Илиана Митрополитска: Образованието минава през библиотеката

Илиана Митрополитска, завеждащ секцията „Обединено кралство и Ирландия“ в Конгресната библиотека на САЩ, в интервю за предаването „Всички в час“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-жо Митрополитска, работите в най-голямата библиотека в света, това само по себе си звучи впечатляващо. Тя е и една от най-големите туристически атракции във федералната столица, но какво всъщност се случва зад сцената, какво значи да работиш в най-голямата библиотека в света?
Илиана Митрополитска: Благодаря, че дойдохте и проявихте интерес към нашата библиотека. Искам да кажа на нашите слушатели, че е удоволствие да се работи в Конгресната библиотека. Трябва да споменем, че всъщност нямаме само книги. Получаваме от филми и микрофилми до ръкописи с ноти, дори имаме цигулки „Страдиварий“, дарени на библиотеката, които не могат да напускат библиотеката. Даже специално идва човек да разсвирва инструментите, те са изключително ценни и се гордеем с тях. Искам да кажа още, че Конгресната библиотека има три сгради на Капитолийския хълм, най-красивата и най-известна е „Томас Джеферсън“, тя е една от най-богато декорираните обществени сгради в САЩ.
Водещ: Какво представлява всекидневната Ви работа?
Илиана Митрополитска: Всекидневната работа е много интересна, много натоварена и да кажем – аз съм извън сцената, зад нея. Сцената са нашите читални, ние сме отзад. Винаги съм си представяла, че библиотеката е огромен завод за информация. Може би трябва да споделя, че само нашият директорат, където работя, всеки ден произвежда 1200 библиографски записа. Затова казвам „голям завод за информация“. Виждате по коридорите хора с колички, електрически коли, натоварени с много материали. Всеки ден в библиотеката постъпват около 15 000 единици, като това са най-различни носители – от книги, вестници и списания до флашки.
Водещ: Като казвате флашки, как навлиза технологията при вас, как новите технологии променят библиотеката?
Илиана Митрополитска: Това е едно от поредните предизвикателства изобщо пред библиотеките в света, тъй като технологиите се променят изключително бързо, трябва да намерим най-устойчивите технологии, чрез които да запазим информацията. Работи се много по този въпрос.
Водещ: Интересно е, че преди да завеждате сектор „Обединено кралство и Ирландия“ сте работили като снабдител на български книги. Разкажете ни как започнахте работа в Конгресната библиотека, това ли беше първата Ви задача?
Илиана Митрополитска: Ще Ви разкажа нещо много интересно, което много хора не знаят. Когато емигрирах, едно от първите места, които посетих, разбира се, беше Конгресната библиотека, сградата „Джеферсън“. Там има прекрасна ротонда и една много красива розетка от мрамор. Куполът се вижда отгоре, той е много красив, пожелах да отида там, в средата на розетката, тропнах с крак и казах: „Тук искам да работя“. И ето – стана.
Водещ: В какво се състоеше работата Ви по снабдяване с български книги?
Илиана Митрополитска: Всъщност преди това каталогизирах серийни издания и периодика на няколко езика. При нас протече реорганизация и с цел езиците да се използват по-добре, ме направиха отговарящ за връзките и снабдяването от България. Работата беше изключително интересна, защото интернет съществува. Безкрайно обичам интернет. Започнах да търся електронни източници, списания, вестници, което попълни и нашата електронна колекция, разбира се, те са достъпни безплатно. Всичко, което намерих, каталогизирах, то беше включено в нашия каталог. Освен това имаме снабдител, който е в България. Чрез него попълваме с книги от България, за списанията имаме абонамент. Много развита е вече и мрежата с международния книгообмен. Определено направих усилия да установя нови връзки с нови партньори, имахме много интересни партньорства със Свищовския университет, със Софийския университет, разбира се, с БАН, с Централната библиотека на БАН имаме прекрасни отношения и досега. Също така направихме много интересно сътрудничество по линия на международния книгообмен с УНИБИТ, бившия Библиотекарски институт. Оказа се, че нямаме партньорство с тях и бях много щастлива да установя такова, тъй като те имат много хубаво издателство – „ЗА БУКВИТЕ – О ПИСМЕНЕХЬ” – и благодарение на това получаваме изданията им.
Водещ: Какъв е критерият при снабдяването с български издания?
Илиана Митрополитска: Това е централизирано определено. Има известна гъвкавост. Всяка дивизия, всяка секция сега има възможността лекичко да променя нещата, има такава пилотна програма, защото към всяка географска ширина и територия има различни държави, различни нови тенденции и носители. Обикновено се интересуваме от история, от всички области на науката и литературата. Има много ясни указания кое точно харесваме за закупуване, както нашите снабдители в съответните държави имат указанията какво точно да търсят и с какво да ни снабдяват.
Водещ: Получавате ли дарения от България?
Илиана Митрополитска: Да, получаваме и от издателства, по времето, когато бях специалист, получавахме от издателствата и от авторите. Даже имах много интересен случай от една емигрантска група, асоциация в България. Издирих ги, тъй като за нас е интересно как живеят, какви са впечатленията им от живота в България, как са се заселили в България. Даже авторът и издателят не само че ни пращаше дарения, а тъй като искахме да закупим книгите, той каза: „В никакъв случай, ние ще ви ги пращаме“. Казвам: „Добре, но ще си плащаме транспорта“, а той ми отговаря: „Не, няма никаква нужда от това“. И даже се обаждаше да си поговорим. Имали сме дарения и от учени, които са изпращали своите неща тук, за да бъдат съхранени, защото са сигурни, че веднъж приета дадена книга при нас, тя ще бъде съхранена за поколенията.
Водещ: Вие сте библиотекар по професия, работили сте в библиотека и в България. Има ли разлика между българските и американските библиотеки?
Илиана Митрополитска: Ще цитирам студентка, която срещнах в първите месеци на емиграцията си: „Библиотеките са библиотеки навсякъде“. Действително бях библиотекарка почти 10 г. в България, при читалище „Младост“, но това не е основната ми професия. След Библиотекарския институт завърших „Българска филология“ и смятах да се отдам на тази професия, нещо в областта на рекламата, но дойдох тук и работата ми като библиотекар продължи. Мога смело да кажа, че библиотеката при читалище „Младост“ е на една крачка до Конгресната библиотека. Само една крачка се прави. Професията е професия, това е мисълта ми, дали там или тук, ние сме се доказали. Не съм само аз българка библиотекарка в САЩ. Има много колеги, които работят. Горе също, само в Конгресната библиотека мисля, че сме 4 души от България.
Водещ: Напоследък като говорим за библиотеките и книгите, има опасения, че се чете по-малко. Има ли такава тенденция? По-малко ли са читателите на Конгресната библиотека?
Илиана Митрополитска: Не бих казала, че се чете по-малко. Защото това, че физически имаме по-малко читатели, в никакъв случай не означава, че не четем. Просто имаме нови формати. Един от тях е чрез интернет. Имаме най-голямата библиотека чрез интернет. Имаме достъп до милиони, милиони информационни единици. Само колко списания има онлайн, имаме бази данни, имаме вестници. Нещо необятно, на всички езици. Не може да се каже, че не четем, но може би четем по-различно, може би четем различни неща. Може би се чете повече в областта на обществените науки или… не мога да кажа точно какво, но четем непрекъснато. Освен това искам да спомена, че през финансовата 2016 г. нашата библиотека е получила 909 000 запитвания и справки чрез интернет, по имейл, по телефон и лично. Не мисля, че това е намаление. Просто нещата са изменени, живеем във времето на интернет.
Водещ: Променя ли се ролята на библиотеката в образованието като вид образователна институция?
Илиана Митрополитска: Мисля и това е лично мое мнение, че образованието минава през библиотеката. Няма образование на ниво, нека видим различните нива на образование: от ученическа възраст, от 1 до 12 клас имаме библиотеки, трябва да се снабдяваме с информация. Дали ще си вземем книжката вкъщи или ще работим в справочния отдел на дадената библиотека, няма университет, който да няма библиотеки, всяко учебно заведение има библиотека.
Екатерина АНТОНОВА