водещ: Между другото, днес служебният кабинет ще обсъжда именно национална стратегия за демографското развитие през 2017 г. Как обаче освен това да направим така, че икономическият модел у нас да се промени, да се подобри производителността на труда? Хората ще стават все по-малко, трудоспособните – казват го и ваши колеги. Те ще трябва да издържат и онази част от населението, която няма да може да работи поради застаряване.

Боян Дуранкев: Разбира се, разбира се. В България производителността на труда средно, спрямо средното на Европейския съюз на места е 2 до 4 пъти по-ниска, отколкото в Европейския съюз. Забележете, че независимо от това, ние имаме прекалено ниска минимална работна заплата. Т.е. България е царството на пазарния популизъм и на капиталистическия либерализъм. И известният коефициент Джини на приравнен разполагаем доход показва, че България е една от трите европейски страни с най-голямо неравенство, при положение, че България е най-бедната страна. Т.е. там, където властва капиталистическият либерализъм и пазарният популизъм –  пазарът трябва да се остави да работи, няма какво да се гледат заплати и т.н. – този модел, докато царства в България, българите, голямата част от тях 40, 50, 60% ще бъдат системно бедни и хора в риск.

Водещ: А как да се промени този модел?

Боян Дуранкев: О, чудесни варианти има за промяна, защото Европейският съюз дава и скандинавските страни, и вътре в Германия има възможности и модели за промяна, които могат да водят до едно, да го наречем навремето, както се наричаше, свобода, братство и равенство, защото ние сме една страна, една държава и един народ. И такива големи диспропорции, каквито съществуват между най-бедните и най-богатите, това показва, че механизмите за разпределение и преразпределение са изключително грешни. И аз, и доста мои колеги отдавна бием камбаната, че с този модел на данъчно облагане, с този модел на преразпределение, с този модел на оставяне всичко на пазара и заиграване, всичко да се опазари – и здравеопазване, и образование, и каквото и да било – това ще доведе до пълна катастрофа. За съжаление, не съм оптимистично настроен, тъй като тези, които са на път да управляват, те са типични представители на център-дясно. В такъв случай е необходимо да се управлява с доста радикални мерки, от типа ако щете на Бърни Сандърс в Америка или в Европа Корбин, или други модели, които са били изпитани и които показват, че работят по-добре. Иначе можем спокойно да кажем, че България наистина ще се превърне в територия и нищо повече.

Евелин ЦАНЕВА